На 13 октомври 1991 г. победихме. И успяхме да формираме

На 13 октомври 1991 година победихме. И успяхме да формираме държавно управление. За положителното на България би трябвало и в този момент по този начин да стане. Без държавно управление на ГЕРБ-СДС няма да има хубави дни за България. " Това написа на профила си в обществената мрежа евродепутатът от обединението ГЕРБ-СДС Александър Йорданов, във връзка на 31 години от първото нормално Народно заседание, когато Съюз на демократичните сили печели изборите и съумява с поддръжката на Движение за права и свободи да сформира държавно управление със 110 депутата на Съюз на демократичните сили и 24 депутата на Движение за права и свободи. Избирателната интензивност е била 83,9%.   Ето и цялата обява без редакторска интервенция:   " ПАМЕТ: ПЪРВАТА СИНЯ ПОБЕДА На 13 октомври 1991 година се организираха парламентарни избори за първото нормално Народно заседание след 45 години комунистически режим. Това бяха изборите за 36-то Народно заседание. Избирателната интензивност бе 83,9%, а за синята коалиция Съюз на демократичните сили гласоподаваха 1 903 567 гласоподаватели или 34,4%. За Българска социалистическа партия гласоподаваха 1 836 050 гласоподаватели или 33,1%.   Трети резултат получи Движението за права и свободи, за което гласоподаваха 418 168 гласоподаватели или 7,6%. Разпределението на депутатските места бе следното: Съюз на демократичните сили – 110 депутати, Българска социалистическа партия – 106 депутати и Движение за права и свободи – 24 депутати. Така пред нас, сините, имаше две благоприятни условия – да съставим държавно управление на малцинството и да разчитаме в законодателните си начинания на поддръжката на Движение за права и свободи, или да останем, както и след изборите за VII Велико национално заседание, още веднъж в съпротива. Избрахме първото. Филип Димитров стана министър председател, а Стефан Савов - ръководител на Народното събрание. Подкрепи ни Движение за права и свободи.   В нашите среди имаше и „ революционери “, в чиито глави се въртеше концепцията за „ избори до дупка “. Те мечтаеха за перманентна гражданска война до „ цялостна победа “, за реализиране на безусловно болшинство. Но това бяха по-скоро страсти и илюзии надалеч от действителността. Симпатизирах им, само че бях наясно, че би трябвало да използваме и най-малката опция, с цел да поемем ръководството на страната. Защото някогашните комунисти бяха скапали България.   Тяхното държавно управление с министър председател Андрей Луканов бе докарало страната до просешка сопа. През печално известната " Луканова зима " нямаше мляко за децата и бензин за колите. След като Луканов си подаде оставката, в 7-то Велико национално заседание бе гласувано " експертно " държавно управление с министър председател съдията Димитър Попов, което либерализира цените на стоките от първа нужда.   Те в действителност се появиха още веднъж в магазините, само че на цени, които ошашавиха народа. Тогава министър председателят посъветва жителите въобще да не пазарят с думите: " За Бога, братя, не купувайте! " И за момент не намерения по какъв начин се живее без да се купува. За страдание в това мешано държавно управление дружно с комунистите участваха Иван Костов, Иван Пушкаров и Димитър Луджев, които и до през днешния ден някои броят за " сини ".   След новината за успеха заявих, че „ демокрацията победи с малко, само че вечно “. По-късно преиначиха тези ми думи в: " Съюз на демократичните сили победи с малко, само че вечно ". Ясно е, че не е допустимо една партия да победи " вечно ". Но, че е належащо в България да има постоянно народна власт, откровено имах вяра. На изборите подкрепяните от президента доктор Желю Желев нови политически планове – СДС-център и СДС-либерали, не съумяха да преминат парламентарната преграда от 4%. Те получиха надлежно 3,2% и 2,8% от гласовете на гласоподавателите. Това бяха гласове на разделянето, които лишиха Съюз на демократичните сили от ослепителен избирателен триумф и респективно от независимо парламентарно болшинство.   Съюз на демократичните сили - център и Съюз на демократичните сили - либерали бяха основани от напуснали синята коалиция депутати от 7-то Велико народно събрание. Те бяха пренебрегнали решението на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили да не гласоподават за новата българска конституция, защото тя залагаше съществени клопки пред бъдещото демократично развиване. Основният бе невъзможността за реформиране на самостоятелната правосъдна система. На процедура това означаваше липса на правдивост, късмет за мутрите и опция фрагментите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност да разграбят безнаказано България. Но през 1990-1991 година към момента бе мощна илюзията, че дружно с някогашните комунисти може да се реализира либерален преход. На тази заблуда служеше президентът доктор Желю Желев.   Не съумя да премине парламентарната преграда и Български земеделски народен съюз „ Н. Петков “. Тази партия също пропиля доста демократични гласове – 3,4%. Амбицията на някои от тогавашните водачи на партиите от обединението Съюз на демократичните сили да одобряват дружно с парламентарното болшинството на Българска социалистическа партия във Велико народно събрание новата българска конституция направи по този начин, че на изборите на 13 октомври 9,4% от изборните гласове бяха отнети от синята победа. Това е поучително.   Приемането на Конституцията легитимира някогашните комунисти като „ строители на демократична България “. Съюз на демократичните сили освен остана надалеч от нужното за устойчиво независимо ръководство парламентарно болшинство, само че с изключение на парламентарна съпротива в лицето на Българска социалистическа партия, получи и извънпарламентарна такава, подкрепяна от президента. И единствено след 10 месеца президентът доктор Желев нападна безусловно незаслужено държавното управление на Съюз на демократичните сили.   Това стана на печално известната конференция на " Боянските ливади ". Изразът " Боянски ливади " е мой. Медиите, ръководени в този интервал от някогашни сътрудници и сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, предизвикаха непрекъснато разединение в сините редици, като представяха в положителна светлина само напусналите синята коалиция политици. Тяхна бе тезата за разпадането на Съюз на демократичните сили. Тя е в приложимост и до през днешния ден. Повтаря се от предатели на демокрацията.   Всъщност през целия преход сме очевидци на еднакъв сюжет: „ недоволни “ напущат „ сините " редици, с цел да осъществят нови политически планове. Но всички те се оказаха несполучливи и просъществуваха от ден до пладне. Спомняме ли си за " Нова република "? И за какво пропадна Реформаторският блок? И какво реализира независимо ДСБ?   През 1991 година ченгета и комунета, съвсем като днешни последователи на Демократична България, твърдяха, че Съюз на демократичните сили е нещо краткотрайно което е „ изпълнило задачата си “ и би трябвало да бъде „ заровено “. Стигна се и до отвратителното светотатство някогашният водач на Съюз на демократичните сили и министър председател Иван Костов да произнесе подлата фраза: „ Каузата напусна Съюз на демократичните сили. То е като моментът, в който духът напуща тялото. “ И единствено няколко години по-късно, към този момент като водач на новия план ДСБ, да потърси Съюз на демократичните сили за коалиция за да се върне в Народното събрание - Синята коалиция. Истината е, че разделянето в сините среди възроди упоритостите на алените.   И стигнахме до през днешния ден, когато станахме очевидци по какъв начин Демократична България се прегърна с Българска социалистическа партия, поради кокала на властта. Позор. Тридесет и шест партии участваха на изборите за 36-то Народно заседание извършени на 13 октомври 1991 година Не бяха малко куриозните участия.    Така да вземем за пример Християндемократическата партия получи единствено 5 гласа, Партията на притежателите в България – 8 гласа, Обединеният либерален съюз – 30 гласа. 26 партии получиха на изборите под 1%. Това още тогава сподели, че политическата некомпетентност и неналичието на преценка на личните сили и качества, е всеобщо събитие у нас. Мераклии за присъединяване на избори нормално са лица, които мощно надценяват своите благоприятни условия и подценяват интелигентността на гласоподавателите. Тази наклонност не е изменена и до през днешния ден.   Общо 1 330 391 български жители през 1991 година гласоподаваха за партии, които не съумяха да преминат изборната преграда от 4%. Всички те не схванаха, че отстраняването на някогашната комунистическа партия от власт е първа и съществена задача пред българската народна власт. От нейното сполучливо решение зависеха промените във всички сфери на националния живот. Аз и до момента не съм им дал прошка. Към групата на безхаберниците би трябвало да прибавим и гласувалите 52 617 души за така наречен самостоятелни претенденти, от които естествено нищо и в никакъв случай не е зависело.   От 13 октомври 1991 година са минали 31 години. Би трябвало българските жители към този момент да са си взели поука. Но последните избори демонстрираха, че българинът постепенно вдява. Затова и стотици хиляди гласове отидоха и на тези избори напразно, т.е. за популистки партии, за Българска социалистическа партия и за техните политически патерици Политическа партия и Демократична България. На 13 октомври 1991 година победихме. И успяхме да формираме държавно управление. За положителното на България би трябвало и в този момент по този начин да стане. Без държавно управление на ГЕРБ-СДС няма да има хубави дни за България. "