На 13 януари България отбелязва годишнината от рождението на Алеко

Член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Той слага началото на проведения туризъм в България, като основава Първо Туристическо сдружение.

Убит при несполучлив атентат против съпартиеца му Михаил Такев край село Радилово, Пловдивско. Сред най-известните творби на Алеко Константинов са „ До Чикаго и обратно “, „ Бай Ганьо “, „ Разни хора, всякакви идеали “, „ Пази боже сляпо да прогледа “ и други Ето 10 от най-популярните реплики от негови творби.

1. „ Пази боже сляпо да прогледа! “
(от едноименния разказ)

2. „ - Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – виждам, нашият влак потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах след него, па бяг, па бягане – остави се! Хеле по едно време, виждам, поспря се, и аз – хоп! – та вътре. Един ми поизвика нещо смутено – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се отсреща, демонстрирах му килимчето, нейсе, свестен човек излезе. Позасмя се дори. Кой да знае, че ще се връщаме отново обратно. Унгарска работа! “.
(от „ Бай Ганьо пътува “)

3. „ - Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – измежду басейна.
Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от удивление немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха отново обратно и когато водата след няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите. “
(от „ Бай Ганьо в Банята “)

4. „ - Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да подготви за довечера 300 оки самун и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата механа и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат към този момент да дават от довечера вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват доста, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лв. ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат мозъка, зере Градският съвет е наш! Замини и около касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, вътрешности, кокали, дано ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един котел супа. Довечера шефът и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. “
(от „ Бай Ганьо “)

5. „ … Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не пердах! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита против ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се желае – я народен представител да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, но като не им клатиш шапка – демон не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам… “
(от „ Бай Ганьо у Иречека “)

6. „ Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика кяр. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми би трябвало доста: единствено две години, две годинки единствено да ме оставят шеф или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене… “
(от „ Разни хора, всякакви идеали “)

7. „ Аз почнах да изричам своето удивление от американската независимост, пълноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; само че бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „ овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е кралица, како кажу у нас “. Тази е най-благодарната тематика за американците, както за устното, по този начин и за печатното слово. „ Вéлика корупциjа “ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в публичния организъм на Съединените щати жаждата за злато. “
(от „ До Чикаго и обратно “)

8. „ Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да забележим, така както съм лежащ, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
– Купуваме ги – дава отговор едвам сдържано един от нас.
– Тъй ли? Браво! – утвърждава той с цялостни от сочната круша уста. – Аз обичам круши. “
(от „ Бай Ганьо на ревюто в Прага “)

9. „ Ний Афицерските дами сме на едно мнение, а вие, госпожите, може да бъдете на друго мнение… “
(от „ От доста разум “)

10. „ Опознай Родината, с цел да я обикнеш! “