Има ли граница на човешките възможности в спорта?
На 12 октомври психическата преграда от 2 часа в маратонското тичане при мъжете най-накрая бе премината. Направи го олимпийският първенец Елиуд Кипчоге, който пробяга дистанцията за 1:59:40 ч. Само ден по-късно сънародничката му от Кения Бригид Косгей записа най-бързо маратонско тичане при дамите - 2:14:04 ч., и по този начин се оказа по-бърза с 1:24 мин. от достижението на англичанката Пола Радклиф от 2:15:25 ч. от Лондонския маратон през 2003 година
Разбира се, би трябвало да се означи, че особено в маратона става въпрос не за върхове, а за най-хубави достижения. Но въпреки всичко не може да не будят удивление. Изумителното тичане на Кипчоге във Виена е едно от най-великите спортни достижения в историята. Да се реализира резултат, какъвто до момента не е постиган, и да се допре лимитът на човешките благоприятни условия... Ето добър мотив да се види какво учените смятат, че е допустимо за човешкия организъм.
Не става въпрос единствено за тичане. Така Симон Байлс стана първата спортна гимнастичка, която на шампионата в Щутгарт (Гер) печели пет международни трофеи в многобоя. Тя също по този начин първа изпълни успешно по време на състезание двойно салто с троен винт на земна гимнастика. Към нея може да се прибави и британката Сара Томас, която преплува Ламанша четири пъти в границите на 54 часа (или общо 215 км). А в случай че се върнем към атлетиката, може да се упоменат американката Дилайла Мухамад с два международни върха на 400 м с трудности единствено за година или етиопката с холандски паспорт Сифан Хасан, която стори същото на 5000 м и една миля (1609 м). Кениецът Джефри Кипсанг Камворор още чака решение дали достижението му на полумаратон (58:01 мин.) ще бъде прието. Да не забравяме и 11-те върха на плувеца Адам Пийти (Вбр) в брустовите дисциплини.
" Страхотно възприятие е да пишеш историята в спорта след сър Роджър Банистър през 1954-а (б.р. - тогава англичанинът става първият човек, който пробягва една миля под 4 минути). Аз съм най-щастливият човек в света, откакто станах първият, пробягал маратона под 2 часа, и по този начин потвърдих на хората, че няма граници за индивида ", съобщи Кипчоге.
Дали в действителност е прав? Къде е лимитът на опциите ни? И какъв брой близко сме до достигането му? Учените като цяло са единни, че има теоретични граници. Маратонският бегач и физиолог Майкъл Джойнър разгласява проучване през 1991 година, в което показва три определящи детайла за бегачите на дълги разстояния - VO2max (максималното количество О2 в мл, което може да се одобри и усвои за минута на кг от телесното тегло), бягаща изгодност (скоростта, с която тялото употребява енергия) и лактатен предел (усилията, които тялото може да поддържа, преди да освободи млечна киселина - изгарянето). Изчисленията на Джойнър показват най-доброто време, за което
може да се пробяга маратонската отдалеченост от 42.195 км - 1:57:58 ч.
Доклад пък е на мнение, че издръжливостта даже и на най-добрите спортисти в последна сметка е лимитирана от техния метаболизъм. Но от другата страна стои друго достижение - щафетен маратон, при който палката се предава от бегачите през 200 метра, е изминат за 1:30 ч.
Ралф Брандън, началник на научния център за британския крикет, се пробва да разграничи върховете, които са лимитирани от човешката анатомия, и тези, за които се изискват качества като решителност или самостоятелни умения.
" Когато Юсейн Болт пробяга 100 метра за 9.58 сек. в Берлин преди 10 години, се опитвахме да проучваме обособените пасажи от бягането и доста мъчно можехме да си представим от кое място пристигна неговото възстановяване. Това тичане на Болт и маратонът за под два часа са в една категория ", споделя Брандън, който работи и с английския олимпийски тим в продължение на три олимпиади - до 2014-а.
Той твърди, че няколкодневните ултрамаратонски достижения като плуването на Сара Томас са от друго естество. " Те се нуждаят от нещо малко, от душeвност и накървавен хъс, който да им помогне да стигнат още малко по-далеч от другите. Такива хора ще продължат да вършат неповторими неща, тъй като в действителност
не приемат тялото им да има анатомични граници
По-скоро е въпрос на това какъв брой си готов да изчерпиш силите си самичък ", добавя Ралф Брандън.
Има и трета категория - тези провокации, при които се разчита на координацията сред очите и ръцете. Сред тях са головите върхове на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, купите от " Големия шлем " на Роджър Федерер и Серена Уилямс. Или пък ударите на крикетьорите Вират Коли, Стив Смит или Дон Брадман, които упражняват, удряйки с топка за голф в стена, с цел да се трансфорат в най-хубавите боулери, които в миналото са играли крикет.
" Трябва да си поставите верни цели. Топката за голф при Брадман е превъзходен образец. Това е нещо, което претрупва вашите възприятия и надзор на придвижванията, тъй че да можете да се справите с от ден на ден и повече обстановки пред себе си. Но и за това има физиологични граници ", продължава Брандън.
В някои спортове отвън поставените нови върхове има граници, които, наподобява, към този момент са достигнати. Най-бързото мятане на бейзболна топка е направено през 2010-а - 169,14 км/ч, и не може да бъде усъвършенствано. Оттогава единствено няколко питчери са се доближавали до тази скорост, само че никой не я е подобрил. " Не съм уверен, че ще има огромно възстановяване на международните върхове отсега нататък. Виждаме дребни пикови достижения, които евентуално са свързани с интервенция, без значение дали това е съоръжение, допинг или софтуерни средства някой да се справя по-бързо ", изяснява Гари Брикли, академик от университета в Брайтън.
Екипировката е водещ фактор
в доста спортове. В Националната футболна лига в Съединени американски щати ресийвърите носят ръкавици, които им разрешават да вършат невероятни хващания с една ръка. Футболните обувки пък са проектирани по този начин, че да обезпечат точното завъртане на топката, още откогато " Адидас " пусна своя модел Predator. А колоездачният отбор на Англия опустоши конкуренцията си поради удивителните си нови спортни костюми.
Линията сред честното и нечестното в спорта е доста размита. Бягането на Кипчоге не може да бъде публично прието. На негово име към момента се води достижението от 2:01:39, тъй като във Виена той получи много помощ при бягането си. Кениецът бягаше след кола, която осветяваше трасето пред него със зелен лазер. Цял екип от задавачи на движение (пейсмейкъри, или зайци) от 41 индивида бягаше във V-образна форма, с цел да отбрани Кипчоге от насрещния вятър. Освен това той тичаше със специфични обувки, а датата и часът на бягането бяха избрани от организатора Ineos след деликатно следене на прогнозата за времето.
Още при сър Банистър се хвърля
фина граница сред честната и нечестната помощ
Първият му опит за тичане на една миля през 1953 година е отритнат поради неговия пейсмейкър Крис Брашър, който пробяга първите две обиколки постепенно, с цел да зададе бързо движение във втората половина на надпреварата. Постижението на Банистър за малко не бе отхвърлено също. Другият " заек " на Банистър - Крис Чатауей, написа през 2003 година: " Публичността на това събитие значеше единствено, че управляващите не са имали храброст да слагат въпроса дали Брашър и аз сме били добросъвестни. Естествено, че не бяхме. Но ние не сме се поддавали на този факт. "
Друг състезателен академик - Рос Тъкър, също слага въпроса за асистентите при такива върхове. Той признава, че първия път, когато е схванал за маратонското достижение на Кипчоге под 2 часа, се е зачудил дали бягането не е било по наклон, а след кениеца е нямало камион с великански вентилатор, който да издухва бегача напред.
Всъщност евентуално последната граница е вътре в главите на самите спортисти. Спортният психолог Джо Дейвис твърди, че последните проучвания демонстрират, че спортистите могат сами да се притискат и да си разрешават повече поради персоналното им чувство за безсилие. " Въпросът е по какъв начин тълкуваме болката или дискомфорта - дали това значи, че аз би трябвало да смъква темпото, тъй като ми идва прекалено много, или значи " това ми подсказва, че съм на правия път, само че ще е мъчно ", споделя той.
Друго изследване от тази година хвърля взор върху суперелитните спортисти, които имат богата сбирка от трофеи. Откритието е, че те са идентични по няколко значими индикатора. Те постоянно имат травматични персонални прекарвания и по време на кариерите си са имали обилни отстъпления при представянето си. Те също имат персонални черти като жестокост, само че също перфекционизъм и постоянство.
Така че без значение дали тези граници са достигнати или не, постоянно ще се намерят хора, които се готвят да ги прекрачат.
ГОЛЕМИ НЕПОКОРЕНИ РЕКОРДИ
Юсейн Болт (100 м спринт) - 9.58 сек, от 16 август 2009 година
Дон Брадман, крикетьор - приблизително 99.94 ръна в тест мачове за интервала 1928-1948 година
Джими Грийвс (футбол) - 357 гола на топ равнище за " Тотнъм ", " Челси " и " Уест Хем " в 516 мача от 1957 до 1971 година
Флорънс Грифит-Джойнър (спринт) - 10.49 сек на 100 м и 21.34 сек на 200 м от олимпийските игри в Сеул през 1988 година
Разбира се, би трябвало да се означи, че особено в маратона става въпрос не за върхове, а за най-хубави достижения. Но въпреки всичко не може да не будят удивление. Изумителното тичане на Кипчоге във Виена е едно от най-великите спортни достижения в историята. Да се реализира резултат, какъвто до момента не е постиган, и да се допре лимитът на човешките благоприятни условия... Ето добър мотив да се види какво учените смятат, че е допустимо за човешкия организъм.
Не става въпрос единствено за тичане. Така Симон Байлс стана първата спортна гимнастичка, която на шампионата в Щутгарт (Гер) печели пет международни трофеи в многобоя. Тя също по този начин първа изпълни успешно по време на състезание двойно салто с троен винт на земна гимнастика. Към нея може да се прибави и британката Сара Томас, която преплува Ламанша четири пъти в границите на 54 часа (или общо 215 км). А в случай че се върнем към атлетиката, може да се упоменат американката Дилайла Мухамад с два международни върха на 400 м с трудности единствено за година или етиопката с холандски паспорт Сифан Хасан, която стори същото на 5000 м и една миля (1609 м). Кениецът Джефри Кипсанг Камворор още чака решение дали достижението му на полумаратон (58:01 мин.) ще бъде прието. Да не забравяме и 11-те върха на плувеца Адам Пийти (Вбр) в брустовите дисциплини.
" Страхотно възприятие е да пишеш историята в спорта след сър Роджър Банистър през 1954-а (б.р. - тогава англичанинът става първият човек, който пробягва една миля под 4 минути). Аз съм най-щастливият човек в света, откакто станах първият, пробягал маратона под 2 часа, и по този начин потвърдих на хората, че няма граници за индивида ", съобщи Кипчоге.
Дали в действителност е прав? Къде е лимитът на опциите ни? И какъв брой близко сме до достигането му? Учените като цяло са единни, че има теоретични граници. Маратонският бегач и физиолог Майкъл Джойнър разгласява проучване през 1991 година, в което показва три определящи детайла за бегачите на дълги разстояния - VO2max (максималното количество О2 в мл, което може да се одобри и усвои за минута на кг от телесното тегло), бягаща изгодност (скоростта, с която тялото употребява енергия) и лактатен предел (усилията, които тялото може да поддържа, преди да освободи млечна киселина - изгарянето). Изчисленията на Джойнър показват най-доброто време, за което
може да се пробяга маратонската отдалеченост от 42.195 км - 1:57:58 ч.
Доклад пък е на мнение, че издръжливостта даже и на най-добрите спортисти в последна сметка е лимитирана от техния метаболизъм. Но от другата страна стои друго достижение - щафетен маратон, при който палката се предава от бегачите през 200 метра, е изминат за 1:30 ч.
Ралф Брандън, началник на научния център за британския крикет, се пробва да разграничи върховете, които са лимитирани от човешката анатомия, и тези, за които се изискват качества като решителност или самостоятелни умения.
" Когато Юсейн Болт пробяга 100 метра за 9.58 сек. в Берлин преди 10 години, се опитвахме да проучваме обособените пасажи от бягането и доста мъчно можехме да си представим от кое място пристигна неговото възстановяване. Това тичане на Болт и маратонът за под два часа са в една категория ", споделя Брандън, който работи и с английския олимпийски тим в продължение на три олимпиади - до 2014-а.
Той твърди, че няколкодневните ултрамаратонски достижения като плуването на Сара Томас са от друго естество. " Те се нуждаят от нещо малко, от душeвност и накървавен хъс, който да им помогне да стигнат още малко по-далеч от другите. Такива хора ще продължат да вършат неповторими неща, тъй като в действителност
не приемат тялото им да има анатомични граници
По-скоро е въпрос на това какъв брой си готов да изчерпиш силите си самичък ", добавя Ралф Брандън.
Има и трета категория - тези провокации, при които се разчита на координацията сред очите и ръцете. Сред тях са головите върхове на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, купите от " Големия шлем " на Роджър Федерер и Серена Уилямс. Или пък ударите на крикетьорите Вират Коли, Стив Смит или Дон Брадман, които упражняват, удряйки с топка за голф в стена, с цел да се трансфорат в най-хубавите боулери, които в миналото са играли крикет.
" Трябва да си поставите верни цели. Топката за голф при Брадман е превъзходен образец. Това е нещо, което претрупва вашите възприятия и надзор на придвижванията, тъй че да можете да се справите с от ден на ден и повече обстановки пред себе си. Но и за това има физиологични граници ", продължава Брандън.
В някои спортове отвън поставените нови върхове има граници, които, наподобява, към този момент са достигнати. Най-бързото мятане на бейзболна топка е направено през 2010-а - 169,14 км/ч, и не може да бъде усъвършенствано. Оттогава единствено няколко питчери са се доближавали до тази скорост, само че никой не я е подобрил. " Не съм уверен, че ще има огромно възстановяване на международните върхове отсега нататък. Виждаме дребни пикови достижения, които евентуално са свързани с интервенция, без значение дали това е съоръжение, допинг или софтуерни средства някой да се справя по-бързо ", изяснява Гари Брикли, академик от университета в Брайтън.
Екипировката е водещ фактор
в доста спортове. В Националната футболна лига в Съединени американски щати ресийвърите носят ръкавици, които им разрешават да вършат невероятни хващания с една ръка. Футболните обувки пък са проектирани по този начин, че да обезпечат точното завъртане на топката, още откогато " Адидас " пусна своя модел Predator. А колоездачният отбор на Англия опустоши конкуренцията си поради удивителните си нови спортни костюми.
Линията сред честното и нечестното в спорта е доста размита. Бягането на Кипчоге не може да бъде публично прието. На негово име към момента се води достижението от 2:01:39, тъй като във Виена той получи много помощ при бягането си. Кениецът бягаше след кола, която осветяваше трасето пред него със зелен лазер. Цял екип от задавачи на движение (пейсмейкъри, или зайци) от 41 индивида бягаше във V-образна форма, с цел да отбрани Кипчоге от насрещния вятър. Освен това той тичаше със специфични обувки, а датата и часът на бягането бяха избрани от организатора Ineos след деликатно следене на прогнозата за времето.
Още при сър Банистър се хвърля
фина граница сред честната и нечестната помощ
Първият му опит за тичане на една миля през 1953 година е отритнат поради неговия пейсмейкър Крис Брашър, който пробяга първите две обиколки постепенно, с цел да зададе бързо движение във втората половина на надпреварата. Постижението на Банистър за малко не бе отхвърлено също. Другият " заек " на Банистър - Крис Чатауей, написа през 2003 година: " Публичността на това събитие значеше единствено, че управляващите не са имали храброст да слагат въпроса дали Брашър и аз сме били добросъвестни. Естествено, че не бяхме. Но ние не сме се поддавали на този факт. "
Друг състезателен академик - Рос Тъкър, също слага въпроса за асистентите при такива върхове. Той признава, че първия път, когато е схванал за маратонското достижение на Кипчоге под 2 часа, се е зачудил дали бягането не е било по наклон, а след кениеца е нямало камион с великански вентилатор, който да издухва бегача напред.
Всъщност евентуално последната граница е вътре в главите на самите спортисти. Спортният психолог Джо Дейвис твърди, че последните проучвания демонстрират, че спортистите могат сами да се притискат и да си разрешават повече поради персоналното им чувство за безсилие. " Въпросът е по какъв начин тълкуваме болката или дискомфорта - дали това значи, че аз би трябвало да смъква темпото, тъй като ми идва прекалено много, или значи " това ми подсказва, че съм на правия път, само че ще е мъчно ", споделя той.
Друго изследване от тази година хвърля взор върху суперелитните спортисти, които имат богата сбирка от трофеи. Откритието е, че те са идентични по няколко значими индикатора. Те постоянно имат травматични персонални прекарвания и по време на кариерите си са имали обилни отстъпления при представянето си. Те също имат персонални черти като жестокост, само че също перфекционизъм и постоянство.
Така че без значение дали тези граници са достигнати или не, постоянно ще се намерят хора, които се готвят да ги прекрачат.
ГОЛЕМИ НЕПОКОРЕНИ РЕКОРДИ
Юсейн Болт (100 м спринт) - 9.58 сек, от 16 август 2009 година
Дон Брадман, крикетьор - приблизително 99.94 ръна в тест мачове за интервала 1928-1948 година
Джими Грийвс (футбол) - 357 гола на топ равнище за " Тотнъм ", " Челси " и " Уест Хем " в 516 мача от 1957 до 1971 година
Флорънс Грифит-Джойнър (спринт) - 10.49 сек на 100 м и 21.34 сек на 200 м от олимпийските игри в Сеул през 1988 година
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ