Проф. Христо Пимпирев: Антарктида е като друга планета, без надеждна екипировка може и да не оживееш
На 13 декември 2017 година професор Христо Пимпирев потегля от София към остров Ливингстън за 26-ата българска антарктическа експедиция. Именитият български академик и полярен откривател споделя за досегашните и български научни действия в Студения юг, както и за някои от най-екстремните обстановки, в които е изпадал.
Професор Пимпирев, потегляте към Антарктида за 26-ата българска полярна експедиция, какъв брой дълго странствуване ви чака? Как се стига до българската база " Свети Климент Охридски " на остров Ливингстън?
- Аз и още осем мои сътрудници потегляме по тежкия път към далечния леден юг. " Антарктика - студеният юг ", по този начин се споделя и новата ми книга, чиято премиера беше тъкмо преди седмица. Ние сме привикнали, когато приказваме за юг, да е топло, да е слънчево, да вървим на плаж, на отмора, само че там югът е недопечен, духат доста мощни ветрове, стихии и през лятото температурите доста рядко се качват над нула градуса. Деветимата полярници от втората българска група тръгваме на 13 декември с полет от София през Рим, след което ни чака 14-часов полет до Сантяго де Чили. От там още веднъж със аероплан стигаме до най-южния град в Чили - Пунта Аренас, който е главният град на Магелановия пролив. Там ще изчакаме удобно време и с бразилски боен аероплан " Херкулес С-130 " би трябвало да отлетим за Антарктика, за най-северния антарктически остров Кинг Джордж от архипелага на Южните Шетландски острови. Там чилийската база " Фрей " има летище. Летище е доста самоуверено казано, тъй като пистата е от макадам. Там кацат само военно-транспортни самолети като " Херкулес " и " Спартан ". Единственият реактивен аероплан, който каца там, е " Бритиш Еърспейс ", опериран от чилийска туристическа компания. След кацането имаме спогодба да пренощуваме в чилийската база " Ескудеро ". В покрайнините й се намират бази на още 7-8 страни. Само на 400 метра е съветската база " Белингсхаузен ", а над нея има съветска православна черква. Над нея от другата страна на хребета се намира китайската база - " Великата китайска стена ". Съвсем близо, на към 2 километра, е уругвайската база. От другата страна е аржентинската. Това е един претъпкан остров и там не се чувстваш тъкмо, че си в Антарктика. Това възприятие ти навяват най-много няколкото пингвина, които те чакат на плажа. През годините получавахме безкористна помощ от испанците, които са ни съседи по база в Антарктида, и имат научно-изследователски кораби. Придвижвахме се до остров Ливингстън с главния им транспортен съд " Есперадес ". Сега също имаше проекти да го употребяваме и беше изработен график за декември, само че се оказа, че корабът ще стигне чак през януари. Свързахме се с австралийска платноходка и ще плаваме с нея през ледените води на Южния океан до българската база на остров Ливингстън. Надяваме се да изкараме в база " Ескудеро " единствено ден-два и австралийската ветроходна лодка да дойде, тъй като сме нетърпеливи да стигнем българска територия. Плаването с платноходката ще отнеме към едно денонощие.
Какво следва да бъде свършено от българската експедиция и при какви условия се прави научната активност?
- В българската база на остров Ливингстън към този момент имаме 9 души полярници от първата група, която раззими базата доста сполучливо. Вече са пуснати генераторите - има топлота, светлина. Светлина в тази ситуация не е и толкоз нужна, тъй като в разгара на лятото там са белите нощи, слънцето съвсем не залязва. Но топлината е доста значима, тъй като температурите са негативни. За наша наслада има размразяване на снега, което е разрешило да се пусне водата. Ще имаме течаща вода, което е значителен разкош. Изкарани са лодките, моторните шейни - всичко е готово с нашето идване да стартира усилена научна работа, която е и главната задача на тази експедиция. В нашата група пътуват и няколко учени, в това число и две дами - първите две дами от тазгодишната ни експедиция. Наш биолог - доктор Милка Елшишка, ще изследва безгръбначни, наречени нематоди, които живеят в почвата на Антарктика. Те са доста чувствителни за промените на климата - проблем, който вълнува освен българите, само че и цялата научна общност, а и всеки елементарен човек. Промените на времето - циклони, разтапяне на лед, повишение на морското ниво, всичко това се генерира главно в Антарктика. Геофизичката Гергана Георгиева ще изследва сеизмичната интензивност в региона. С нас е и професор Николай Цанков, който е кожен лекар, който към този момент има доста значима публикация в международно списание за въздействието на ултравиолетовото излъчване върху кожата. Тъй като Антарктида би трябвало да бъде опозната и от всеки един, който се интересува от протичащото се на Земното кълбо и от научните достижения, в екипа ни е включени и публицист - Живко Константинов от Нова телевизия дружно с професионалния кинооператор Румен Василев, който ще снима главно документални фрагменти за първия български игрален филм, чийто сюжет е на Антарктика - " Писма от Антарктида ". Геофизикът Олег Василев благодарение на два апарата дрон ще направи картографиране на частта от земната повърхнина, която е покрита с лед и сняг, и ще изследва придвижването на ледниците. С нас е и монголският академик Чингориз Дугержав. Ние оказваме помощ на монголските учени, които започнаха своите проучвания на континента преди 7 години от българската база. Това е огромно самопризнание за България, защото Монголия има съседи като Русия и Китай, които разполагат с много по-големи логистични благоприятни условия от нас, само че монголците избраха България. Третата група, която ще замине в края на януари, е формирана единствено от учени. Те са главно геолози, защото през февруари и март, в разгара на лятото, снежната завивка по крайбрежието се отдръпва и скалите са разкрити и могат да бъдат изследвани. Има много работа за извършване. Тази година за първи път изпълняваме и Национална стратегия за полярни проучвания с решение на Министерския съвет, тъй че имаме да изпълняваме и задания, предоставени ни от държавното управление.
Условията са най-неблагоприятни от цялата планета, това е най-суровият климат. Затова за триумфа на нашата работа е доста значима оборудването. Тук желая да подчертая, че през тази година се навършва четвърт век, откогато съществува компанията за спортна екипировка " Диел ", само че ние пък с тях имаме 15-годишен празник, защото от 15 години те обличат експедициите с най-новите си материи, якета, панталони, полари. Тази екипировка напълно задоволява потребностите ни, даже сме обект на злоба от другите експедиции. И всичко това от " Диел " го вършат безплатно, тъй като се усещат съпричастни към напъните на България да бъде равнопоставена, че и по-добра, от всички народи, с които дружно ръководи този континент.
Какви рискови и тежки обстановки сте преживявали вие в Антарктида?
- В Антарктида всичко е доста друго всякога. Всяка експедиция изненадва с нещо ново. За благополучие изненадите са приятни, само че си е много рисковано. Много постоянно, защото аз съм геолог, работя отвън базата. Ледникът е посипан с ледени пукнатини. Случвало ми се е с моя сътрудник единият да пропадне в ледена цепнатина. Едно въже те дели от живота и гибелта. И всичко зависи от колегата ти, който би трябвало да те избави. Както аз съм вадил моя сътрудник, по този начин и мой сътрудник ме е спасявал. А някои пукнатини са дълбоки по стотина метра - рухването значи сигурна гибел.
Това са най-екстремните условия на планетата. Много от научните групи работят отвън базата - или с моторни шейни, или със ски, или с лодки. Времето е извънредно непостоянно. Метеорологичните прогнози също са разнообразни. Тръгваш в отлично време, отдалечиш се на десетина километра от базата, след което задуха страхотна вихрушка, температурите паднат внезапно и в случай че нямаш надеждна екипировка, може и да не оживееш. С предоставената ни безплатно екипировка от " Диел " доста от нашите полярници са оставали да пренощуват в ледени пещери. И чак на другия ден, когато времето се пооправи, се връщат в базата. През последните две години имахме две групи алпинисти - и то Николай Петков и Дойчин Боянов, които са покорявали Еверест. Те покоряваха върхове на Антарктида при доста рискови условия, само че бяха чудесно екипирани и нямаха никакъв проблем, даже да живеят на палатка в полевите лагери. Нашите геолози също живеят сред седмица и две на палатки надалеч от базата. И единствено можем да сме признателни, че сме чудесно екипирани.
Заради световното стопляне там има доста огромно размразяване на лед, образуват се големи ледени козирки. Преди няколко години с мой млад сътрудник работихме надалеч от базата. Вървяхме по българския плаж към залив, в който имаше неописани до момента, неизучени скали. За да стигнем до тях, трябваше да мине под една ледена стена. Бяха надвиснали козирки от лед, тежащ тонове. Само от там можехме да стигнем до прилежащия залив с забавните скали. Младият ми помощник Явор се запъна и сподели: " Не, аз от тук не минавам. " А аз: " Минаваме, това ще е огромна вест за науката. " Той: " Ти към този момент си възрастен, в случай че искаш, минавай. Но аз имам жена, малко дете, не минавам от тук. " Но и аз не съм елементарен. Седнах и споделих: " Ами добре, вървяхме 10 километра дотук, а в този момент ще се върнем, без да сме създали нищо от геоложка позиция. " Той ме погледна и сподели: " Добре, хайде, да го създадем. " Минахме. Действително скалите се оказаха доста забавни, взехме доста проби. После написахме прелестни изявления в задгранични списания, които още се цитират от наши сътрудници по целия свят. Но когато се връщахме, видяхме, че голям мразовит блок се беше срутил и ни беше запречил пътя обратно. Между 15 минути и половин час закъснение са ни разделили от това да си останем вечно заровени под големия мразовит блок. Имахме огромен шанс. Изчакахме два-три часа, с цел да стане отлив - водата в океана да се отдръпне, с цел да може да минем и да се върнем към базата.
Рекордната минусова температура, измерена в Антарктида, е минус 89 градуса, при каква най-ниска температура сте работили вие?
- Температурите на Антарктида са все едно като температури на Марс, все едно си на друга планета. Затова споделяме, че отиваме на друга планета или в различен свят. Нищо не е съизмеримо с естествените ни показа. Онези минус 89 градуса са измерени в центъра на антарктическото плато в разгара на полярната зима. В разгара на полярното лято, когато стигнах до най-южното място на планетата - Южния полюс, през 2013 година и занесох българското знаме там, температурата на самия Южен полюс тогава беше минус 38 градуса. През лятото, където е нашата база, температурите не падат под минус 15 градуса. Но да не забравяме, че това въпреки всичко е лято. А и се намираме на остров, духат ураганни ветрове, влагата е доста огромна. Атмосферните условия не са по никакъв начин приятни да се живее, камо ли да се работи.
Кое е най-голямото българско изобретение от научна позиция през миналите години?
- Има много български открития. Но примерно в региона на биологията има открити едни ензими от микроорганизми, които живеят единствено там, и бяха отделени от проби от Антарктида - те послужиха за разкриване на нови антибиотици, които са животоспасяващи. Наши учени участваха в колектива дружно с задгранични учени, тъй като те имат много по-прецизна инсталация. В региона на геологията открихме изкопаеми организми в места, където изобщо не са откривани. По този метод променихме възрастта на огромен южен континент - Гондвана, който е съществувал по тези места преди 100 милиона години. Българските учени в антарктическата просвета са уважавани от всички сътрудници по света. Преди две години публикувахме и том от 350 страници с най-значимото от всички български проучвания.
С какво се храните на Антарктида? Предстоят празници, отбелязвате ли ги и в Студения юг?
- Храним се с каквото си купим от Пунта Арена. И по-късно всичко е изчислено до грам. Имаме строго избрани дажби. Алкохолът е нищожен, само че въпреки всичко има. Малко ракия - изключително за празниците. Сега ще честваме Коледа и Нова година там. Бъдни вечер честваме със седемте постни ястия, питката с парата - и на Антарктида си съблюдаваме всички български обичаи. На Йордановден хвърляме кръста в Южния океан с плуващи ледове и постоянно има смелчаци, които да се хвърлят да го извадят. Това си е дребна част от България.
Професор Пимпирев, потегляте към Антарктида за 26-ата българска полярна експедиция, какъв брой дълго странствуване ви чака? Как се стига до българската база " Свети Климент Охридски " на остров Ливингстън?
- Аз и още осем мои сътрудници потегляме по тежкия път към далечния леден юг. " Антарктика - студеният юг ", по този начин се споделя и новата ми книга, чиято премиера беше тъкмо преди седмица. Ние сме привикнали, когато приказваме за юг, да е топло, да е слънчево, да вървим на плаж, на отмора, само че там югът е недопечен, духат доста мощни ветрове, стихии и през лятото температурите доста рядко се качват над нула градуса. Деветимата полярници от втората българска група тръгваме на 13 декември с полет от София през Рим, след което ни чака 14-часов полет до Сантяго де Чили. От там още веднъж със аероплан стигаме до най-южния град в Чили - Пунта Аренас, който е главният град на Магелановия пролив. Там ще изчакаме удобно време и с бразилски боен аероплан " Херкулес С-130 " би трябвало да отлетим за Антарктика, за най-северния антарктически остров Кинг Джордж от архипелага на Южните Шетландски острови. Там чилийската база " Фрей " има летище. Летище е доста самоуверено казано, тъй като пистата е от макадам. Там кацат само военно-транспортни самолети като " Херкулес " и " Спартан ". Единственият реактивен аероплан, който каца там, е " Бритиш Еърспейс ", опериран от чилийска туристическа компания. След кацането имаме спогодба да пренощуваме в чилийската база " Ескудеро ". В покрайнините й се намират бази на още 7-8 страни. Само на 400 метра е съветската база " Белингсхаузен ", а над нея има съветска православна черква. Над нея от другата страна на хребета се намира китайската база - " Великата китайска стена ". Съвсем близо, на към 2 километра, е уругвайската база. От другата страна е аржентинската. Това е един претъпкан остров и там не се чувстваш тъкмо, че си в Антарктика. Това възприятие ти навяват най-много няколкото пингвина, които те чакат на плажа. През годините получавахме безкористна помощ от испанците, които са ни съседи по база в Антарктида, и имат научно-изследователски кораби. Придвижвахме се до остров Ливингстън с главния им транспортен съд " Есперадес ". Сега също имаше проекти да го употребяваме и беше изработен график за декември, само че се оказа, че корабът ще стигне чак през януари. Свързахме се с австралийска платноходка и ще плаваме с нея през ледените води на Южния океан до българската база на остров Ливингстън. Надяваме се да изкараме в база " Ескудеро " единствено ден-два и австралийската ветроходна лодка да дойде, тъй като сме нетърпеливи да стигнем българска територия. Плаването с платноходката ще отнеме към едно денонощие.
Какво следва да бъде свършено от българската експедиция и при какви условия се прави научната активност?
- В българската база на остров Ливингстън към този момент имаме 9 души полярници от първата група, която раззими базата доста сполучливо. Вече са пуснати генераторите - има топлота, светлина. Светлина в тази ситуация не е и толкоз нужна, тъй като в разгара на лятото там са белите нощи, слънцето съвсем не залязва. Но топлината е доста значима, тъй като температурите са негативни. За наша наслада има размразяване на снега, което е разрешило да се пусне водата. Ще имаме течаща вода, което е значителен разкош. Изкарани са лодките, моторните шейни - всичко е готово с нашето идване да стартира усилена научна работа, която е и главната задача на тази експедиция. В нашата група пътуват и няколко учени, в това число и две дами - първите две дами от тазгодишната ни експедиция. Наш биолог - доктор Милка Елшишка, ще изследва безгръбначни, наречени нематоди, които живеят в почвата на Антарктика. Те са доста чувствителни за промените на климата - проблем, който вълнува освен българите, само че и цялата научна общност, а и всеки елементарен човек. Промените на времето - циклони, разтапяне на лед, повишение на морското ниво, всичко това се генерира главно в Антарктика. Геофизичката Гергана Георгиева ще изследва сеизмичната интензивност в региона. С нас е и професор Николай Цанков, който е кожен лекар, който към този момент има доста значима публикация в международно списание за въздействието на ултравиолетовото излъчване върху кожата. Тъй като Антарктида би трябвало да бъде опозната и от всеки един, който се интересува от протичащото се на Земното кълбо и от научните достижения, в екипа ни е включени и публицист - Живко Константинов от Нова телевизия дружно с професионалния кинооператор Румен Василев, който ще снима главно документални фрагменти за първия български игрален филм, чийто сюжет е на Антарктика - " Писма от Антарктида ". Геофизикът Олег Василев благодарение на два апарата дрон ще направи картографиране на частта от земната повърхнина, която е покрита с лед и сняг, и ще изследва придвижването на ледниците. С нас е и монголският академик Чингориз Дугержав. Ние оказваме помощ на монголските учени, които започнаха своите проучвания на континента преди 7 години от българската база. Това е огромно самопризнание за България, защото Монголия има съседи като Русия и Китай, които разполагат с много по-големи логистични благоприятни условия от нас, само че монголците избраха България. Третата група, която ще замине в края на януари, е формирана единствено от учени. Те са главно геолози, защото през февруари и март, в разгара на лятото, снежната завивка по крайбрежието се отдръпва и скалите са разкрити и могат да бъдат изследвани. Има много работа за извършване. Тази година за първи път изпълняваме и Национална стратегия за полярни проучвания с решение на Министерския съвет, тъй че имаме да изпълняваме и задания, предоставени ни от държавното управление.
Условията са най-неблагоприятни от цялата планета, това е най-суровият климат. Затова за триумфа на нашата работа е доста значима оборудването. Тук желая да подчертая, че през тази година се навършва четвърт век, откогато съществува компанията за спортна екипировка " Диел ", само че ние пък с тях имаме 15-годишен празник, защото от 15 години те обличат експедициите с най-новите си материи, якета, панталони, полари. Тази екипировка напълно задоволява потребностите ни, даже сме обект на злоба от другите експедиции. И всичко това от " Диел " го вършат безплатно, тъй като се усещат съпричастни към напъните на България да бъде равнопоставена, че и по-добра, от всички народи, с които дружно ръководи този континент.
Какви рискови и тежки обстановки сте преживявали вие в Антарктида?
- В Антарктида всичко е доста друго всякога. Всяка експедиция изненадва с нещо ново. За благополучие изненадите са приятни, само че си е много рисковано. Много постоянно, защото аз съм геолог, работя отвън базата. Ледникът е посипан с ледени пукнатини. Случвало ми се е с моя сътрудник единият да пропадне в ледена цепнатина. Едно въже те дели от живота и гибелта. И всичко зависи от колегата ти, който би трябвало да те избави. Както аз съм вадил моя сътрудник, по този начин и мой сътрудник ме е спасявал. А някои пукнатини са дълбоки по стотина метра - рухването значи сигурна гибел.
Това са най-екстремните условия на планетата. Много от научните групи работят отвън базата - или с моторни шейни, или със ски, или с лодки. Времето е извънредно непостоянно. Метеорологичните прогнози също са разнообразни. Тръгваш в отлично време, отдалечиш се на десетина километра от базата, след което задуха страхотна вихрушка, температурите паднат внезапно и в случай че нямаш надеждна екипировка, може и да не оживееш. С предоставената ни безплатно екипировка от " Диел " доста от нашите полярници са оставали да пренощуват в ледени пещери. И чак на другия ден, когато времето се пооправи, се връщат в базата. През последните две години имахме две групи алпинисти - и то Николай Петков и Дойчин Боянов, които са покорявали Еверест. Те покоряваха върхове на Антарктида при доста рискови условия, само че бяха чудесно екипирани и нямаха никакъв проблем, даже да живеят на палатка в полевите лагери. Нашите геолози също живеят сред седмица и две на палатки надалеч от базата. И единствено можем да сме признателни, че сме чудесно екипирани.
Заради световното стопляне там има доста огромно размразяване на лед, образуват се големи ледени козирки. Преди няколко години с мой млад сътрудник работихме надалеч от базата. Вървяхме по българския плаж към залив, в който имаше неописани до момента, неизучени скали. За да стигнем до тях, трябваше да мине под една ледена стена. Бяха надвиснали козирки от лед, тежащ тонове. Само от там можехме да стигнем до прилежащия залив с забавните скали. Младият ми помощник Явор се запъна и сподели: " Не, аз от тук не минавам. " А аз: " Минаваме, това ще е огромна вест за науката. " Той: " Ти към този момент си възрастен, в случай че искаш, минавай. Но аз имам жена, малко дете, не минавам от тук. " Но и аз не съм елементарен. Седнах и споделих: " Ами добре, вървяхме 10 километра дотук, а в този момент ще се върнем, без да сме създали нищо от геоложка позиция. " Той ме погледна и сподели: " Добре, хайде, да го създадем. " Минахме. Действително скалите се оказаха доста забавни, взехме доста проби. После написахме прелестни изявления в задгранични списания, които още се цитират от наши сътрудници по целия свят. Но когато се връщахме, видяхме, че голям мразовит блок се беше срутил и ни беше запречил пътя обратно. Между 15 минути и половин час закъснение са ни разделили от това да си останем вечно заровени под големия мразовит блок. Имахме огромен шанс. Изчакахме два-три часа, с цел да стане отлив - водата в океана да се отдръпне, с цел да може да минем и да се върнем към базата.
Рекордната минусова температура, измерена в Антарктида, е минус 89 градуса, при каква най-ниска температура сте работили вие?
- Температурите на Антарктида са все едно като температури на Марс, все едно си на друга планета. Затова споделяме, че отиваме на друга планета или в различен свят. Нищо не е съизмеримо с естествените ни показа. Онези минус 89 градуса са измерени в центъра на антарктическото плато в разгара на полярната зима. В разгара на полярното лято, когато стигнах до най-южното място на планетата - Южния полюс, през 2013 година и занесох българското знаме там, температурата на самия Южен полюс тогава беше минус 38 градуса. През лятото, където е нашата база, температурите не падат под минус 15 градуса. Но да не забравяме, че това въпреки всичко е лято. А и се намираме на остров, духат ураганни ветрове, влагата е доста огромна. Атмосферните условия не са по никакъв начин приятни да се живее, камо ли да се работи.
Кое е най-голямото българско изобретение от научна позиция през миналите години?
- Има много български открития. Но примерно в региона на биологията има открити едни ензими от микроорганизми, които живеят единствено там, и бяха отделени от проби от Антарктида - те послужиха за разкриване на нови антибиотици, които са животоспасяващи. Наши учени участваха в колектива дружно с задгранични учени, тъй като те имат много по-прецизна инсталация. В региона на геологията открихме изкопаеми организми в места, където изобщо не са откривани. По този метод променихме възрастта на огромен южен континент - Гондвана, който е съществувал по тези места преди 100 милиона години. Българските учени в антарктическата просвета са уважавани от всички сътрудници по света. Преди две години публикувахме и том от 350 страници с най-значимото от всички български проучвания.
С какво се храните на Антарктида? Предстоят празници, отбелязвате ли ги и в Студения юг?
- Храним се с каквото си купим от Пунта Арена. И по-късно всичко е изчислено до грам. Имаме строго избрани дажби. Алкохолът е нищожен, само че въпреки всичко има. Малко ракия - изключително за празниците. Сега ще честваме Коледа и Нова година там. Бъдни вечер честваме със седемте постни ястия, питката с парата - и на Антарктида си съблюдаваме всички български обичаи. На Йордановден хвърляме кръста в Южния океан с плуващи ледове и постоянно има смелчаци, които да се хвърлят да го извадят. Това си е дребна част от България.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ