На 13 декември 1971 г. загина най-важният външен министър на

На 13 декември 1971 година почина най-важният външен министър на България, уредил комплицираните връзки с Гърция и Турция, макар че по негово време ние сме в соцлагера, а те са в НАТО. Смъртта на Иван Башев остава тайнственост, като формалната версия е, че той измръзва при преход на Витоша. Роден е през 1916 година в София, приключва Дойче шуле, а след това и Юридическия факултет на СУ, през 1943 година поради антифашистките си убеждения е изпратен в концлагера Еникьой. След 1944 година става секретар на Световната федерация на демократичната юноша в Париж. От 1957 до 1961 година е първи заместник-министър на просветата и културата и по негово време, преди Людмила Живкова, стартира превръщането на културата във визитка на България. Първи изнася трайкийско златно богатство, показано в Швейцария и Франция, урежда гастроли на български артисти, хорови и танцови ансамбли в цяла Европа, оттатък Желязната завеса, което десетилетия по-късно носи популярност на страната. По тази причина, след пенсионирането на предшественика му Карло Луканов, през 1962 година е определен за външен министър.



Друго огромно негово достижение е щерка му Миряна Башева – известна поетеса през 70-те, 80-те и 90-те години, публицист в 24 часа и Сега в новия век, създател на някои от най-забележителните текстове за песни – от Нека да е лято, през химна на София – Булевардът (с лиричния ритъм), Тече, всичко тече, И замирисва на море , Къде са ми детските книжки, Заклинание/Мъко моя, Дано, Безнадежден случай, Тежък темперамент, Събота, късен следобяд, Как си ти, Ако имаш време и доста други. Сред които и химнът на Съюз на демократичните сили от 90-а година Докога все по този начин ще я караме/Молитва за България – прелестна и пророческа ария за целия преход, изключително към финала:

Защо не заминем нанякъде,
дай да си купим билети.
Има толкоз влакове, кораби, самолети.
Къде ми е остров Ява,
къде ти е остров Малта?
На сън не ни се явяват,
на яве още по-малко.
Докога все по този начин ще я караме,
докога, докога, докога?
Господи, дай на България,
път, светлина, независимост!
На сън все стихийни бедствия,
на яве яма след яма.
Колко транспортни средства
и в нито едно ни няма.
А някъде, някъде, някъде,
хората все са на път.
Ние седим и чакаме
самичък да ни пристигна светът.

Кирил Пламенов...