На 13 май Атанас Скатов стана първият българин и първият

На 13 май Атанас Скатов стана първият българин и първият веган, стъпил без О2 и без помощта на шерпа на 6-ия по височина връх в света Чо Ою (8188 м). Това е 6-ият осемхилядник, на който стъпва, и това му отрежда второ място сред българските алпинисти по покорени високи върхове. Роден е на 11 март 1978 година в Сливен, към този момент е провел сполучливи експедиции до Еверест (покорен 2 пъти - по северния и южния ръб), Манаслу, Анапурна, Макалу и Лхотце като част от плана "Speed x 14 x 8000 x Vegan " - скоростно нанагорнище на 14-те върха над 8000 м без консумация на храна от скотски генезис. Мисията е продължение на първия му и сполучливо приключил план - "Seven Summits Vegan " - "Изкачване на седемте континентални първенци (Еверест - Азия, Ухуру - Африка, Елбрус - Европа, Аконкагуа - Южна Америка, Карстенц - Австралия и Океания, Денали - Северна Америка, и масива Винсън - Антарктида). След сполучливото нанагорнище на Чо Ою докторантът от Хумболтовия университет в Берлин бе подготвен да нападна за 3-ти път "Покрива на света " - към този момент без шерпа и О2, само че бе спрян от локалните управляващи. По специалност е агроном по растителна отбрана, ентомолог и еколог, само че се е посветил професионално на алпинизма.

- Д-р Скатов, всекидневно след експедиция казвате, че ви е последна. И този път ли е по този начин, или ще завършите плана си?
- Наистина си споделях, че след тази експедиция повече няма да вървя. Хората нямат визия защо става въпрос - фактически си рискуваме живота. И сътрудниците по този начин споделят "Всяка година се отхвърлям, само че на идната отново потеглям ". Бях решил, че след Чо Ою ще кача Еверест за трети път, само че към този момент без шерпа и О2, а това се смята за едно от най-големите достижения във височинния алпинизъм. И че това би бил върхът на достиженията ми и мога умерено да се отдръпва. Но Китайската планинска работа, главен уредник на експедициите в Тибет, не ме позволи. Още от март имах от тях позволение за солово нанагорнище. Такова бе издадено и на Боян Петров, и на още няколко души. Инцидентът с него обаче стана знаменит и китайците за първи път позволиха избавителна акция. Досега не е имало такова нещо - нито за американец, италианец, немец... Лично вицепрезидентът на Автономна република Тибет бе на място, с цел да провежда акцията. На всеки от подстъпите към Шиша Пангма, Чо Ою и Еверест, които са от китайската страна на Тибет, има офицер. На 18 май два часа приказвах на съответния чиновник да ме пусне. Накрая ми сподели "Ако намериш шерпа, ще забележим ". Имаше 185 тръгнали към върха и 190 шерпи и пробвах, питах тоя-оня от слезлите, само че всички бяха изморени. Не може някой, който преди малко се е качил, да тръгне от базов лагер назад нагоре. Исках да убедя някого, че ще заявява да пристигна с мен, само че ги бе боязън, че в случай че ги заловен да лъжат, 10 или 20 години не могат да влязат в Тибет. Само един, доста изтощен, се нави: "9000 $ ми дай, откри 6 бутилки О2 и ще дойда с теб ". Викам "Бе, човек, какви 9000 $, аз имам единствено 1000 в джоба " (смее се).
Така и не открих шерпа, само че усетих доста мощно, че даже да бях намерил, просто те желаеха да се прибера жив и здрав. Тогава бях малко сърдит, тъй като имах голямо предпочитание. Чо Ою бе съвършената адаптация за безкислородно нанагорнище на Еверест - да си на 8200 м, слизаш няколко дни "за отмора " в Тингри и да тръгнеш. Пък и имаше "прозорец " за офанзива на Еверест от 13 до 26 май.
- Колко други алпинисти имаха позволения за солови акции на Еверест?
- То имаше единствено един, който изиска позволение за такава след мен и Боян. А единственият, който искаше да го реализира, бях аз. Имаше военни и през нощта си мислех да драсна нагоре, имах 5-6 часа до базов лагер. Там разполагат с над 100 тибетски шерпи, които са локално население. Викам си, да не стане интернационален спор (пак се усмихва). Върнаха ми цялата такса, което по принцип не се прави, очевидно им стана неловко. Но съм направил и спомагателни разноски. На Еверест на 5200 и 6400 м имаме закуска, обяд, вечеря и предплатеното няма по какъв начин да ми го върнат. Не възнамерявам нова офанзива в скоро време. Беше значимо в този момент, тъй като Чо Ою е близо, те са на 20 км по въздух. От Тингри до базовия лагер към Еверест е 2,5 часа с кола.
- Как мина самото нанагорнище на Чо Ою?
- Няколко души от България ме придружиха до базовия лагер на Чо Ою, изкарахме 2 седмици дружно, добра адаптация. Базовият лагер се употребява единствено за 2-3 нощувки, на 4700 м. Междинният лагер е на 5400 м, единствено за една нощ. Основният лагер е Преден, на 5700 м - височина, която не е за подценяване, защото е над тази, считана допустима за възобновяване при хората - 5000 м.
От друга страна пък, бе хубаво, че с групата бяхме по-близо до върха. Изкарах там 3 нощувки. Качих се на 6000 м, с цел да подавам багаж - палатка, храна, газ, котлон. Следващия ден се качих на Лагер 1 на 6100 м, занесох си цялото съоръжение. Почивах 2-3 нощи, тъй като правилото е, когато атакуваш осемхилядник без О2, да спиш на към 1000 м под върха. Чо Ою е 8188 м, а Лагер 2 е на 7150 м и при третата адаптация направих нощувка там. После слязох в Преден базов лагер в очакване на "прозорец " да се качим. Даваха прогноза за най-хубаво време на 12 май. Това ще рече, че трябваше да тръгнем на 10 май, с цел да спим в Лагер 1 вечерта, а на 11-и да поемем към Лагер 2, където да създадем само отмора до към среднощ. По това време се потегля към върха, с цел да имаш време през светлата част от деня, с цел да слезеш, докъдето можеш. Времето обаче беше неприятно, качихме се до Лагер 2, само че там прекарахме целия 12 май, на 7150 м, като за наш огромен шанс 13-и се оказа съвършен ден. В 2.00 ч. тръгнахме общо 11 индивида - 4-ма бяхме тези със соловите акции, другите бяха от две проведени експедиции, с по един прикован шерп. Теренът не е доста сложен, само че не е и елементарен. На 7600 м има една отвесна канара от 10-20 метра, а по-късно стартира един коридор, на 7700 м. Именно оттова започнах да усещам ниското наличие на усвояем О2 и тъкмо там тези с маските дръпнаха, всеки се движи със лично движение. Не всички съумяха същия ден да стигнат до върха. На Чо Ою най-важно беше, че нямаше вятър и денят бе топъл, а казусът е, че слънцето огрява върха след 10.30 ч. Самият връх е едно голямо плато, на което може да се качиш и слезеш единствено от едно място. Бях измежду последните, качили го, в 16.30 ч. китайско време. Тогава обаче падна страхотна мъгла и трябваше да стигна бързо до парапета, тъй като, в случай че се изгубиш, няма слизане.
- Друго уплаши ли ви?
- Най-големият потрес бе Шин, южнокореец. Младо момче, без опит, само че с голямо предпочитание да се качи. В деня на офанзивата го гледах, че изоставаше на час и половина-два. Бях сигурен, че ще се качи, само че се отхвърли. След като слязохме на 7150 м за трета нощувка, му споделих, че двамата, дружно с третия останал - франзуцин на име Франк, би трябвало да слизаме. "Ще дойда по-късно ", ми сподели. Тръгнах, въпреки че ми бе мъчно с всичкия тоя багаж, тъй като се изви стихия. Още като слязох на Лагер 1 към 20.30 ч., разбрах, че нещо се случва с него, тъй като има видимост към съвсем целия маршрут, а по него го нямаше. Към 22.30 ч. пристигнаха спасителите - същите, дето са търсили и Боян. На идващия ден, 15 май, го намерили в Лагер 2, съвсем без сили. Помагали му да слезе надолу, само че по трасето умрял. Аз чак на 14-и разбрах за Боян, а на идващия ден Шин умря.
- Как се договарят шерпите?
- Те са проведени от компанията (кооператива). Не заплащам нищо, в случай че съм удовлетворен, мога да му дам бонус, правил съм го. Ако си ходил 2-3 пъти и познаваш някой, може да кажеш, че искаш еди-кой си. Китайка, която качи 13 осемхилядника с един шерпа Нурбу, в този момент с него ще нападна и последния "липсващ " в сбирката й осемхилядник - Шиша Пангма. Шерпите са естествени хора като нас, работят за пари, само че и измежду тях има има по-човечни.
- Проведохте ли по-различна подготовка от тази в предните години?
- Да, включих планинско тичане с огромна денивелация. Счита се, че е измежду най-подходящите занимания за безкислородно нанагорнище. Много е натоварващо, когато бягаш с 1500-2000 м позитивна денивелация, в един ден изтичвам 20-30 км. Ефектът върху издръжливостта е доста огромен.
- Ще прекратите ли плана с осемхилядниците?
- Всеки ден във фейсбук ме питат най-малко 100 души кой е идващият връх, по кое време потеглям. Щом съм почнал, имам голямо предпочитание да го завърша. Но в този момент нямам проект за идващ връх, ще изчакам нещата да се случат от единствено себе си.
- Започнахте с височинния алпинизъм от 2012 година Кой е бил най-трудният ви миг до момента?
- Много са, съвсем на всяка година по 2-3. През 2017 година, на Лхотце, единствено на 50 м откакто тръгнахме от последния лагер под върха, шерпата ми споделя "Аз няма да дойда ". Тръгнах самичък и по средата на пътя ми се разхлаби винтилът на кислорода. Остана минимално количество. Вървя към върха и нямам визия ще стигна ли, камо ли да се върна.
- Според Уикипедия Чо Ою е най-лесният за нанагорнище осемхилядник. Така ли е?
- Такива работи изобщо не би трябвало да се пишат, като че ли всеки може да отиде и да го качи. За мен Манаслу е доста по-лесен, само че всичко зависи от положението на индивида и в какви климатични условия ще попадне. През 2012 година под Манаслу Лагер 2 е покрит от лавина и 12-13 индивида умират, влачи ги половин километър надолу. Имам другари алпинисти, които по 2 пъти са били на Чо Ою и не са се качвали. Миналата пролет имаше 36 индивида, само че единствено един от тях се качи, освен това единствено до платото - Килиан Жонрет (бел. ред. - каталунски скиор и бегач на свръхдълги дистанции, считан за най-хубавия бегач в света). По принцип на Чо Ою се върви есенно време, от време на време тогава има стотици души. Китайската планинска работа има над 100 катерачи, не просто шерпи, които опъват парапети. Същите вършат това напролет на Еверест. Дори температурите през септември са с 5-10 градуса нагоре.
- К2 пък го дефинират като най-трудния осемхилядник. Кой от останалите 8 е най-привлекателният за вас?
- Най-лесният може да бъде и най-трудният. И противоположното. Тиражират К2 като най-труден, само че има години като 2014-а, в които на него са се качили над 60 души. Анапурна I е най-опасният и минимум изкачваният, споделя статистиката. 235 индивида са го качили, 75 са починали. К2 е качен от над 500. Иначе ми се върви на Шиша Пангма. Минах към него, бях на 10 км. Те са 2 върха - централен и основен. Над 90% вървят на по-ниския, тъй като е по-лесен. Видях го и рисковия борд, само че всичко е за хора, качват се.
- Не ви ли плаши Шиша Пангма, откакто точно под него остана Боян Петров?
- Ако ме плаши, няма да желая да вървя.
- Според вас имаше ли смисъл от избавителната акция за Боян?
- Зависи къде тъкмо се е случил случаят. Ако е станал на височина сред 7500 и 7800 м, той може да оцелее до 3-тия, 4-тия ден. Ако е на 5000 м, може и 30 дни да оцелее. А при Боян не знаем детайлности. Намериха някои негови неща. Спасителите, провели акцията, ми споделиха, че и преди лагера на 7500 м, и след него е цялостно с цепнатини. Дълбоки са и непрекъснато вали сняг. Покриват се, не ги виждаш. Стъпваш и изчезваш. Според тях на 99,9% е попаднал на пролука. Много е дребен шансът лавина да е паднала и да го е повлякла надолу.
- Легендарният италиански планинар Симоне Моро сподели, че Боян е имал по-голям късмет да бъде открит, в случай че си е бил взел сателитния телефон, само че го е оставил, с цел да спести тегло...
- Говорили сме си с Боян. Той не го взимаше от друга позиция - от поверие, да не се знае... Аз също съм правил всевъзможни работи, само че на последните експедиции го нося. Нося и специфичен спот, във всяка секунда всеки на уеб страницата ми може да види къде съм.
- Вярващ ли сте?
- При нас би трябвало да имаш мощна религия, нямаш ли - няма по какъв начин да те пусне планината. С доста молебствия става.
- Вярно ли е, че от следващата година китайците ще позволяват единствено изкачвания с О2 и с шерпа и ще спрат соловите акции?
- Още през март споделиха, че от 2019 година ще забранят соловите изкачвания, само че имаше временен интервал в този момент и по тази причина ми дадоха солов пермит (разрешение). Новината за Боян Петров ми подейства доста неприятно. В първия миг си рекох "Сигурно е станала неточност, не могат да се свържат с него. Времето е неприятно и му е паднала батерията. Били сме на 3 експедиции дружно, помагали сме си. Мина ми през мозъка "Щом се случи с него, дали да отивам на Еверест? ". Но пък се мотивирах, че му бе фантазия да се качи на върха, и взех решение да посветя изкачването си на него. Но и аз потеглям с ясната настройка, че нещо може да ми се случи и да не се върна. Мен за корееца ми беше мъчително, какво остава за Боян... Но някак си е естествено на тези височини, колкото и да звучи налудничаво. Само тази пролет са починали над 10 души в опит да покорят осемхилядниците.
- При завръщането си в България споменахте, че може от веганство да преминете към вегетарианство...
- Трудна е диетата ми, изключително на експедиции. Сутрин, обед, вечер - всички ядат месо, по кг дневно. Даже омлета не го имат за храна. Решил съм още малко да бъда веган, в случай че организмът ми разрешава да върша тези неща.
През 2016 година на Анапурна не се усещах доста добре и 3 дни ядох по едно яйце. Тогава дори си виках "Какъв е смисълът, даже да имам някакъв дефицит, няма по какъв начин да се набави по едно яйце? ". И тази година имаше ден-два, в които не се усещах мощен, само че не знам дали е от режима на хранене.
12 години не съм ял месо и риба. В началото ми беше по-трудно да увещавам готвачите по лагерите, трябваше да повеждам договаряния. Всичко да ми готвят разделно. За другите готвачът пържи наденички, за мен отваря консерва фасул с лук. На обяд за тях пържоли, на мен ми сварява нахут. 12 години не съм ял месо и риба, не ми се и прияжда.
- Сега къде и с кого ще си починете?
- С ей тоя левент (прегръща сина си Васко). Я кажи на баткото къде искаш да вървим? - "На планина ".