На 11 март 1913 г. започва Одринската операция на Втора

...
На 11 март 1913 г. започва Одринската операция на Втора
Коментари Харесай

11 март 1913 г. Започва атаката на Одрин

На 11 март 1913 година стартира Одринската интервенция на Втора българска войска. Атаката е съсредоточена в източния бранш. Тя довежда до рухването на Одринската цитадела.

Известна като един от най-здравите фортове в Югоизточна Европа, тя била защитавана от гарнизон, наброяващ 60 хиляди бойци и офицери, 524 оръдия и 60 картечници. Нейните укрепления ограждали внушителна повърхност в размер на 250 кв. км. Строена от европейски експерти, съгласно военните специалисти, можела да падне единствено след продължителна блокада в течение на няколко месеца и то само от най-елитната и съвременна войска по това време в Европа – пруската.

Тогавашните експерти залагали главите си, че крепостта е непревземаема с взлом. Но таман по този метод – с взлом – вземат решение да я завладяват българските войски.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, фантазията на българите е да причислят към родината останалите в рамките на Турция наши територии, отнети ни с неблагочестивите решения на Берлинския конгрес през 1878 година Използвайки като мотив нарушаването на човешките права на нашите сънародници в Турция и зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, България подписва съюз с християнските балкански страни, подсилен от съветския император, и стартира своята поредна освободителна борба, останала известна в историографията като Балканската война.

 

Началото й е сложено през есента на 1912 година, като още първите сражения приключват с триумф на християнските сили над турците. На 29 октомври с. година поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършат разследващ полет със аероплан „ Албатрос Ф-3 ” и пускат две бомби – така наречен „ одринки ” над гара Караагач, а на 19 ноември италианският летец Джовани Сабели и майор Васил Златаров със аероплан " Блерио ХІ " правят първата в историята въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин. Една седмица преди този момент – на 12 ноември, Райна Касабова става първата жена в света, направила полет във военни условия.

Така последователно се стига до победоносната Одринска епопея. В нея съюзните войски са предвождани от ген. Никола Иванов, а пълководец на българските сили на източния бранш е ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и военачалник Владимир Вазов. На 12 и 13 март 1913 година българите, обхванати от необикновен военен дух, без боязън от вражеския обстрел, атакуват телените мрежи на двата огромни форта Айджиолу и Айвазбаба.

Убедени в правотата на своята идея, нашите бойци безусловно опустошават съперника. В спомените си от тези дни, писани директно след разразилите си събития, ген. Георги Вазов отбелязва:

„ На 12-и март 1913 година утринното пролетно слънце от дълго време грееше на небосклона. Леката мъгла, която покриваше рано сутринта хълмистото пространство към Одрин, към 8 часа сутринта се беше към този момент изгубила и единствено пара бликаше на места из още влажните гърди на земята. Към това време всичките предни вражески позиции в Източния бранш бяха в наши ръце. Маслак, Сапунджилар, Ески Кумлук, Пачаджилар, Мезартепе и Демиркапу – една отбранителна линия от 12 километра – падна в един час под напора на 55 дружини, които ги нападнаха в нощната тишина, минаха съвсем по едно и също време [река] Кумдере и се хвърлиха без изстрел в неприятелските окопи, като разхвърлюваха или прегазваха слабите телени мрежи. Част от неприятелската армия бе избита, към 1000 души и 20 оръдия бидоха пленени, а живите в максимален хаос избягаха зад фортовия пояс. Нашите войски, които нямаха повече от 400 убити и ранени, напредваха неудържимо по петите на съперника ”.

След завладяването на Аджийолу и Айвазбаба стартира същинският пробив на Главния укрепен пояс на Одринската цитадела. Под ударите на 54-ти полк пада Таштабия. В устремна офанзива 32-ри Загорски полк овладява Куручешме и се озовава във фланг и гръб на Илдъз, против който настойчиво се бори 29-ти Ямболски полк. Поделения от двата полка не престават взаимно офанзивата против фортовете Кавказ и Каик. Скоро се предава и форт Топйолу, а 43-ти пехотен полк и елементи от 10-ти Родопски полк съумяват да овладеят Кестенлик. След близо 8-часов взлом всички укрепления в Източния бранш са овладени.

Турците са принудени да развеят бяло знаме и да сложат оръжия. Комендантът на крепостта Шукри паша е покорен и предава сабята си на командващия 2-ра войска генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „ Храбростта на българската войска е безподобна. На такава смелост никоя цитадела не може да устои ”. В това време претендент подофицерът Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, издига българския трикольор върху джамията „ Султан Селим ”.

И още веднъж ще се върнем към „ горещите ” мемоари на ген. Вазов за този момент:

„ Отвъд северния мост на Тунджа, пред краткотрайното комендантство пропусках войските и ги благодарих. В една от стаите бяха събрани пленените турски генерали и щабофицери и гледаха на нашите окъсани, само че цялостни с военна горделивост и геройство войски. В същото време други войски, обезоръжени и нещастни, вървяха на гъсти тълпи към о-ва Сарай... Скоро доведоха и Шукри паша. Поздравихме се. Предложих му да ме последва в автомобила, с цел да отидем на Каика, гдето го причакваше с щаба си командующият 2-ра войска ген. Иванов. Това е към този момент сън. Сън превъзходен. Сън нескрито! Подобни сънища се повтарят след епохи ”.

Решителната победа на българската войска при Одрин довежда до края на Балканската война.

 

fakti.bg
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР