11 януари 1862 г. Умира Димитър Миладинов
На 11 януари 1862 година в Цариград умира Димитър Миладинов. Той оставя една от забележимите следи в Българското Възраждане.
Той обикаля македонски села и градове, с цел да събира помощи за дострояването на българския храм „ Свети Стефан “ в Цариград. Заедно с това с брат си Константин събират и записват фолклор. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови „ Български национални песни “. В него те събират, подреждат и систематизират мостри на българския песенен фолклор.
Обявен е за „ царски душманин “ и задържан от турски управляващи на 16 февруари 1861 година Това става по клюка на гръцкия епископ Мелетий Преспански и Охридски. Той е задържан в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година, евентуално от тиф. Има подозрения, че е токсичен дружно с брат си Константин.
Димитър Миладинов е роден през 1810 година в гр. Струга. Баща му, Христо Миладинов, се занимава с грънчарство, поминък, останал в завещание и като традиция от татковци и предци. Димитър е най-голямото дете на работливия грънчар. Той се ражда пръв, а след него още пет момчета (Атанас, Матей, Апостол, Наум и Константин) и две девойки (Ана и Кръста). Последното дете — Константин (1830—1862) — е по-млад от Димитър с 20 години и е роден няколко месеца след гибелта на бащата.
Първият биограф на Братя Миладинови, Кузман Шапкарев (1834—1909), съидейник и родственик на Миладиновци, си спомня: „ Таткото на нашите родолюбци подвижници дотолкоз любознателен, а особито, христолюбив, въпреки елементарен и необразован, е бил, щото горещо предпочитание е имал да изучи едного от синовете си на „ Глобока книга ", с цел да може да му пояснява Евангелието и да му споделя Христовите и Богородичните чудеса.” По-нататък К. Шапкарев твърди, че бащата изпровожда Димитър да се учи в манастира „ Св. Наум ", на южния бряг на Охридското, езеро. Там, при игумена, младият послушник учи гръцко писмо и четмо.
Михаил Арнаудов (1878—1978) от своя страна, наред с изказванието на Кузман Шапкарев, оповестява, че съгласно друго поверие — „ Димитър самичък и макар волята на татко си напуснал Струга и отпътувал за манастира ". Според това поверие Христо Миладинов упорства първородният му наследник да се посвети на фамилния поминък — грънчарството. Други са обаче фантазиите на будното момче. Учителят от Струга го среща с черковното четмо. Малкият Димитър желае да се учи. Той търси по-голяма независимост. През една нощ бяга от бащиния си дом и се озовава в манастира „ Св. Наум ". Там е признат за послушник. През 1830 година Димитър се завръща в Струга, само че при изискване, че ще бъде изпратен да се учи в Охридското гръцко учебно заведение, ръководено от известния тогава еднорък даскал Димитър Мокрянин.
След гибелта на татко си (1830 г.) Димитър е заставен да напусне Охрид по средата на образователната година и да се завърне в Струга. Двадесетгодишният юноша желае да стане преподавател в родния си град, с цел да може по едно и също време да подкрепя и многолюдното си семейство. Първенците от Струга обаче го намират прекомерно млад и некомпетентен да бъде преподавател. Но напълно скоро, още през зимата на 1830 година, Димитър Миладинов е поканен да заеме освободеното учителско място в Охрид. Той приема поканата и по този начин, едвам 20-годишен, става преподавател. Димитър Миладинов, с дребни спирания, до края на живота си посвещава знанията, силата, вдъхновението и гения си на учителската специалност.
Младият преподавател скоро схваща, че с цел да може сполучливо да извършва учителските си отговорности, е нужно да продължи образованието си. Това му предпочитание не среща схващане от страна на охридските първенци, заради което през 1832 година той напуща охридското учебно заведение. През същата година Димитър Миладинов се насочва към албанския град Драч. Липсват по-подробни сведения за престоя му в този град. Знае се единствено, че там той работи като секретар в една комерсиална адвокатска фирма. В Албания Димитър Миладинов се среща и дружи с италиански емигранти. От тях той учи и усвоява италиански език. Но освен това. Те го срещат с прогресивните хрумвания и с революционните придвижвания в Западна Европа.
През 1833 година Димитър Миладинов постъпва като възпитаник в фамозната тогава гръцка гимназия в гр. Янина, където се учи в продължение на З години. Всички откриватели на живота и делото на Димитър Миладинов са единомислещи, че годините в Янина играят извънредно значима роля при цялостното създаване на мирогледа и характера на българския възрожденец. Преди всичко в Янинската гимназия Димитър Миладинов учи главно старогръцки и новогръцки език. Той чете с въодушевление творби на създатели от антична Елада, среща се с безсмъртните хрумвания, герои и облици от остарялата гръцка цивилизация и литература. Но наред с това младият българин получава систематична и солидна общообразователна подготовка. Янинската гимназия, като един от най-важните центрове на гръцкото обучение тогава, разполага с богата библиотека, с добре организиран кабинет по физика и химия.
Когато се сочат традициите и се акцентира високото учебно-педагогическо ниво на Янинската гимназия, не трябва да се пропуща, че преди време в нея преподава Евгений Вулгарис (1716—1806), именуван „ новият Платон ", както и други огромни мозъци от времето на Гръцкото възобновление. И още нещо, което е изключително значимо — в Янина Димитър Миладинов се среща и увлича по концепциите на Гръцката гражданска война (1821—1828). Той е парещ поддръжник на образеца на най-вдъхновените гръцки революционери демократи. Годините, през които Димитър Миладинов се учи в Янинската гимназия, са години, когато върху съзнанието и възприятията на гръцката юноша владеят концепциите на великите гръцки демократи и революционери от края на XVIII и първите десетилетия на XIX в. А споменът от Гръцката гражданска война е още жив в съзнанието освен на гръцкия, само че в съзнанието и на другите балкански нации. Примерът с Димитър Миладинов още един път красноречиво удостоверява какъв брой благотворно е въздействието на гръцката възрожденска мисъл върху Българското възобновление.
Прогресивните хрумвания на тогавашна Европа постоянно въздействат върху българските възрожденци непряко и директно. В доста случаи западноевропейските ренесансови хрумвания упражняват въздействието си върху българската възрожденска интелигенция, откакто са обогатени и осмислени, съгласно с изискванията на Балканите, от гръцките хуманисти и революционери. Сред тях блестящо изпъкват имената на изтъкнатия гръцки хуманист Адамантис Коран (1748—1833) и на възторжения стихотворец, мъдрец и бунтовник Константин Ригас (ок. 1757—1798). Вдъхновен от концепциите на Великата френска гражданска война, Ригас създава революционна стратегия, в която възпроизвежда главните положения на френската конституция от 1793 година съгласно с изискванията на Балканите. Той прогласява концепцията за обща революционна освободителна битка на балканските нации, за основаване на федеративна балканска република. Неговият „ Боен марш " (Бойна песен) се възприема като стратегия от доста революционни дейци в балканските страни. В програмата си, а по този начин също и в бойния марш Ригас преглежда битката за национално и обществено избавление като една единна битка. Той приканва християни и мюсюлмани, всички поробени и експлоатирани нации от Османската империя, без значение от расова, национална и религиозна принадлежност, да се вдигнат на свещена революционна битка срещу султана и османската страна. Съвременниците на Димитър Миладинов недвусмислено удостоверяват, че той чете и се въодушевява от творчеството и от образеца на Ригас.
В Янина Димитър Миладинов остава до 1836 година, а по-късно е преподавател в разнообразни селища — Охрид (1836-1839); Струга (1839-1840); Кукуш (1840-1842) и още веднъж — Охрид (1842—1845) и Струга (1846). По-късно той е преподавател в с. Магарево, Битолско (1849-1852), и в гр. Битоля (1852-1854).
През 1855 и 1856 година Димитър Миладинов живее и работи измежду сърбите в Босна и Херцеговина (Мостар и Сараево) и в Австрия (Сремски Карловци и Нови Сад). Макар и в рамките на Австрия, Нови Сад по това време е средище на сръбската култура и просвета. В Карловци Димитър Миладинов получава предложение да оглави катедрата по гръцки език в тамошната семинария. Той не приема предлагането и отива в Сърбия, като се открива за известно време в Белград. През тези години Димитър Миладинов учи сръбски език, среща се със сръбското фолклорно творчество, покачва историческата и филологическата си подготовка, открива връзки с доста сръбски учени, среща се със сръбския литературен живот.
След завръщането си от Сърбия, през 1856 година, Димитър Миладинов е преподавател в Прилеп, а през 1857 година по покапа на кукушките българи идва в Кукуш, където постъпва преподавател за повторно.
Винаги, когато се учат исторически свидетелства със сведения за Димитър Миладинов и се наблюдава активността му като преподавател и държавник, неизбежно се разкриват благосъстоянието и широтата на научните му знания. Заедно с безспорните си интелектуални благоприятни условия бележитият възрожденец от най-ранна възраст до края на живота си демонстрира пословично усърдие и неизменност при преодоляването на пови познания. Талантлив възпитател, той с идентичен триумф преподава старогръцки и новогръцки език, латински, френски и италиански език, философия, математика и политическа география.
Той обикаля македонски села и градове, с цел да събира помощи за дострояването на българския храм „ Свети Стефан “ в Цариград. Заедно с това с брат си Константин събират и записват фолклор. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови „ Български национални песни “. В него те събират, подреждат и систематизират мостри на българския песенен фолклор.
Обявен е за „ царски душманин “ и задържан от турски управляващи на 16 февруари 1861 година Това става по клюка на гръцкия епископ Мелетий Преспански и Охридски. Той е задържан в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година, евентуално от тиф. Има подозрения, че е токсичен дружно с брат си Константин.
Димитър Миладинов е роден през 1810 година в гр. Струга. Баща му, Христо Миладинов, се занимава с грънчарство, поминък, останал в завещание и като традиция от татковци и предци. Димитър е най-голямото дете на работливия грънчар. Той се ражда пръв, а след него още пет момчета (Атанас, Матей, Апостол, Наум и Константин) и две девойки (Ана и Кръста). Последното дете — Константин (1830—1862) — е по-млад от Димитър с 20 години и е роден няколко месеца след гибелта на бащата.
Първият биограф на Братя Миладинови, Кузман Шапкарев (1834—1909), съидейник и родственик на Миладиновци, си спомня: „ Таткото на нашите родолюбци подвижници дотолкоз любознателен, а особито, христолюбив, въпреки елементарен и необразован, е бил, щото горещо предпочитание е имал да изучи едного от синовете си на „ Глобока книга ", с цел да може да му пояснява Евангелието и да му споделя Христовите и Богородичните чудеса.” По-нататък К. Шапкарев твърди, че бащата изпровожда Димитър да се учи в манастира „ Св. Наум ", на южния бряг на Охридското, езеро. Там, при игумена, младият послушник учи гръцко писмо и четмо.
Михаил Арнаудов (1878—1978) от своя страна, наред с изказванието на Кузман Шапкарев, оповестява, че съгласно друго поверие — „ Димитър самичък и макар волята на татко си напуснал Струга и отпътувал за манастира ". Според това поверие Христо Миладинов упорства първородният му наследник да се посвети на фамилния поминък — грънчарството. Други са обаче фантазиите на будното момче. Учителят от Струга го среща с черковното четмо. Малкият Димитър желае да се учи. Той търси по-голяма независимост. През една нощ бяга от бащиния си дом и се озовава в манастира „ Св. Наум ". Там е признат за послушник. През 1830 година Димитър се завръща в Струга, само че при изискване, че ще бъде изпратен да се учи в Охридското гръцко учебно заведение, ръководено от известния тогава еднорък даскал Димитър Мокрянин.
След гибелта на татко си (1830 г.) Димитър е заставен да напусне Охрид по средата на образователната година и да се завърне в Струга. Двадесетгодишният юноша желае да стане преподавател в родния си град, с цел да може по едно и също време да подкрепя и многолюдното си семейство. Първенците от Струга обаче го намират прекомерно млад и некомпетентен да бъде преподавател. Но напълно скоро, още през зимата на 1830 година, Димитър Миладинов е поканен да заеме освободеното учителско място в Охрид. Той приема поканата и по този начин, едвам 20-годишен, става преподавател. Димитър Миладинов, с дребни спирания, до края на живота си посвещава знанията, силата, вдъхновението и гения си на учителската специалност.
Младият преподавател скоро схваща, че с цел да може сполучливо да извършва учителските си отговорности, е нужно да продължи образованието си. Това му предпочитание не среща схващане от страна на охридските първенци, заради което през 1832 година той напуща охридското учебно заведение. През същата година Димитър Миладинов се насочва към албанския град Драч. Липсват по-подробни сведения за престоя му в този град. Знае се единствено, че там той работи като секретар в една комерсиална адвокатска фирма. В Албания Димитър Миладинов се среща и дружи с италиански емигранти. От тях той учи и усвоява италиански език. Но освен това. Те го срещат с прогресивните хрумвания и с революционните придвижвания в Западна Европа.
През 1833 година Димитър Миладинов постъпва като възпитаник в фамозната тогава гръцка гимназия в гр. Янина, където се учи в продължение на З години. Всички откриватели на живота и делото на Димитър Миладинов са единомислещи, че годините в Янина играят извънредно значима роля при цялостното създаване на мирогледа и характера на българския възрожденец. Преди всичко в Янинската гимназия Димитър Миладинов учи главно старогръцки и новогръцки език. Той чете с въодушевление творби на създатели от антична Елада, среща се с безсмъртните хрумвания, герои и облици от остарялата гръцка цивилизация и литература. Но наред с това младият българин получава систематична и солидна общообразователна подготовка. Янинската гимназия, като един от най-важните центрове на гръцкото обучение тогава, разполага с богата библиотека, с добре организиран кабинет по физика и химия.
Когато се сочат традициите и се акцентира високото учебно-педагогическо ниво на Янинската гимназия, не трябва да се пропуща, че преди време в нея преподава Евгений Вулгарис (1716—1806), именуван „ новият Платон ", както и други огромни мозъци от времето на Гръцкото възобновление. И още нещо, което е изключително значимо — в Янина Димитър Миладинов се среща и увлича по концепциите на Гръцката гражданска война (1821—1828). Той е парещ поддръжник на образеца на най-вдъхновените гръцки революционери демократи. Годините, през които Димитър Миладинов се учи в Янинската гимназия, са години, когато върху съзнанието и възприятията на гръцката юноша владеят концепциите на великите гръцки демократи и революционери от края на XVIII и първите десетилетия на XIX в. А споменът от Гръцката гражданска война е още жив в съзнанието освен на гръцкия, само че в съзнанието и на другите балкански нации. Примерът с Димитър Миладинов още един път красноречиво удостоверява какъв брой благотворно е въздействието на гръцката възрожденска мисъл върху Българското възобновление.
Прогресивните хрумвания на тогавашна Европа постоянно въздействат върху българските възрожденци непряко и директно. В доста случаи западноевропейските ренесансови хрумвания упражняват въздействието си върху българската възрожденска интелигенция, откакто са обогатени и осмислени, съгласно с изискванията на Балканите, от гръцките хуманисти и революционери. Сред тях блестящо изпъкват имената на изтъкнатия гръцки хуманист Адамантис Коран (1748—1833) и на възторжения стихотворец, мъдрец и бунтовник Константин Ригас (ок. 1757—1798). Вдъхновен от концепциите на Великата френска гражданска война, Ригас създава революционна стратегия, в която възпроизвежда главните положения на френската конституция от 1793 година съгласно с изискванията на Балканите. Той прогласява концепцията за обща революционна освободителна битка на балканските нации, за основаване на федеративна балканска република. Неговият „ Боен марш " (Бойна песен) се възприема като стратегия от доста революционни дейци в балканските страни. В програмата си, а по този начин също и в бойния марш Ригас преглежда битката за национално и обществено избавление като една единна битка. Той приканва християни и мюсюлмани, всички поробени и експлоатирани нации от Османската империя, без значение от расова, национална и религиозна принадлежност, да се вдигнат на свещена революционна битка срещу султана и османската страна. Съвременниците на Димитър Миладинов недвусмислено удостоверяват, че той чете и се въодушевява от творчеството и от образеца на Ригас.
В Янина Димитър Миладинов остава до 1836 година, а по-късно е преподавател в разнообразни селища — Охрид (1836-1839); Струга (1839-1840); Кукуш (1840-1842) и още веднъж — Охрид (1842—1845) и Струга (1846). По-късно той е преподавател в с. Магарево, Битолско (1849-1852), и в гр. Битоля (1852-1854).
През 1855 и 1856 година Димитър Миладинов живее и работи измежду сърбите в Босна и Херцеговина (Мостар и Сараево) и в Австрия (Сремски Карловци и Нови Сад). Макар и в рамките на Австрия, Нови Сад по това време е средище на сръбската култура и просвета. В Карловци Димитър Миладинов получава предложение да оглави катедрата по гръцки език в тамошната семинария. Той не приема предлагането и отива в Сърбия, като се открива за известно време в Белград. През тези години Димитър Миладинов учи сръбски език, среща се със сръбското фолклорно творчество, покачва историческата и филологическата си подготовка, открива връзки с доста сръбски учени, среща се със сръбския литературен живот.
След завръщането си от Сърбия, през 1856 година, Димитър Миладинов е преподавател в Прилеп, а през 1857 година по покапа на кукушките българи идва в Кукуш, където постъпва преподавател за повторно.
Винаги, когато се учат исторически свидетелства със сведения за Димитър Миладинов и се наблюдава активността му като преподавател и държавник, неизбежно се разкриват благосъстоянието и широтата на научните му знания. Заедно с безспорните си интелектуални благоприятни условия бележитият възрожденец от най-ранна възраст до края на живота си демонстрира пословично усърдие и неизменност при преодоляването на пови познания. Талантлив възпитател, той с идентичен триумф преподава старогръцки и новогръцки език, латински, френски и италиански език, философия, математика и политическа география.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ