На 13 февруари за осма поредна година ще бъде отбелязан

На 13 февруари за осма поредна година ще бъде маркиран празникът на най-старата електронна медия - радиото.

13 февруари е разгласен за Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с утвърждението на Генералната асамблея на Организация на обединените нации. През 1946 година стартира да предава своята стратегия радиото на Организация на обединените нации.

Радиото е едно от главните средства за всеобща информация, служещо за разпространяване на диалект и музика.

Частните радиостанции се устоят основно от реклама, а публичните (държавни и др.) извършват публични функционалности и се устоят главно от държавна дотация или от събирането на такси.

Началото на постоянното публично радиоразпръскване е сложено през 1909 година в Сан Хосе, само че то става всеобщо едвам през 20-те години с необятното разпространяване на радиоприемниците, изключително в Европа и Северна Америка. Първата радиопрограма с вести е почнала лъчение на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK (днес WWJ) в Детройт. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредност от вечерни концерти, която се счита за първото занимателно предаване в Съединените щати, а през идващия месец - и първото предаване на спортно събитие. През 1922 година изследователският център на Маркони в Ритъл стартира постоянното лъчение на развлекателни излъчвания, а първите радиостанции, постоянно излъчващи информация в Европа, се появяват след края на Първата международна война.

Първата организация, имаща за съществена активност публично радиоразпръскване е английската корпорация Би Би Си, основана през 1922 година.

Между двете войни, радиото се развива стремително, учредени са доста частни и публични радиостанции. Периодът сред 30-те и 50-те години на 20-и век е описван като Златните години на радиото. То се постанова като най-бързото и най-авторитетно средство за всеобща информация. Впечатляващ образец за това е излъчената на 30 октомври 1938 година радиодраматизация на Война на световете по Хърбърт Уелс. Пиесата, която споделя за нахлуването на извънземни на Земята, е призната от множеството слушатели за действително протичащо се събитие и настава повсеместна суматоха.

По време на Втората международна война радиото демонстрира своята мощ и като мощно пропагандно средство. Радиостанциите излъчват вести на доста езици, с цел да осведомят или дезинформират обществеността за протичащото се по фронтовете. От този интервал датират първите умишлени заглушавания и първите излъчвания на кодирана информация.

Началото на публичното радиоразпръскване в България е сложено през 1929-а, когато група инженери, отпред с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите Ало, ало, тук е Радио София!. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават публичната организация Съюз Родно радио.

На 25 януари 1935 година цар Борис III подписва декрет, с който радиоразпръскването в България става държавна благосъстоятелност. Днес този ден се отбелязва като ден на Българското национално радио, което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, въпреки и с няколко стратегии: информационно-музикална (Хоризонт), информационно-образователна (Христо Ботев), музикална (Орфей) и просветителна (Знание), както и още четири районни радиостанции.