На 13 декември почитаме паметта на Св. девойка Лукия (Лучия),

На 13 декември почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия), която популяризирала Бога в сицилийския град Сиракуза, дружно с паметта на Св. Герман, който се родил в православна Русия, а проповядвал Божието слово на Алеутските острови и на Аляска, написа Блиц.

Луция произлиза от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната гибел на татко ѝ, Луция е отгледана от майката. Още като млада госпожица Луция приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие. Като навършва пълноправие майка ѝ я сгодява за богат юноша, само че Луция отхвърля този брак.

Отхвърленият избраник си отмъщава донася на управляващите, че Луция е християнка. Луция е задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принуди да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от проституция, си издълбава очите. Заради това е обезглавена през 304 година

В същия ден се уважава паметта на св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест

Житие на св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест

Във време на страшното гонение против християните при Диоклетиан и Максимиан почнали безредици и безредици в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай с заръка да съдят християните колкото се може по-строго, тъй като в това време всички цивилен безредици се приписвали на християните. Настанало ужасно гонение; безбройно голям брой християни били убити за вярата. Но гонението единствено възбуждало в тях огромна ревнивост. Те сами се откривали, сами се предавали на мъчителите и считали гибелта за Името Христово най-голямо благополучие.

Св. Презвитер Авксентий дружно с голям брой християни в гр. Саталион били хванати, докарани и затворени в тюрма, с цел да бъдат съдени.

В деня, избран за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, пристигнал в тъмницата и споделил на пандизчиите:

- Моля ви за Бога, помолете се за мене, тъй като аз желая в този момент да бъда участник във вашия героизъм!

Всички, като застанали на колене, дружно се помолили и по-късно се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един след различен. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, почнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий незабавно заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с наслада изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.

Разгневеният арбитър заповядал още повече да го мъчат, само че Господ запазил Своя чиновник. След ужасните изтезания той бил здрав и незасегнат. Виждайки това, мнозина от народа почнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:

- Лисие, и аз съм християнин, и проклевам твоите лъжливи богове!

Лисий заповядал да заловен Евгений и дружно с Евстратий да го отведат в тъмницата.

На другия ден на Лисий прокиснал отдалечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и пандизчиите. Те пристигнали по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, който доста и уважавали, само че не смеели да се приближат към него, тъй като се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий посочил огромна ревнивост към вярата. Той бил небогат човек. Строял си нова къща и самичък я покривал. Когато видял пандизчиите и сред тях Евстратий, той бързо слязъл от покрива и споделил на жена си:

- Виждаш ли тоя благороден мъж? Той не е пожалил ни ранг, ни своето благосъстояние, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти прочут, и в бъдещия ще се удостиш с неизказана наслада.

- Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? - възразила дамата на Мардарий, християнка.

Същата мисъл била на мозъка и на Мардарий. Като се облякъл небрежно, той застанал на колене извикал:

- Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене неверния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с огромна наслада и старание пристигам при Тебе!

След това целунал децата и дамата, помолил брачната половинка си да не скърби за него, дал прошка се още с приятелите си и се включил към пандизчиите християни, като викал: " И аз съм християнин! " Отвели всички пандизчии в градската тюрма, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Лисий ужасно се разгневил и още там осъдил на гибел изначало презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а след това Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял единствено: " Аз съм християнин! " Той бил обесен с главата надолу и опалван с огън. Във време на това извънредно мъчение повтарял единствено това: " Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия богатства. Приеми душата ми в мир! " Евгений бил също грубо погубен.

Но непрекъснато се явявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи обзор на войските, които се намирали в града. Между тях той забелязал един боец, на име Орест, който го поразил със своята хубост, стройност и сръчност във военните извършения. Той го извикал начело и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието и се готвел да извърши повелята на Лисий, само че при придвижването му паднал кръстът, който висял на гърдите му.

- Какво е това? - запитал Лисий, като взел с ръка кръста. - Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?

- Аз съм раб на моя Владика и Бог - дал отговор младият боец. - И кръста Му нося за отклонение на всякакво зло.

Лисий заповядал незабавно да заловен боеца и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък голям брой бойци се явили при него като разгласявали себе си за християни. Свързали и тях и ги затворили в тюрма. Но Лисий бил в огромно недоумение; той се боял да не би смъртното наказване на такова голям брой хора да провокира неспокойствие в народа. Страхувал се той още и от проявата на Христовата мощ, тъй като се случвали постоянно чудеса при следствията и убиването на мъчениците, които увеличавали цифрата на християните. Най-после той решил да насочи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).

Агриколай бил извънредно нечовечен към християните. Но когато видял и чул Евстратий, той се предразположил към състрадание. Тъй умно и безапелационно му приказвал Евстратий за Господа, за неизказаната доброта, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият арбитър скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да избави Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал блага и почести, само че Евстратий останал корав. Той участвал на смъртното наказване на младия боец Орест, който бил убит на нажежен одър. След това в тъмницата Евстратий бил утешен посредством визитата на севастийския свещеник св. Власий, от който приел св. Причастие. При това неочаквана светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: " Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец! "

На другия ден св. страдалец радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да избави живота си посредством престорено отказване от вярата, Евстратий останал корав и хладнокръвен, и бил наказан на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказване, той произнесъл молитвата, която и в този момент още се чете на съботната полунощница.

След това, като се прекръстил и извикал: " Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух ", св. страдалец влезнал в огнената пещ и безшумно предал душата си. Св. свещеник Власий взел тялото му, което останало неповредено в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.

В същия ден се уважава паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и благодетелен образец. Починал блажено м 1837 година.

Имен ден празнуват  Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.