На 12 май 2019 мъж простреля жена си и съседа

На 12 май 2019 мъж простреля жена си и съседа си с пушка в сливенското село Трапоклово, след което се самоуби. Все още не е ясно дали това е любовен триъгълник, или сред двете убийства няма друга връзка с изключение на стрелеца и оръжието. Но към този момент се чуват дежурните крясъци: „ Вземете им оръжията, ще се избием! “ Били сме „ нямали оръжейна просвета “. „ Такъв ни бил манталитета “.

Ако човек знае, че за избрани дейности СЪС СИГУРНОСТ ще бъде осъден, той няма да ги извърши. Независимо дали е западняк, северняк или южняк. И това не е въпрос на нрав, нито на позитивна или негативна генна селекция. На морков и сопа е – система на санкции и поощрения. Получаваш каквото заслужаваш.

Що се отнася до оръжейната просвета, тя се придобива. Когато има оръжие, ще има просвета. Няма ли оръжие, няма предмет, създаващ културата. И надлежно няма и просвета.

Но най-важното е: хората убиват, не предметите! Крайно време е ръководещите да схванат, че да лишават жителите от оръжие е толкоз жалко, едвам им забранят да употребяват кибрит (ами в случай че създадат пожар!), да се къпят (ами в случай че се удавят!), или да си карат колите (ами в случай че сгазят някого!).

Впрочем, на 11 май 2019 фермер в Болярино употребява пикапа си таман за такава цел.

Не го извинявам, само че го разбирам. Едва ли му е било за първи път. Както и на столичния иконописец Йордан Опиц, на пловдивския доктор доктор Иван Димитров и прочие, които, изоставени от полицията, най-после взеха правораздаването в свои ръце. И съдът ги разгласи за убийци. А те просто свършиха единствената законна работа на страната: да ни пази и да ни съди. И когато страната не прави даже това, би трябвало да ни разреши да го вършим сами!

На 8 май 2019 проблесна лъч светлина в този доста тъмен тунел. Депутатите одобриха на първо четене промени в Наказателния кодекс, които плануват, че няма превишаване на рамките на неизбежна защита, когато " нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище ", както и когато " нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем ".

Тези " ремонти " в действителност ще възстановят признатите през май 1997 от Съюз на демократичните сили и анулирани през ноември 1997 година от Конституционния съд промени в Наказателен кодекс, които за няколко месеца бяха разрешили на спазващите закона български жители съответно да защитят парцела, живота и достойнството си от незаконни похищения.

Това обаче не е задоволително. Трябва да се облекчи и процедурата за издаване на позволение за владеене на оръжие. Според член 58 на настоящия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните субстанции и пиротехническите произведения, „...Разрешения за придобиване и/или предпазване на взривни субстанции и пиротехнически произведения, позволения за придобиване, предпазване и/или носене и приложимост на огнестрелни оръжия и муниции за тях не се издават на разположение:… което няма основателна причина – самозащита, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по безспорен метод обосновава издаването на позволение! ”

Такъв позволителен режим трансформира притежанието на оръжие от право в привилегия, слага правата на жителите според от съответния бюрократ, и допуска даването на рушвет за сдобиване с позволение. Режимът би трябвало да стане осведомителен: жителят уведомява управляващите, че желае да се снабди с револвер или револвер, и те са длъжни да му издадат лиценз, в случай че не е обвиняем, не е наркоман, не е незает, и така нататък Така ще взема решение не чиновникът, а законът! И решението на съответния орган на изпълнителната власт би трябвало да може да се оспорва по правосъден път.

Така мислят „ елементарните хора “ със здрав разсъдък, които живеят в действителния свят и сами взимат решения за ориста си. Другите упрекват евреите, ромите, богатите, мъжете... Всеки различен, само че не и себе си. И по този начин приготвят почвата за следващия деспот.

Поробването на един народ стартира от разоръжаването му. Първо са записали, а след това конфискували оръжията за самоотбрана най-безчовечните, най-аморалните режими в историята на човечеството. Прохибиционистите им дишат във врата. И много хора им ръкопяскат. Само че не си дават сметка, че откакто ни вземат оръжието, ще ни накарат да пишем доноси. Ще ни създадат подозрителни и недоверчиви. Накрая ще затворят в конлагери „ погрешно мислещите " - тези, които пречат на построяването на светлото бъдеще. Така ще свърши пътят ни към робството.

Има една граница сред свободата и робството, и това е оръжието.

Така че: на оружие, братя! Дедите ни го завещаха.