Какви термини да използваме след появата на Република Северна Македония?
На 12 февруари 2019 година дефинитивно влезе в действие Преспанското съглашение и в сходство с него югозападната съседка на Р България промени конституцията си и своето публично държавно име, което стана Република Северна Македония. Предвид обвързваните с това идни промени в общественото пространство МНИ предлага следното малко известно ревю за най-точното и научно обосновано приложение на обвързваните с това термини.
Това се споделя в позиция на Македонския теоретичен институт, която публикуваме без редакторска интервенция.
"Името Македония в българския език обичайно значи огромна географска и историческа област, която в продължение на епохи е населявана от доста българско население наред с други релативно по-малобройни народности – гърци, турци, албанци, евреи, власи и други През последните години в Р България се вижда възходяща наклонност обособилата се през 1991–1992 година нова самостоятелна страна „ Република Македония “ да се значи известно също с термина „ Македония “. Това всъщност е неопределено, защото територията на Република Македония обгръща единствено една част от географската област Македония.
Вследствие, най-вече на настъпилото след Балканските войни от 1912–1913 година разделяне, през днешния ден Македония се състои от три съществени елементи:
Пиринска Македония, намираща се в състава на Р България. За да се отграничи от останалите елементи, тя би могла да се значи географски като Североизточна Македония и даже Източна Македония. Разбира се, използват се и синонимните географски или административни названия като Пирински край и Благоевградска област.
Южна Македония, наричана също Егейска Македония или Беломорска Македония, намираща се в състава на Р Гърция.
Северна Македония, която обгръща досегашната Република Македония. Макар това наименование географски да не е най-точно, в резултат на приемането на Преспанското съглашение и новото държавно име, то следва да се наложи в българското и интернационалното обществено пространство. Традиционният географски и исторически термин, доста по-подходящ за тази част на региона, е Вардарска Македония. Понякога с аналогично значение тя се значи като Повардарие.
Два други доста по-малки фрагмента от Македония се намират в състава на Р Албания и Р Сърбия, за които няма особено наименование и заради това няма да ги преглеждаме особено.
Македонец в българския език се използва обичайно с две взаимносвързани смисли:
1. Българин от Македония; македонски българин;
2. Всеки гражданин на Македония, без значение от народностния му генезис.
Това е в обичайния дух на българския език, в който „ македонец “ има функционалности, аналогични на сходни названия като „ тракиец “, „ добруджанец “. През последните години в Р България във връзка със основаването на новата югозападна съседка Република Македония породи наклонността терминът да се използва с нововъзникнало значение:
3. Гражданин, гражданин на Република Македония.
Употребата на термина с това ново значение внася комплициране и би могла да докара до изместване на обичайното му българско значение.
С оглед гореизложеното считаме, че с приемането на новото име на нашата югозападна съседка в българското обществено пространство тя би следвало поредно да се значи с Република Северна Македония или Северна Македония, а нейните поданици – граждани/жители на Северна Македония, или в по-популярна форма северни македонци, вардарски македонци, вардарци ".
Това се споделя в позиция на Македонския теоретичен институт, която публикуваме без редакторска интервенция.
"Името Македония в българския език обичайно значи огромна географска и историческа област, която в продължение на епохи е населявана от доста българско население наред с други релативно по-малобройни народности – гърци, турци, албанци, евреи, власи и други През последните години в Р България се вижда възходяща наклонност обособилата се през 1991–1992 година нова самостоятелна страна „ Република Македония “ да се значи известно също с термина „ Македония “. Това всъщност е неопределено, защото територията на Република Македония обгръща единствено една част от географската област Македония.
Вследствие, най-вече на настъпилото след Балканските войни от 1912–1913 година разделяне, през днешния ден Македония се състои от три съществени елементи:
Пиринска Македония, намираща се в състава на Р България. За да се отграничи от останалите елементи, тя би могла да се значи географски като Североизточна Македония и даже Източна Македония. Разбира се, използват се и синонимните географски или административни названия като Пирински край и Благоевградска област.
Южна Македония, наричана също Егейска Македония или Беломорска Македония, намираща се в състава на Р Гърция.
Северна Македония, която обгръща досегашната Република Македония. Макар това наименование географски да не е най-точно, в резултат на приемането на Преспанското съглашение и новото държавно име, то следва да се наложи в българското и интернационалното обществено пространство. Традиционният географски и исторически термин, доста по-подходящ за тази част на региона, е Вардарска Македония. Понякога с аналогично значение тя се значи като Повардарие.
Два други доста по-малки фрагмента от Македония се намират в състава на Р Албания и Р Сърбия, за които няма особено наименование и заради това няма да ги преглеждаме особено.
Македонец в българския език се използва обичайно с две взаимносвързани смисли:
1. Българин от Македония; македонски българин;
2. Всеки гражданин на Македония, без значение от народностния му генезис.
Това е в обичайния дух на българския език, в който „ македонец “ има функционалности, аналогични на сходни названия като „ тракиец “, „ добруджанец “. През последните години в Р България във връзка със основаването на новата югозападна съседка Република Македония породи наклонността терминът да се използва с нововъзникнало значение:
3. Гражданин, гражданин на Република Македония.
Употребата на термина с това ново значение внася комплициране и би могла да докара до изместване на обичайното му българско значение.
С оглед гореизложеното считаме, че с приемането на новото име на нашата югозападна съседка в българското обществено пространство тя би следвало поредно да се значи с Република Северна Македония или Северна Македония, а нейните поданици – граждани/жители на Северна Македония, или в по-популярна форма северни македонци, вардарски македонци, вардарци ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ