Достоевски в заточение: портрет на романиста като млад поет
На 11 ноември 2021 година (30 октомври по остарял стил) се навършиха 200 години от рождението на огромния романист Фьодор Достоевски, създател на емблематични произведения със международно литературно значение като " Идиот ", " Престъпление и наказване ", " Братя Карамазови " и считаната за пророческа " Бесове ". Но преди да стигне до огромните си и значими творби, писателят минава по дълъг и комплициран път, който в една вестникарска публикация няма по какъв начин да се наблюдава в детайли, а и не е това задачата ни. Тук желаеме да се фокусираме върху една слабоизвестна област от творчеството и ориста на писателя.
1850-те години той написа три огромни верноподанически стихотворения (оди), с които се пробва да облекчи ориста си на някогашен изгнаник с отнети цивилен права и изгнаник в Семипалатинск (днешния град Семей в Казахстан). Това е и интервалът, когато Достоевски, по този начин да се каже, обръща палачинката и изцяло загърбва демократичните увлечения на младостта си, с цел да се трансформира в буен реакционер, великоруснак, гневен покровител на самодържавието и вманиачен поддръжник на Александър Втори - Освободителя на селяните и българите.
Но да караме подред.
***
1840-те години младият Достоевски е либералстващ детайл от петербургската литературна юноша. Увлича се по Е.Т.А. Хофман, превежда Йожен Сю, Жорж Санд, Балзак, написа с изменчив триумф подражания на Гогол, почва и не приключва разнообразни разкази. За първия си разказ " Бедни хора " получава висока оценка от рецензията и кръга към Висарион Белински. Второто му произведение обаче ( " Двойник " ) е посрещнато хладно и с недоумение.
Достоевски се изпокарва с кръга на Белински, в който влизат също младите Некрасов и Тургенев - с тях той остава във враждебни връзки за десетилетия напред. (Много години по-късно Достоевски прави на Тургенев много злобна и сполучлива литературна подигравка в " Бесове ".)
Пролетта на 1846 година младият публицист се среща с Михаил Петрашевски и стартира да посещава неговите " петъци " - сбирки, на които се четяли неразрешени книги, обсъждали се всякакви западняшки тематики като социализъм, история на революционните придвижвания в Европа и други такива рискови занимания, които от днешна позиция не звучат толкоз ужасно, но тогава царската власт и самодържавието гледало на такива детайли, меко казано, с съмнение.
Тогавашният цар Николай Първи към този момент си бил имал разправии с декабристите, които поразчистил и разпратил по сибирските курорти. С две думи, с цел да не се разгръщаме - Достоевски се занимавал с нерегламентирани интелектуални занимания.
В кръга на петрашевците не може да се каже, че е имало същински рискови хора, тъй че последвалият гръмък развой и репресиите против тези хора учудват с жестокостта си. Е, говорили си петрашевците в това скрито общество, да речем, за държавен прелом, обмисляли да печатат незаконно всякакви неразрешени четива... Но нищо от това не било осъществено, тъй като ги изловили, бутнали ги за 8 месеца в Петропавловската цитадела и както е споделил Никола Вапцаров - в съда не потупват по рамото, а ги осъждат на гибел. Конкретно - Достоевски като " един от най-важните нарушители в групата " е наказан за четенето пред аудитория на писмо от Белински до Гогол, което имало чувствително политическо наличие.
Всъщност присъдата, която получили Достоевски и петрашевците, била инсценировка на смъртно наказване, проведена по избор на самодържеца Николай Първи. Групата на наказаните била заведена до мястото на изтезанието, прочели им присъдата " гибел посредством разстрел ", известно време нещастниците чакали да ги унищожават, след което им прочели същинската присъда - че царят в безкрайната си благосклонност заменя смъртната присъда с 4 години каторга и 4 години военна работа. Към това - лишаване на цивилен права, възбрана за връщане в Петербург и други наказания. Един от петрашевците (Николай Григориев) след тази режисура полудял.
Следва пътешестване по етапен ред и 4 години (1850 - 1854) каторга в Омск (днес милионен град в Сибир). След края на каторгата, 1854-та, Достоевски се мести в Семипалатинск като редови войник в 7-и Сибирски линеен батальон. В Семипалатинск той непрестанно написа писма до разнообразни родственици и авторитетни познати с молби за ходатайства, които да облекчат ориста му, да си възвърне правата и най-много правото да се завърне в Русия и Петербург.
Част от напъните му в тази посока е да се излее в три дълги верноподанически оди, които той написа през 1854, 1855 и 1856 година В одите писателят бие чело пред царското семейство и съответно пред Николай Първи, създателя на репресиите против него.
Първото стихотворение е отдадено на Кримската война, написано е малко след идването му в Семипалатинск (виж приложения превод). То в действителност преразказва патриотическата преса от последните месеци и громи западните съдружници на Османската империя.
Второто стихотворение ( “По случай 1 юли 1855 ”) е послание към вдовицата императрица Александра Фьодоровна за рождения ѝ ден, само че и некролог-жалейка, двуличен плач за неотдавна умрелия му душманин Николай Първи. По свидетелства на съвременници гибелта на Николай възражда очакванията на Достоевски за облекчение на участта му.
Третото стихотворение ( “По случай коронацията и сключването на мира ”) е отдадено на края на Кримската война, който е много скръбен за Русия (както и за нашите български очаквания, свързани с тази война). Достоевски в никакъв случай по-късно не се връща към тези стихотворения, не ги загатва в изявленията си, не ги включва в изданията си и вероятно се срами от тях. Всъщност те са много забавни от психическа и политическа позиция.
Аз съм ги превеждал и трите, тук предлагам за прочит първото от тях.
***
Стихотворението " За европейските събития от 1854 " е написано през април същата година - в разгара на Кримската война (1853-56), която Русия води против Османската империя, Англия и Франция. Двете западни страни са се присъединили във войната месец по-рано - на 12 март 1854 година, и съветската преса бълбука от яд против османските съюзници-християни. Стиховете съставляват послание към западните съдружници, които поетът упреква, че не си гледат вътрешните работи, а се месят в ориста на Русия и на Изтока (формален мотив за започване на войната е разногласието за контрола върху Светите места в Йерусалим). В тона на това лирическо послание се дочуват отгласи от Пушкин, който има сходно по дух стихотворение ( " Към клеветниците на Русия " ), а също и дословни цитати от настоящите вестници.
Между другото - Кримската война е първата " журналистическа война " - огромните европейски вестници имат свои репортери на фронта, които употребяват модерния телеграф, отразяват хода на военните събития и цяла Европа директно следи войната посредством пресата.
За европейските събития от 1854 година
Отде се взе международната неволя?
Кой пръв стартира, по чия виновност е?
По-умни сте от нас - това го знаем,
само че славата ви й неприятна, господа!
Аз ви поучавам - стойте си у вас
и всеки да си гледа битието.
И няма що да търсите при нас -
за всеки има място под небето.
Известно е на наши и на ваши -
неуместно е французин да ни плаши
Русия знае всевъзможни беди,
каквито вие няма по какъв начин да знаете.
Татарите ни тъпкаха преди,
само че след това ние стъпкахме татарите.
Русия непрестанно пораства -
сверете си и вий ориентирите.
Израснахме по суша и море -
чаровна е мощта на богатирите!
Е, хайде - погледнете ни в очите -
и може да ви изхвърчат главите!
Русия, популярност Богу, оцеля -
кървяхме ний в битки междуособни.
Размина се най-страшната пакост -
прекъсна се враждата сред родни.
По-умни сте от нас - за туй не спорим.
И правото ви е на висота.
Но знайте, че когато ний се борим,
ще издържим най-страшната несгода!
И миналотото против вас крещи -
съюзът* ви не ще ни заплаши!
Кошмарът ни ще спре да се повтаря
със лоялност към престол и към канон;
в душите ни най-силният закон
е вярата във Бога и във Царя.
И вярата си ний не сме предали
(тъй както някой западен народ);
със вярата във наште идеали
Славянството възкръсва за живот.
Със религия в Бог и в Неговата популярност
е постоянно жива съветската страна.
Вий писахте, че ний сме подпалвачи,
че може би не сме напълно във час,
достолепието на Франция не тачим
и доста сте афектирани от нас;
че жалост ви за таз Висока врата,
че ний сме бѝли алчни - по какъв начин пък не! -
че май ви нарушаваме комфорта,
че като че ли мъмрим палаво хлапе.
На кой не му харесва - на палатка!
И ние няма да ви клатим шапка!
Съдбата на Русия забравете
и пътя ни недейте направлява.
Вий няма по какъв начин даже да разберете
по какъв начин Азия на нас се уповава.
На Изток ние носиме вяра.
Народите жадуват нашта власт.
Самият Бог буквално ни подрежда
Възраждане на Азия посредством нас.
Със гражданство на най-хубавия Цар
животът засиява като подарък.
Не опиумът, тровил поколения**
(причина и за вашите войни),
народите ще тласне в единство
и приятелство, и Христови добрини.
Във Азия под расо на свещеник
продавате си варварската гняс;
подлъгахте народа полуумен
с видения на пагубната пристрастеност.
За вас ли Господ святата си плът
съобщи на мъчение и гибел?!
И гледайте - Той разпнат е и през днешния ден,
кърви на кръста нашият Спасител,
продаден отново във нечий интерес -
само че кой е през днешния ден чифутинът изедник?
Христос още веднъж страдания претърпява,
разперил отново прободени ръце;
небето някак ужасно мръква,
в сълзи е разтерзаното лице.
За братята ни няма през днешния ден прошка -
мъчително отново църквата ни страда.
Възможно ли е с кръста във ръка
и Божието име на устата
нечестивец да подкрепяш на война?!
Злодейството вопие за отплата!
Уж християни - а пък с Мохамед!
Не Кръста - Полумесеца ви свети!
Кощунство със Божествения ред -
срам за вас, отстъпници проклети!
Но с нас е Бог! На героизъм свят! Ура!
Смъртта е сладка, щом е за Христа.
Ще блесне Гедеоновият меч -
бранител и вяра за избавление.
Помазаникът с Божията тирада
още веднъж ще помилва оскърбените.
Воюваме за истина и за популярност
и усещаме поддръжката на Бог,
а думата на царя дава обещание
на злото да дадем добър урок.
Звучи тръба, двуглавият орел
към Цариграда гордо е поел!
______
* Съюзът сред Франция и Англия.
** Препратка към Първата опиумна война (1840 - 1842) - боен спор на територията на Китай, в който Англия води война с династията Цин, заставяйки я да допусне вноса на бенгалски опиат от Ост-индийската компания. Втората опиумна война (1856 - 1860) към момента не се е случила.
1850-те години той написа три огромни верноподанически стихотворения (оди), с които се пробва да облекчи ориста си на някогашен изгнаник с отнети цивилен права и изгнаник в Семипалатинск (днешния град Семей в Казахстан). Това е и интервалът, когато Достоевски, по този начин да се каже, обръща палачинката и изцяло загърбва демократичните увлечения на младостта си, с цел да се трансформира в буен реакционер, великоруснак, гневен покровител на самодържавието и вманиачен поддръжник на Александър Втори - Освободителя на селяните и българите.
Но да караме подред.
***
1840-те години младият Достоевски е либералстващ детайл от петербургската литературна юноша. Увлича се по Е.Т.А. Хофман, превежда Йожен Сю, Жорж Санд, Балзак, написа с изменчив триумф подражания на Гогол, почва и не приключва разнообразни разкази. За първия си разказ " Бедни хора " получава висока оценка от рецензията и кръга към Висарион Белински. Второто му произведение обаче ( " Двойник " ) е посрещнато хладно и с недоумение.
Достоевски се изпокарва с кръга на Белински, в който влизат също младите Некрасов и Тургенев - с тях той остава във враждебни връзки за десетилетия напред. (Много години по-късно Достоевски прави на Тургенев много злобна и сполучлива литературна подигравка в " Бесове ".)
Пролетта на 1846 година младият публицист се среща с Михаил Петрашевски и стартира да посещава неговите " петъци " - сбирки, на които се четяли неразрешени книги, обсъждали се всякакви западняшки тематики като социализъм, история на революционните придвижвания в Европа и други такива рискови занимания, които от днешна позиция не звучат толкоз ужасно, но тогава царската власт и самодържавието гледало на такива детайли, меко казано, с съмнение.
Тогавашният цар Николай Първи към този момент си бил имал разправии с декабристите, които поразчистил и разпратил по сибирските курорти. С две думи, с цел да не се разгръщаме - Достоевски се занимавал с нерегламентирани интелектуални занимания.
В кръга на петрашевците не може да се каже, че е имало същински рискови хора, тъй че последвалият гръмък развой и репресиите против тези хора учудват с жестокостта си. Е, говорили си петрашевците в това скрито общество, да речем, за държавен прелом, обмисляли да печатат незаконно всякакви неразрешени четива... Но нищо от това не било осъществено, тъй като ги изловили, бутнали ги за 8 месеца в Петропавловската цитадела и както е споделил Никола Вапцаров - в съда не потупват по рамото, а ги осъждат на гибел. Конкретно - Достоевски като " един от най-важните нарушители в групата " е наказан за четенето пред аудитория на писмо от Белински до Гогол, което имало чувствително политическо наличие.
Всъщност присъдата, която получили Достоевски и петрашевците, била инсценировка на смъртно наказване, проведена по избор на самодържеца Николай Първи. Групата на наказаните била заведена до мястото на изтезанието, прочели им присъдата " гибел посредством разстрел ", известно време нещастниците чакали да ги унищожават, след което им прочели същинската присъда - че царят в безкрайната си благосклонност заменя смъртната присъда с 4 години каторга и 4 години военна работа. Към това - лишаване на цивилен права, възбрана за връщане в Петербург и други наказания. Един от петрашевците (Николай Григориев) след тази режисура полудял.
Следва пътешестване по етапен ред и 4 години (1850 - 1854) каторга в Омск (днес милионен град в Сибир). След края на каторгата, 1854-та, Достоевски се мести в Семипалатинск като редови войник в 7-и Сибирски линеен батальон. В Семипалатинск той непрестанно написа писма до разнообразни родственици и авторитетни познати с молби за ходатайства, които да облекчат ориста му, да си възвърне правата и най-много правото да се завърне в Русия и Петербург.
Част от напъните му в тази посока е да се излее в три дълги верноподанически оди, които той написа през 1854, 1855 и 1856 година В одите писателят бие чело пред царското семейство и съответно пред Николай Първи, създателя на репресиите против него.
Първото стихотворение е отдадено на Кримската война, написано е малко след идването му в Семипалатинск (виж приложения превод). То в действителност преразказва патриотическата преса от последните месеци и громи западните съдружници на Османската империя.
Второто стихотворение ( “По случай 1 юли 1855 ”) е послание към вдовицата императрица Александра Фьодоровна за рождения ѝ ден, само че и некролог-жалейка, двуличен плач за неотдавна умрелия му душманин Николай Първи. По свидетелства на съвременници гибелта на Николай възражда очакванията на Достоевски за облекчение на участта му.
Третото стихотворение ( “По случай коронацията и сключването на мира ”) е отдадено на края на Кримската война, който е много скръбен за Русия (както и за нашите български очаквания, свързани с тази война). Достоевски в никакъв случай по-късно не се връща към тези стихотворения, не ги загатва в изявленията си, не ги включва в изданията си и вероятно се срами от тях. Всъщност те са много забавни от психическа и политическа позиция.
Аз съм ги превеждал и трите, тук предлагам за прочит първото от тях.
***
Стихотворението " За европейските събития от 1854 " е написано през април същата година - в разгара на Кримската война (1853-56), която Русия води против Османската империя, Англия и Франция. Двете западни страни са се присъединили във войната месец по-рано - на 12 март 1854 година, и съветската преса бълбука от яд против османските съюзници-християни. Стиховете съставляват послание към западните съдружници, които поетът упреква, че не си гледат вътрешните работи, а се месят в ориста на Русия и на Изтока (формален мотив за започване на войната е разногласието за контрола върху Светите места в Йерусалим). В тона на това лирическо послание се дочуват отгласи от Пушкин, който има сходно по дух стихотворение ( " Към клеветниците на Русия " ), а също и дословни цитати от настоящите вестници.
Между другото - Кримската война е първата " журналистическа война " - огромните европейски вестници имат свои репортери на фронта, които употребяват модерния телеграф, отразяват хода на военните събития и цяла Европа директно следи войната посредством пресата.
За европейските събития от 1854 година
Отде се взе международната неволя?
Кой пръв стартира, по чия виновност е?
По-умни сте от нас - това го знаем,
само че славата ви й неприятна, господа!
Аз ви поучавам - стойте си у вас
и всеки да си гледа битието.
И няма що да търсите при нас -
за всеки има място под небето.
Известно е на наши и на ваши -
неуместно е французин да ни плаши
Русия знае всевъзможни беди,
каквито вие няма по какъв начин да знаете.
Татарите ни тъпкаха преди,
само че след това ние стъпкахме татарите.
Русия непрестанно пораства -
сверете си и вий ориентирите.
Израснахме по суша и море -
чаровна е мощта на богатирите!
Е, хайде - погледнете ни в очите -
и може да ви изхвърчат главите!
Русия, популярност Богу, оцеля -
кървяхме ний в битки междуособни.
Размина се най-страшната пакост -
прекъсна се враждата сред родни.
По-умни сте от нас - за туй не спорим.
И правото ви е на висота.
Но знайте, че когато ний се борим,
ще издържим най-страшната несгода!
И миналотото против вас крещи -
съюзът* ви не ще ни заплаши!
Кошмарът ни ще спре да се повтаря
със лоялност към престол и към канон;
в душите ни най-силният закон
е вярата във Бога и във Царя.
И вярата си ний не сме предали
(тъй както някой западен народ);
със вярата във наште идеали
Славянството възкръсва за живот.
Със религия в Бог и в Неговата популярност
е постоянно жива съветската страна.
Вий писахте, че ний сме подпалвачи,
че може би не сме напълно във час,
достолепието на Франция не тачим
и доста сте афектирани от нас;
че жалост ви за таз Висока врата,
че ний сме бѝли алчни - по какъв начин пък не! -
че май ви нарушаваме комфорта,
че като че ли мъмрим палаво хлапе.
На кой не му харесва - на палатка!
И ние няма да ви клатим шапка!
Съдбата на Русия забравете
и пътя ни недейте направлява.
Вий няма по какъв начин даже да разберете
по какъв начин Азия на нас се уповава.
На Изток ние носиме вяра.
Народите жадуват нашта власт.
Самият Бог буквално ни подрежда
Възраждане на Азия посредством нас.
Със гражданство на най-хубавия Цар
животът засиява като подарък.
Не опиумът, тровил поколения**
(причина и за вашите войни),
народите ще тласне в единство
и приятелство, и Христови добрини.
Във Азия под расо на свещеник
продавате си варварската гняс;
подлъгахте народа полуумен
с видения на пагубната пристрастеност.
За вас ли Господ святата си плът
съобщи на мъчение и гибел?!
И гледайте - Той разпнат е и през днешния ден,
кърви на кръста нашият Спасител,
продаден отново във нечий интерес -
само че кой е през днешния ден чифутинът изедник?
Христос още веднъж страдания претърпява,
разперил отново прободени ръце;
небето някак ужасно мръква,
в сълзи е разтерзаното лице.
За братята ни няма през днешния ден прошка -
мъчително отново църквата ни страда.
Възможно ли е с кръста във ръка
и Божието име на устата
нечестивец да подкрепяш на война?!
Злодейството вопие за отплата!
Уж християни - а пък с Мохамед!
Не Кръста - Полумесеца ви свети!
Кощунство със Божествения ред -
срам за вас, отстъпници проклети!
Но с нас е Бог! На героизъм свят! Ура!
Смъртта е сладка, щом е за Христа.
Ще блесне Гедеоновият меч -
бранител и вяра за избавление.
Помазаникът с Божията тирада
още веднъж ще помилва оскърбените.
Воюваме за истина и за популярност
и усещаме поддръжката на Бог,
а думата на царя дава обещание
на злото да дадем добър урок.
Звучи тръба, двуглавият орел
към Цариграда гордо е поел!
______
* Съюзът сред Франция и Англия.
** Препратка към Първата опиумна война (1840 - 1842) - боен спор на територията на Китай, в който Англия води война с династията Цин, заставяйки я да допусне вноса на бенгалски опиат от Ост-индийската компания. Втората опиумна война (1856 - 1860) към момента не се е случила.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ