Писъците от опустошената Сребреница отекват вече 25 години
На 11 юли 1995 година светът стана безмълвен очевидец на най-тежкото военно закононарушение в Европа след Втората международна война. Над 2000 бойци от босненските сръбски сили, командвани от военачалник Ратко Младич, завладяват мюсюлманския анклав Сребреница - град в предпазената зона, охранявана от холандските мироопазващи сили на Организация на обединените нации. Холандският контингент, наброяващ към 500 души, не съумява да спре настъплението на сръбските елементи, водени от този, който ще остане в историята като " Касапина от Сребреница ", показва
" Стреляйте единствено на месо! Човешко месо! Те нямат нищо - имат единствено няколко елементарни пушки. Това е всичко. " Това е заповедта на ген. Младич, дадена няколко дни по-рано, когато градът е подложен на масиран обстрел.
По обяд на 11 юли сръбските бойци нахлуват в Сребреница и стартират да отделят мъжете от дамите, изтръгвайки дребните момчета от ръцете на пищящите им майки. Десетки камиони и рейсове със сръбска регистрация водят мъжкото население без изключения. Стотици млади дами и девойки са отвлечени, с цел да бъдат изнасилени, и до през днешния ден се губят следите на 140 деца.
През идващите часове над 8000 момчета, мъже и старци са избити, а телата им заровени в общи гробове.
iStock/Getty Images
Някои от труповете са разчленявани и хвърлени в разнообразни ями, с цел да бъде скрито ужасяващото всеобщо ликвидиране. Когато три дни по-късно холандските сини каски обикалят региона, не откриват нито един оживял.
Генерал Ратко Младич афишира своята " победа " като възмездие за клането на сърби от турците от времето, когато Балканите са били под владението на Османската империя. Касапинът от Сребреница обаче се укрива през идващите 16 години. Младич е задържан чак през 2011 година, а 6 години по-късно Хагският арбитражен съд го призна за отговорен по 10 точки от обвиняването - за геноцид, военни закононарушения и закононарушения против човечеството, и го осъди на пожизнен затвор. Съдът реши, че с дейностите си Младич доста е съдействал за геноцида над мюсюлманското население в Сребреница, че е тероризирал популацията на Сараево, нареждал е да се взимат заложници.
iStock/Getty Images
А 10 години след кървавата офанзива, Сребреница към момента бе мрачна и тиха. Само 10 000 от първичните 38 000 поданици са останали в града, чийто център е посипан с опустошения. Стени, надупчени от патрони от автоматизирано оръжие, счупени прозорци, руини, остатъци от разрушени от войната здания, през които вие вятърът.
Днес, 24 години след геноцида, над 1100 майки, съпруги, баби и дъщери към момента не знаят къде са останките на околните им. Мащабът на зверствата е толкоз огромен, че ексхумирането и идентифицирането на костите от всеобщите гробове от региона на " предпазената зона " продължава.
" Те изчезнаха от живота ми като пепел, разпиляна от вятъра. Още усещам ръцете им върху раменете си, до момента в който ми споделят, тръгвайки: " До доста скоро, мамо ", плаче Рамиза Мусич, която е изгубила двамата си сина.
iStock/Getty Images
" Стреляйте единствено на месо! Човешко месо! Те нямат нищо - имат единствено няколко елементарни пушки. Това е всичко. " Това е заповедта на ген. Младич, дадена няколко дни по-рано, когато градът е подложен на масиран обстрел.
По обяд на 11 юли сръбските бойци нахлуват в Сребреница и стартират да отделят мъжете от дамите, изтръгвайки дребните момчета от ръцете на пищящите им майки. Десетки камиони и рейсове със сръбска регистрация водят мъжкото население без изключения. Стотици млади дами и девойки са отвлечени, с цел да бъдат изнасилени, и до през днешния ден се губят следите на 140 деца.
През идващите часове над 8000 момчета, мъже и старци са избити, а телата им заровени в общи гробове.
iStock/Getty Images Някои от труповете са разчленявани и хвърлени в разнообразни ями, с цел да бъде скрито ужасяващото всеобщо ликвидиране. Когато три дни по-късно холандските сини каски обикалят региона, не откриват нито един оживял.
Генерал Ратко Младич афишира своята " победа " като възмездие за клането на сърби от турците от времето, когато Балканите са били под владението на Османската империя. Касапинът от Сребреница обаче се укрива през идващите 16 години. Младич е задържан чак през 2011 година, а 6 години по-късно Хагският арбитражен съд го призна за отговорен по 10 точки от обвиняването - за геноцид, военни закононарушения и закононарушения против човечеството, и го осъди на пожизнен затвор. Съдът реши, че с дейностите си Младич доста е съдействал за геноцида над мюсюлманското население в Сребреница, че е тероризирал популацията на Сараево, нареждал е да се взимат заложници.
iStock/Getty Images А 10 години след кървавата офанзива, Сребреница към момента бе мрачна и тиха. Само 10 000 от първичните 38 000 поданици са останали в града, чийто център е посипан с опустошения. Стени, надупчени от патрони от автоматизирано оръжие, счупени прозорци, руини, остатъци от разрушени от войната здания, през които вие вятърът.
Днес, 24 години след геноцида, над 1100 майки, съпруги, баби и дъщери към момента не знаят къде са останките на околните им. Мащабът на зверствата е толкоз огромен, че ексхумирането и идентифицирането на костите от всеобщите гробове от региона на " предпазената зона " продължава.
" Те изчезнаха от живота ми като пепел, разпиляна от вятъра. Още усещам ръцете им върху раменете си, до момента в който ми споделят, тръгвайки: " До доста скоро, мамо ", плаче Рамиза Мусич, която е изгубила двамата си сина.
iStock/Getty Images Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ