11 септември – 202 години от рождението на Карл Цайс
На 11 септември 1816 година във Ваймар, Германия се ражда Карл Фридрих Цайс - немски инженер-механик и оптик, прочут на първо място като създател на компанията, която носи неговото име - " Карл Цайс Йена " (Carl Zeiss Jena), или единствено Карл Цайс.
Цайс прави усъвършенствания в индустриалния развой на лещи, които се ползват и до през днешния ден. Той става прочут със своите оптични уреди с огромна относителна апертура, които образуват по-качествено и по-светосилно изображение. Създаденото от него дружество създава основно микроскопи, а след изобретяването на фотоапарата - и фотографски обективи, с което компанията Цайс е фамозна и в наши дни.
Важна причина за едно равномерно-добро качество на създаваните оптични уреди е преодоляването на производството на разнообразни марки оптично стъкло с повторяеми свойства и изключително създаването на нови типове стъкла. Карл Цайс и синът му Родерих, които работят дружно с Ернст Аббе, притеглят в Йена Ото Шот от Витен и основават през 1884 компанията „ Glastechnisches Laboratorium Schott & Genossen “, която по-късно става световноизвестната „ Schott AG “.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1565 година — Приключва Великата блокада на Малта от османските турци, почнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат героичен острова.
1697 година — Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.
1709 година — В една от най-кръвопролитните борби от Войната за испанското завещание - Битката при Малплаке - обединените сили на Англия, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.
1792 година — Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.
1877 година — Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.
1915 година — Участие на България в Първата международна война: В Царство България стартира готовност на българската войска за Първата международна война.
1941 година — Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.
1961 година — Формиран е Световният фонд за дивата природа.
1972 година — Състои се формалната гала по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.
1973 година — Извършен е боен прелом в Чили от военачалник Аугусто Пиночет, който демонстративно смъква демократично определения президент Салвадор Алиенде. Пиночет резервира властта си 17 години.
1978 година — Умира българският публицист и отстъпник Георги Марков, който е токсичен в Лондон 4 дни по-рано от сътрудник на Държавна сигурност.
1989 година — Във вестник Работническо дело са оповестени имената на към 500 деятели на Българска комунистическа партия, репресирани в Съюз на съветските социалистически републики при ръководството на Сталин. С обявата те са оправдани.
1994 година — Официално отваря порти Музеят на византийската просвета в град Солун, Гърция.
1997 година — Непилотираният галактически уред на НАСА Марс Глобъл Сървейър доближава орбитата на Марс.
2001 година — Атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати предизвикват сриването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и рухването на пътнически аероплан край Шанксвил, Пенсилвания.
2003 година — Шведската външна министърка Ана Линд умира, откакто е нападната с нож и смъртоносно ранена от незнаен мъж на 10 септември.
2004 година — При злополука на хеликоптер в Егейско море умират всичките 17 пасажери на борда му, включително патриарха Петър VII, публицисти и епископи на Александрийската патриаршия.
2005 година — Израел публично афишира желание да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.
2007 година — Русия изпитва най-голямото стандартно оръжие създавано в миналото - Бащата на всички бомби.
Родени
1524 година — Пиер дьо Ронсар, френски стихотворец († 1585 г.)
1822 година — Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.)
1833 година — Леандър Леге, френски посланик († 1887 г.)
1862 година — О.Хенри, американски публицист († 1910 г.)
1877 година — Феликс Дзержински, бунтовник и политик († 1926 г.)
1881 година — Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.)
1885 година — Дейвид Хърбърт Лорънс, британски публицист († 1930 г.)
1900 година — Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.)
1903 година — Теодор Адорно, немски социолог и мъдрец († 1969 г.)
1914 година — Павле, сръбски нравствен лидер († 2009 г.)
1916 година — Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.)
1917 година — Фердинад Маркос, филипински президент и деспот († 1986 г.)
1917 година — Ярослав Тагамлицки, български математик от съветски генезис († 1983 г.)
1920 година — Иван Братанов, български артист († 1968 г.)
1930 година — Никола Станчев, български герой († 2009 г.)
1933 година — Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.)
1935 година — Герман Титов, руски космонавт († 2000 г.)
1937 година — Йосиф Кобзон, съветски артист и политик
1939 година — Сократ Лафазановски, македонски художник
1940 година — Брайън Де Палма, американски кино режисьор
1940 година — Нон Дук Ман, виетнамски политик
1941 година — Георги Наумов-Чарли, български артист
1944 година — Кеворк Кеворкян, български публицист
1945 година — Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор
1948 година — Димитър Костадинов, български публицист
1948 година — Илия Караиванов, български артист
1957 година — Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол
1963 година — Таня Димитрова, българска актриса
1972 година — Красимир Дунев, български гимнастик
1977 година — Матю Стивънс, уелски състезател на снукър
1978 година — Бен Лий, американски артист
1981 година — Андреа Досена, италиански футболист
1984 година — Юсуф Акгюн, турски артист
Починали
1921 година — Лудвиг Александър декор Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.)
1939 година — Константин Коровин, съветски художник (* 1861 г.)
1941 година — Кръстьо Раковски, български политик (* 1873 г.)
1948 година — Мохамед Али Джина, пакистански политик (* 1876 г.)
1954 година — Димитър Попиванов, български музикален деятел (* 1874 г.)
1963 година — Любомир Чакалов, български математик (* 1886 г.)
1966 година — Иван Бонев, български партизанин (* 1909 г.)
1971 година — Никита Хрушчов, руски политик (* 1894 г.)
1973 година — Салвадор Алиенде, чилийски политик (* 1908 г.)
1978 година — Георги Марков, български публицист (* 1929 г.)
1978 година — Рони Петерсон, шведски водач от Формула 1 (* 1944 г.)
1982 година — Албер Собул, френски историк (* 1914 г.)
1986 година — Радка Бъчварова, българска режисьорка (* 1918 г.)
1994 година — Джесика Тенди, американска актриса (* 1909 г.)
1997 година — Илия Кирчев, български футболист (* 1932 г.)
2003 година — Ана Линд, шведски политик (* 1957 г.)
2004 година — Петър VII, патриарх на Александрия (* 1949 г.)
2011 година — Клиф Робъртсън, американски артист (* 1923 г.)
Празници
Аржентина — Ден на учителя
Испания — Национален празник на Каталуния
Съединени американски щати — Ден на патриотите
Цайс прави усъвършенствания в индустриалния развой на лещи, които се ползват и до през днешния ден. Той става прочут със своите оптични уреди с огромна относителна апертура, които образуват по-качествено и по-светосилно изображение. Създаденото от него дружество създава основно микроскопи, а след изобретяването на фотоапарата - и фотографски обективи, с което компанията Цайс е фамозна и в наши дни.
Важна причина за едно равномерно-добро качество на създаваните оптични уреди е преодоляването на производството на разнообразни марки оптично стъкло с повторяеми свойства и изключително създаването на нови типове стъкла. Карл Цайс и синът му Родерих, които работят дружно с Ернст Аббе, притеглят в Йена Ото Шот от Витен и основават през 1884 компанията „ Glastechnisches Laboratorium Schott & Genossen “, която по-късно става световноизвестната „ Schott AG “.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1565 година — Приключва Великата блокада на Малта от османските турци, почнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат героичен острова.
1697 година — Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.
1709 година — В една от най-кръвопролитните борби от Войната за испанското завещание - Битката при Малплаке - обединените сили на Англия, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.
1792 година — Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.
1877 година — Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.
1915 година — Участие на България в Първата международна война: В Царство България стартира готовност на българската войска за Първата международна война.
1941 година — Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.
1961 година — Формиран е Световният фонд за дивата природа.
1972 година — Състои се формалната гала по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.
1973 година — Извършен е боен прелом в Чили от военачалник Аугусто Пиночет, който демонстративно смъква демократично определения президент Салвадор Алиенде. Пиночет резервира властта си 17 години.
1978 година — Умира българският публицист и отстъпник Георги Марков, който е токсичен в Лондон 4 дни по-рано от сътрудник на Държавна сигурност.
1989 година — Във вестник Работническо дело са оповестени имената на към 500 деятели на Българска комунистическа партия, репресирани в Съюз на съветските социалистически републики при ръководството на Сталин. С обявата те са оправдани.
1994 година — Официално отваря порти Музеят на византийската просвета в град Солун, Гърция.
1997 година — Непилотираният галактически уред на НАСА Марс Глобъл Сървейър доближава орбитата на Марс.
2001 година — Атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати предизвикват сриването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и рухването на пътнически аероплан край Шанксвил, Пенсилвания.
2003 година — Шведската външна министърка Ана Линд умира, откакто е нападната с нож и смъртоносно ранена от незнаен мъж на 10 септември.
2004 година — При злополука на хеликоптер в Егейско море умират всичките 17 пасажери на борда му, включително патриарха Петър VII, публицисти и епископи на Александрийската патриаршия.
2005 година — Израел публично афишира желание да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.
2007 година — Русия изпитва най-голямото стандартно оръжие създавано в миналото - Бащата на всички бомби.
Родени
1524 година — Пиер дьо Ронсар, френски стихотворец († 1585 г.)
1822 година — Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.)
1833 година — Леандър Леге, френски посланик († 1887 г.)
1862 година — О.Хенри, американски публицист († 1910 г.)
1877 година — Феликс Дзержински, бунтовник и политик († 1926 г.)
1881 година — Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.)
1885 година — Дейвид Хърбърт Лорънс, британски публицист († 1930 г.)
1900 година — Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.)
1903 година — Теодор Адорно, немски социолог и мъдрец († 1969 г.)
1914 година — Павле, сръбски нравствен лидер († 2009 г.)
1916 година — Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.)
1917 година — Фердинад Маркос, филипински президент и деспот († 1986 г.)
1917 година — Ярослав Тагамлицки, български математик от съветски генезис († 1983 г.)
1920 година — Иван Братанов, български артист († 1968 г.)
1930 година — Никола Станчев, български герой († 2009 г.)
1933 година — Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.)
1935 година — Герман Титов, руски космонавт († 2000 г.)
1937 година — Йосиф Кобзон, съветски артист и политик
1939 година — Сократ Лафазановски, македонски художник
1940 година — Брайън Де Палма, американски кино режисьор
1940 година — Нон Дук Ман, виетнамски политик
1941 година — Георги Наумов-Чарли, български артист
1944 година — Кеворк Кеворкян, български публицист
1945 година — Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор
1948 година — Димитър Костадинов, български публицист
1948 година — Илия Караиванов, български артист
1957 година — Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол
1963 година — Таня Димитрова, българска актриса
1972 година — Красимир Дунев, български гимнастик
1977 година — Матю Стивънс, уелски състезател на снукър
1978 година — Бен Лий, американски артист
1981 година — Андреа Досена, италиански футболист
1984 година — Юсуф Акгюн, турски артист
Починали
1921 година — Лудвиг Александър декор Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.)
1939 година — Константин Коровин, съветски художник (* 1861 г.)
1941 година — Кръстьо Раковски, български политик (* 1873 г.)
1948 година — Мохамед Али Джина, пакистански политик (* 1876 г.)
1954 година — Димитър Попиванов, български музикален деятел (* 1874 г.)
1963 година — Любомир Чакалов, български математик (* 1886 г.)
1966 година — Иван Бонев, български партизанин (* 1909 г.)
1971 година — Никита Хрушчов, руски политик (* 1894 г.)
1973 година — Салвадор Алиенде, чилийски политик (* 1908 г.)
1978 година — Георги Марков, български публицист (* 1929 г.)
1978 година — Рони Петерсон, шведски водач от Формула 1 (* 1944 г.)
1982 година — Албер Собул, френски историк (* 1914 г.)
1986 година — Радка Бъчварова, българска режисьорка (* 1918 г.)
1994 година — Джесика Тенди, американска актриса (* 1909 г.)
1997 година — Илия Кирчев, български футболист (* 1932 г.)
2003 година — Ана Линд, шведски политик (* 1957 г.)
2004 година — Петър VII, патриарх на Александрия (* 1949 г.)
2011 година — Клиф Робъртсън, американски артист (* 1923 г.)
Празници
Аржентина — Ден на учителя
Испания — Национален празник на Каталуния
Съединени американски щати — Ден на патриотите
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ