Христо Христев: Държава без върховенство на правото е форма на организирана престъпност
На 12 юли 1991 година е призната актуалната българска Конституция. Конституцията от 12 юли 1991 година е може би първата в цялостния смисъл на думата демократична конституция на България. В член 4, алинея 1 Конституцията дефинира, че ”Република България е правова страна ”. В това изречение повече от всеки различен текст се крие смисълът и същинското значение, което тази Конституция би следвало да има.
Защото същинският смисъл на съществуването на един конституционнен акт, не е в просто съществуване на подобен. За да отчетем, че имаме конституция и единствено по себе си това е състояние на особена полезност. Още по-малко конституцията съществува за лично наслаждение на юристите, чиито изконен блян към подреденост на нормите, ясна и структурирана правна уредба постановат съществуването на сходен акт.
Особеният смисъл на една конституция е да бъде обезпечено действителното битие на правова страна. А правова страна не е просто страна, в която има право. Или страна, в която има " господство на закона " или официална правда. Защото официална правда е съществувала и в най-мракобесните режими на света, избили милиони хора...Правова държва е тази страна, в която властта е лимитирана от главните права на жителите и е подчинена на върховенството на правото, което се ползва еднообразно за всички. Държава, в която главните права на жителите са най-важното изискване за законното практикуване на властта.
Държава, в която властта е разграничена, с цел да не се упражнява случайно в прорез с тези права. За да не могат обособени носители на власт да я узурпират и своят, все едно е завещана от дядо им. Държава, в която едно съответно и настоящо ръководство не може да пренарежда всичко, тъй като държи държавното кормило в един съответен миг от времето. Дори да е излъчено с демократични избори...
Днес България е доста надалеч от този модел на правова страна, който допуска Конституцията от 1991 година. Първо, тъй като в самата Конституция няма заложен ефикасен механизъм за отбрана на главните права. А правова страна без ефикасна отбрана на главните права просто не съществува.
Второ, тъй като прогресивното задълбочаване на корпуцията във всички форми на обществена власт, налагането ѝ като смисъл и същина на политическия живот, на упражняването на обществена власт и най-много, появяването и разрастването на мафиотски феномен, в действителност изпразват Конституцията от действително ѝ наличие като съществена гаранция за съществувантео на правова страна и народна власт. А проникналите в основни институции на властта мафиотски мрежи изпразват и самата страна от смисъла на нейното същестуване.
Трето, тъй като в модерни условия правова страна без народна власт е невъзможна. И противоположното. А демокрацията в България е сложена под въпрос. Поради редица аргументи, най-страшните от които може би са прекосяването към политически и стопански репресии посредством правоохранителнтие органи и прокуратурата, и разпадането на демократичната среда на обществена връзка, вследствие на ожълтяването, меркантилизацията, обладаването и оскотяването на главната част от медиите в България.
Та 12 юли би следвало да е същински празник на демокрацията и правовия ред в България. Но настроението някак не е като да честваме. Окуражаващото на фона на проблемите, пред които сме изправени, е че немалка част от обществото не е изгубила възприятието си за независимост, разбирането си за положително и устрема към правдивост. И че е подготвена да се бори, с цел да живее в европейска и демократична България. И събитията от послендите дни го потвърждават.
Ако и когато успеем да извадим корупционните мрежи и мафията от главните държавни институции, и когато те още веднъж стартират да работят спроед конституционния си план в полза на обществото и законността, тогава в действителност ще имаме мотив да празнуаваме. А до тогава дано не забравяме нито за момент непреходната мисъл на Живко Сталев, че страна без господство на правото в действителност е форма на проведена престъпност.
Христо Христев, Facebook
Защото същинският смисъл на съществуването на един конституционнен акт, не е в просто съществуване на подобен. За да отчетем, че имаме конституция и единствено по себе си това е състояние на особена полезност. Още по-малко конституцията съществува за лично наслаждение на юристите, чиито изконен блян към подреденост на нормите, ясна и структурирана правна уредба постановат съществуването на сходен акт.
Особеният смисъл на една конституция е да бъде обезпечено действителното битие на правова страна. А правова страна не е просто страна, в която има право. Или страна, в която има " господство на закона " или официална правда. Защото официална правда е съществувала и в най-мракобесните режими на света, избили милиони хора...Правова държва е тази страна, в която властта е лимитирана от главните права на жителите и е подчинена на върховенството на правото, което се ползва еднообразно за всички. Държава, в която главните права на жителите са най-важното изискване за законното практикуване на властта.
Държава, в която властта е разграничена, с цел да не се упражнява случайно в прорез с тези права. За да не могат обособени носители на власт да я узурпират и своят, все едно е завещана от дядо им. Държава, в която едно съответно и настоящо ръководство не може да пренарежда всичко, тъй като държи държавното кормило в един съответен миг от времето. Дори да е излъчено с демократични избори...
Днес България е доста надалеч от този модел на правова страна, който допуска Конституцията от 1991 година. Първо, тъй като в самата Конституция няма заложен ефикасен механизъм за отбрана на главните права. А правова страна без ефикасна отбрана на главните права просто не съществува.
Второ, тъй като прогресивното задълбочаване на корпуцията във всички форми на обществена власт, налагането ѝ като смисъл и същина на политическия живот, на упражняването на обществена власт и най-много, появяването и разрастването на мафиотски феномен, в действителност изпразват Конституцията от действително ѝ наличие като съществена гаранция за съществувантео на правова страна и народна власт. А проникналите в основни институции на властта мафиотски мрежи изпразват и самата страна от смисъла на нейното същестуване.
Трето, тъй като в модерни условия правова страна без народна власт е невъзможна. И противоположното. А демокрацията в България е сложена под въпрос. Поради редица аргументи, най-страшните от които може би са прекосяването към политически и стопански репресии посредством правоохранителнтие органи и прокуратурата, и разпадането на демократичната среда на обществена връзка, вследствие на ожълтяването, меркантилизацията, обладаването и оскотяването на главната част от медиите в България.
Та 12 юли би следвало да е същински празник на демокрацията и правовия ред в България. Но настроението някак не е като да честваме. Окуражаващото на фона на проблемите, пред които сме изправени, е че немалка част от обществото не е изгубила възприятието си за независимост, разбирането си за положително и устрема към правдивост. И че е подготвена да се бори, с цел да живее в европейска и демократична България. И събитията от послендите дни го потвърждават.
Ако и когато успеем да извадим корупционните мрежи и мафията от главните държавни институции, и когато те още веднъж стартират да работят спроед конституционния си план в полза на обществото и законността, тогава в действителност ще имаме мотив да празнуаваме. А до тогава дано не забравяме нито за момент непреходната мисъл на Живко Сталев, че страна без господство на правото в действителност е форма на проведена престъпност.
Христо Христев, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ