Георги Мишев: Всички ние сме сбор от много сюжети
На 12 май излиза новата книга на Георги Мишев " Мир на кумирите ни ". Вижте какво споделят писателят в изявление, предоставено от издателство " Хермес ".
Защо беше значимо за вас да напишете продължение на „ Мир на страха ни “?
В „ Мир на страха ни “ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на предишния век до момента. Но желаех да се спра на някои съответни моменти, усещах, че е належащо по-подробно вглеждане в детайлите, и по този начин се стигна до „ Мир на кумирите ни “. В първата книга не бях засегнал възродителния развой да вземем за пример. В това самобитно продължение съумях да го направя. Писах и за Прехода. Разбира се, размерът на книгата не разрешава да се разстилам прекомерно доста, по тази причина някои стадии от близкото ни минало са единствено щрихирани, само че беше значимо да ги включа в общата структура.
„ Мир на страха ни “ и „ Мир на кумирите ни “ следват нетипична конструкция, която ги разграничава от други мемоарни книги. Как се спряхте на този метод на писане?
Докато пишех, търсех баланс сред някаква времева поредност, на база на която да конструирам текста, и любопитно наличие за читателя. Но и двете книги са по-скоро сборници със мемоари, а спомените постоянно се появяват без избрана поредност. Така че „ Мир на страха ни “ и „ Мир на кумирите ни “ нямат сюжетна структура, тъй като и човешкият живот не протича в един сюжет... Всъщност всички ние сме общ брой от доста сюжети.
Новата ви книга напълно скоро ще бъде в ръцете на читателите. Как се чувствате от това?
Нека първо да я забележим... (Смее се.) и да чуем какви ще са отзивите, само че като всеки създател се надявам да има интерес към нея.
А какво да чакат читателите от „ Мир на кумирите ни “?
Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-хубаво. Аз съм на 85 години, видял съм доста от миналия век и го описвам в книгата си. Хората, които демонстрират интерес към близкото минало и желаят да видят едно тълкувание на това минало, сигурно ще намерят нещо за себе си в „ Мир на кумирите ни “.
Защо беше значимо за вас да напишете продължение на „ Мир на страха ни “?
В „ Мир на страха ни “ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на предишния век до момента. Но желаех да се спра на някои съответни моменти, усещах, че е належащо по-подробно вглеждане в детайлите, и по този начин се стигна до „ Мир на кумирите ни “. В първата книга не бях засегнал възродителния развой да вземем за пример. В това самобитно продължение съумях да го направя. Писах и за Прехода. Разбира се, размерът на книгата не разрешава да се разстилам прекомерно доста, по тази причина някои стадии от близкото ни минало са единствено щрихирани, само че беше значимо да ги включа в общата структура.
„ Мир на страха ни “ и „ Мир на кумирите ни “ следват нетипична конструкция, която ги разграничава от други мемоарни книги. Как се спряхте на този метод на писане?
Докато пишех, търсех баланс сред някаква времева поредност, на база на която да конструирам текста, и любопитно наличие за читателя. Но и двете книги са по-скоро сборници със мемоари, а спомените постоянно се появяват без избрана поредност. Така че „ Мир на страха ни “ и „ Мир на кумирите ни “ нямат сюжетна структура, тъй като и човешкият живот не протича в един сюжет... Всъщност всички ние сме общ брой от доста сюжети.
Новата ви книга напълно скоро ще бъде в ръцете на читателите. Как се чувствате от това?
Нека първо да я забележим... (Смее се.) и да чуем какви ще са отзивите, само че като всеки създател се надявам да има интерес към нея.
А какво да чакат читателите от „ Мир на кумирите ни “?
Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-хубаво. Аз съм на 85 години, видял съм доста от миналия век и го описвам в книгата си. Хората, които демонстрират интерес към близкото минало и желаят да видят едно тълкувание на това минало, сигурно ще намерят нещо за себе си в „ Мир на кумирите ни “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ