11 май 1997 г. - Гари Каспаров срещу суперкомпютъра IBM Deep Blue
На 11 май 1997 г.шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue печели последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава международен първенец по шахмат в директна среща.
Това не е първият път, когато съветският шахматист се изправя против компютър. През 1989 година Каспаров елементарно побеждава шахматния компютър Deep Thought (Дълбока мисъл) и с двата цвята в мач от две партии.
През февруари 1996 година Каспаров губи партия против компютъра на IBM Deep Blue. В последвалите 5 партии от срещата Каспаров реализира 3 победи и два равни резултата, и приключва с резултат 4:2 в своя изгода.
През май 1997 година губи обществен мач-реванш от шест партии с 2,5:3,5 против усъвършенствания компютър на IBM Deep Blue. Мачът е еднакъв до петата партия, само че в шестата компютърът побеждава. Това е първият път, в който компютър побеждава международен първенец в директна среща. По този прочут дуел е изработен документалния филм " Играта свърши: Каспаров против Машината " (Game Over: Kasparov and the Machine).
Каспаров твърди, че няколко фактора са били срещу него в тази среща. В частност, на него му е бил отхвърлен достъп до предходни срещи на Deep Blue, до момента в който компютърният екип е проучил стотици срещи на Каспаров.
След загубата Каспаров афишира, че е имало моменти, в които е видял незабравим разсъдък и творчество в ходовете на машината, като даже е предположил, че в този миг са се намесили хора, в несъгласие с разпоредбите на срещата. Екипът на IBM отхвърля да е мамено, като споделя, че единствената човешка интервенция в машината е била сред обособените партии. Правилата на срещата разрешават на разработчиците да трансформират компютърната стратегия сред партиите, с цел да усъвършенстват играта на компютъра. Каспаров изисква разпечатки от лог-файловете на машината, само че IBM му отхвърля, макар че по-късно те са оповестени в Интернет. Каспаров желае реванш, само че IBM отхвърля и приключва работата по Deep Blue.
Събития
330 година — Столицата на Римската империя се реалокира от Рим в Константинопол.
912 година — Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, малолетния наследник на Лъв VI
1310 година — 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, упрекнати в разкол.
1502 година — Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии.
1858 година — Минесота става 32-ят американски щат.
1867 година — Люксембург придобива самостоятелност.
1895 година — Построена и осветена е църквата " Св. св. Кирил и Методий " в Миладиновци (Област Ямбол).
1927 година — Основана Академията на филмовите изкуства и науки на Съединени американски щати, виж „ Оскари “
1949 година — Сиам публично трансформира името си още веднъж на Тайланд - име, което се употребява от 1939 година до 1945 година
1949 година — Израел става член на Организация на обединените нации.
1967 година — Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за участие в Европейската икономическа общественост.
1995 година — В Ню Йорк, повече от 170 страни доближават до единодушие да удължат безкрайно и без условия Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия.
1997 година — Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue печели последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава международен първенец по шахмат в директна среща.
2011 година — Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни.
Родени
483 година — Юстиниан I, византийски император († 565 г.)
1733 година — Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.)
1752 година — Йохан Фридрих Блуменбах, немски биолог († 1840 г.)
1840 година — Стефан Караджа, български бунтовник († 1868 г.)
1855 година — Анатолий Лядов, съветски композитор, диригент и музикален възпитател († 1914 г.)
1864 година — Етел Лилиан Войнич, английска писателка († 1960 г.)
1876 година — Никола Станимиров, български боен деятел († 1962 г.)
1879 година — Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)
1885 година — Станислав Крайовски, български боен деятел († 1955 г.)
1894 година — Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.)
1900 година — Александър Шеманский, съветски оперен артист († 1976 г.)
1901 година — Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.)
1902 година — Кирил Москаленко, руски маршал († 1985 г.)
1904 година — Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.)
1916 година — Камило Хосе Села, испански публицист, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.)
1918 година — Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.)
1924 година — Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)
1924 година — Антъни Хюиш, английски астроном, Нобелов лауреат през 1974
1933 година — Зоран Радмилович, сръбски артист († 1985 г.)
1940 година — Иван Славков, български състезателен функционер († 2011 г.)
1943 година — Ян Енглерт, полски артист
1950 година — Джереми Паксман, английски публицист
1954 година — Любомир Стойков, български публицист и културолог
1963 година — Наташа Ричардсън, английска актриса († 2009 г.)
1964 година — Джон Парот, британски състезател на снукър
1965 година — Стефано Доменикали, състезателен шеф на Ферари
1966 година — Кристоф Шнайдер, немски барабанист (Rammstein)
1973 година — Алексей Александров, беларуски шахматист
1978 година — Летисия Каста, френски фотомодел и актриса
1981 година — Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка
1982 година — Кори Монтийт, канадски артист и музикант († 2013 г.)
1986 година — Абу Диаби, френски футболист
1992 година — Тибо Куртоа, белгийски футболист
Починали
912 година — Лъв VI Философ, византийски император (* 866 г.)
1778 година — Уилям Пит-старши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1708 г.)
1849 година — Ото Николай, пруски композитор (* 1810 г.)
1853 година — Никита Бичурин, съветски китаист (* 1777 г.)
1871 година — Сър Джон Хершел, английски астроном, разкрил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове (* 1792 г.)
1915 година — Йозеф Шмаха, български артист, режисьор и възпитател (* 1848 г.)
1916 година — Карл Шварцшилд, немски физик (* 1873 г.)
1976 година — Алвар Аалто, финландски проектант (* 1898 г.)
1981 година — Боб Марли, ямайски реге артист и музикант (* 1945 г.)
1990 година — Венедикт Ерофеев, съветски публицист (* 1938 г.)
2001 година — Дъглас Адамс, британски публицист (* 1952 г.)
2003 година — Ноуъл Рединг, английски китарист (* 1945 г.)
2006 година — Флойд Патерсън, американски боксьор (* 1935 г.)
Празници
Ден на град Ловеч
Ден на град Шумен
Лаос — Ден на конституцията
Ден на библиотекаря
Световен ден на молитвата
Ден на Константинопол (Преди завладяването му)
Празник на Св.св.Кирил и Методий, празнуван за първи път в Пловдив през 1851 по самодейност на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище/
Obekti.bg
Това не е първият път, когато съветският шахматист се изправя против компютър. През 1989 година Каспаров елементарно побеждава шахматния компютър Deep Thought (Дълбока мисъл) и с двата цвята в мач от две партии.
През февруари 1996 година Каспаров губи партия против компютъра на IBM Deep Blue. В последвалите 5 партии от срещата Каспаров реализира 3 победи и два равни резултата, и приключва с резултат 4:2 в своя изгода.
През май 1997 година губи обществен мач-реванш от шест партии с 2,5:3,5 против усъвършенствания компютър на IBM Deep Blue. Мачът е еднакъв до петата партия, само че в шестата компютърът побеждава. Това е първият път, в който компютър побеждава международен първенец в директна среща. По този прочут дуел е изработен документалния филм " Играта свърши: Каспаров против Машината " (Game Over: Kasparov and the Machine).
Каспаров твърди, че няколко фактора са били срещу него в тази среща. В частност, на него му е бил отхвърлен достъп до предходни срещи на Deep Blue, до момента в който компютърният екип е проучил стотици срещи на Каспаров.
След загубата Каспаров афишира, че е имало моменти, в които е видял незабравим разсъдък и творчество в ходовете на машината, като даже е предположил, че в този миг са се намесили хора, в несъгласие с разпоредбите на срещата. Екипът на IBM отхвърля да е мамено, като споделя, че единствената човешка интервенция в машината е била сред обособените партии. Правилата на срещата разрешават на разработчиците да трансформират компютърната стратегия сред партиите, с цел да усъвършенстват играта на компютъра. Каспаров изисква разпечатки от лог-файловете на машината, само че IBM му отхвърля, макар че по-късно те са оповестени в Интернет. Каспаров желае реванш, само че IBM отхвърля и приключва работата по Deep Blue.
Събития
330 година — Столицата на Римската империя се реалокира от Рим в Константинопол.
912 година — Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, малолетния наследник на Лъв VI
1310 година — 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, упрекнати в разкол.
1502 година — Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии.
1858 година — Минесота става 32-ят американски щат.
1867 година — Люксембург придобива самостоятелност.
1895 година — Построена и осветена е църквата " Св. св. Кирил и Методий " в Миладиновци (Област Ямбол).
1927 година — Основана Академията на филмовите изкуства и науки на Съединени американски щати, виж „ Оскари “
1949 година — Сиам публично трансформира името си още веднъж на Тайланд - име, което се употребява от 1939 година до 1945 година
1949 година — Израел става член на Организация на обединените нации.
1967 година — Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за участие в Европейската икономическа общественост.
1995 година — В Ню Йорк, повече от 170 страни доближават до единодушие да удължат безкрайно и без условия Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия.
1997 година — Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue печели последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава международен първенец по шахмат в директна среща.
2011 година — Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни.
Родени
483 година — Юстиниан I, византийски император († 565 г.)
1733 година — Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.)
1752 година — Йохан Фридрих Блуменбах, немски биолог († 1840 г.)
1840 година — Стефан Караджа, български бунтовник († 1868 г.)
1855 година — Анатолий Лядов, съветски композитор, диригент и музикален възпитател († 1914 г.)
1864 година — Етел Лилиан Войнич, английска писателка († 1960 г.)
1876 година — Никола Станимиров, български боен деятел († 1962 г.)
1879 година — Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)
1885 година — Станислав Крайовски, български боен деятел († 1955 г.)
1894 година — Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.)
1900 година — Александър Шеманский, съветски оперен артист († 1976 г.)
1901 година — Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.)
1902 година — Кирил Москаленко, руски маршал († 1985 г.)
1904 година — Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.)
1916 година — Камило Хосе Села, испански публицист, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.)
1918 година — Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.)
1924 година — Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)
1924 година — Антъни Хюиш, английски астроном, Нобелов лауреат през 1974
1933 година — Зоран Радмилович, сръбски артист († 1985 г.)
1940 година — Иван Славков, български състезателен функционер († 2011 г.)
1943 година — Ян Енглерт, полски артист
1950 година — Джереми Паксман, английски публицист
1954 година — Любомир Стойков, български публицист и културолог
1963 година — Наташа Ричардсън, английска актриса († 2009 г.)
1964 година — Джон Парот, британски състезател на снукър
1965 година — Стефано Доменикали, състезателен шеф на Ферари
1966 година — Кристоф Шнайдер, немски барабанист (Rammstein)
1973 година — Алексей Александров, беларуски шахматист
1978 година — Летисия Каста, френски фотомодел и актриса
1981 година — Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка
1982 година — Кори Монтийт, канадски артист и музикант († 2013 г.)
1986 година — Абу Диаби, френски футболист
1992 година — Тибо Куртоа, белгийски футболист
Починали
912 година — Лъв VI Философ, византийски император (* 866 г.)
1778 година — Уилям Пит-старши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1708 г.)
1849 година — Ото Николай, пруски композитор (* 1810 г.)
1853 година — Никита Бичурин, съветски китаист (* 1777 г.)
1871 година — Сър Джон Хершел, английски астроном, разкрил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове (* 1792 г.)
1915 година — Йозеф Шмаха, български артист, режисьор и възпитател (* 1848 г.)
1916 година — Карл Шварцшилд, немски физик (* 1873 г.)
1976 година — Алвар Аалто, финландски проектант (* 1898 г.)
1981 година — Боб Марли, ямайски реге артист и музикант (* 1945 г.)
1990 година — Венедикт Ерофеев, съветски публицист (* 1938 г.)
2001 година — Дъглас Адамс, британски публицист (* 1952 г.)
2003 година — Ноуъл Рединг, английски китарист (* 1945 г.)
2006 година — Флойд Патерсън, американски боксьор (* 1935 г.)
Празници
Ден на град Ловеч
Ден на град Шумен
Лаос — Ден на конституцията
Ден на библиотекаря
Световен ден на молитвата
Ден на Константинопол (Преди завладяването му)
Празник на Св.св.Кирил и Методий, празнуван за първи път в Пловдив през 1851 по самодейност на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище/
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ