Кралят, който се отказа от властта в името на любовта
На 11 декември 1936 година във Англия се случва нещо нечувано. В изказване по радиото крал Едуард VIII афишира, че се отхвърля от короната и абдикира от престола в интерес на брат си Албърт, който малко по-късно става държавен глава под името Джордж VI.
„ Най-после мога да кажа няколко думи за себе си “, стартира Едуард и в идващите седем минути изяснява, че не може да продължи да извършва отговорностите си без поддръжката на дамата, която обича. А английското държавно управление и черква му не разрешават да се ожени за нея. Ето за какво той взема решение да се откаже от престола.
Постъпката му е невиждана и води до една от най-сериозните рецесии в английската история. Скандалът се усилва и от обстоятелството, че допреди формалното изказване обществото знае малко или даже нищо за любовния живот на своя крал.
Фаталната жена се споделя Уолис Симпсън. По това време е на 40 години и към този момент се е развеждала два пъти. Именно това е повода и държавно управление, и черква да са изрично срещу желанията на Едуард да се ожени за нея и да я направи кралица.
Симпсън е мистериозна фигура. Родена е в Съединени американски щати, рано остава без татко, а грижите за издръжката и образованието ѝ поема нейният чичо. Жени се за първи път, когато е на 22 години. Първият ѝ брачен партньор е водач, с който по този начин и не стават близки. Казват, че бил пияч и принудител. Той постоянно пътува по назначения в разнообразни елементи на света и рядко са дружно. Развеждат се след 11 години. Няколко месеца по-късно Уолис се омъжва за повторно.
Тя се среща се с бъдещия крал Едуард VIII през 1934 година, когато той към момента не е държавен глава. Две години по-късно обаче татко му умира ненадейно и се постанова принцът да заеме мястото му. В края на 1936 година, след няколко месеца на престола, Едуард счита, че е изчерпал всички разновидности да накара държавното управление да одобри Уолис и взема решение да абдикира. Той е предложил да подписа така наречен морганатичен брак, т.е. той резервира престола си, само че Симпсън не става кралица и децата им нямат право да наследят купата. Това му е отказано.
Всъщност връзката му с американката е загадка единствено във Англия. Отвъд океана аферата им е тематика и за пресата, и за публиката. У дома обаче държавното управление поставя огромни старания всичко да се прикрива изключително откакто при започване на 1936 година той става крал. В английските вестници и списания не се написа нищо по тематиката, а в не един и два случая задгранични издания се изтеглят от пазара.
След като Едуард взема решение да абдикира той афишира желанието си на държавното управление и декларира, че желае да направи послание към нацията. В продължение на няколко дни кабинетът не се съгласява, само че монархът е написал речта си още на 3 декември.
На 10 декември той подписва абдикацията си, а ден по-късно е в замъка Унидзор, откъдето е излъчена речта му. Лично шефът на BBC Джон Райт води предаването. Той афишира Едуард като „ негово височество “, а не „ величество “, каквото е обръщението към краля, тъй като монархът към този момент е абдикирал. По-късно Райт ще напише, че след обръщението е следил по какъв начин Едуард се сбогува с тъжна усмивка.
„ Съжалявах го. Този млад мъж захвърли опция каквато всеки крал или всеки човек желае “, споделя журналистът.
След абдикацията си Едуард отпътува за чужбина със Симпсън. В последна сметка двамата се женят във Франция и живеят порядъчен живот из няколко разнообразни страни в Европа и Съединени американски щати с помощта на великодушната прехрана от английската страна, която някогашният монарх продължава да получава. Короната е поета от по-малкия му брат.
И въпреки че Едуард наподобява като положителния воин в тази история, действителността не е тъкмо такава, а обстановката е много комплицирана.
През 1936 година нацистка Германия към този момент се готви за боен спор. Само три години по-късно ще стартира Втората международна война, а през 1940 година Англия ще бъде нападната. Тоест на Джордж VI не просто му се постанова да стане крал в изискванията на скандал, подбуден от абдикацията на брат му, само че и остава държавен глава в един от най-тежките интервали в историята на Англия. Страната е подложена на масирани бомбардировки, заличаванията са всеобщи, доста хора умират. Ще минат месеци преди кралските военно-въздушни сили да стартират да пазят небето съответно и години, с цел да бъдат победени германците.
На фона този конфликт някогашният крал Едуард се изрича като покровител на Хитлер. Още през 1937 година той е гостувал в Германия дружно със брачната половинка си Симпсън. Двамата се срещат с висши представители на нацистката власт, в това число и със самия Хитлер. Когато немски войски нахлуват във Франция, където Едуард и Симпсън живеят, двамата се местят към Испания и Португалия. Но отношението на нацистите към тях не е отрицателно, таман противоположното. Германците ги смятат за доста скъпи, тъй като проектът им е да окупират Англия и да конфигурират другарски надъхан към тях режим. Едуард е съвършен за това. Твърди се даже, че с него са водени диалози да се върне на престола с поддръжката на германците и той съществено е обмислял концепцията. Наложило се персонално министър председателят Уинстън Чърчил да го предизвестява.
Както е известно Германия губи войната и не съумява да завладее Англия. Така до връщане на Едуард на трона не се стига. Бившият монарх обаче остава положително надъхан към Хитлер. В свои изявленията в идващите години той се изрича позитивно за него.
През 1970 година при диалог с BBC Едуард споделя, че не съжалява за решението си да абдикира. Обяснява, че в никакъв случай не се чувствал част от ръководещата класа, въпреки че произходът му е тъкмо подобен. Той счита, че е щял да влезе в конфликт с тях даже да бе останал ерген.
Едуард VIII умира през 1972 година без да остави наследници. Симпсън си отива през 1986 година като в последните си години страда от деменция. Бившият монарх е спорна фигура. Някои го считат за изменник поради отношението му към Хитлер и нацистите, а за други си остава сантиментален воин – индивидът, отказал се от властта в името на любовта.
„ Най-после мога да кажа няколко думи за себе си “, стартира Едуард и в идващите седем минути изяснява, че не може да продължи да извършва отговорностите си без поддръжката на дамата, която обича. А английското държавно управление и черква му не разрешават да се ожени за нея. Ето за какво той взема решение да се откаже от престола.
Постъпката му е невиждана и води до една от най-сериозните рецесии в английската история. Скандалът се усилва и от обстоятелството, че допреди формалното изказване обществото знае малко или даже нищо за любовния живот на своя крал.
Фаталната жена се споделя Уолис Симпсън. По това време е на 40 години и към този момент се е развеждала два пъти. Именно това е повода и държавно управление, и черква да са изрично срещу желанията на Едуард да се ожени за нея и да я направи кралица.
Симпсън е мистериозна фигура. Родена е в Съединени американски щати, рано остава без татко, а грижите за издръжката и образованието ѝ поема нейният чичо. Жени се за първи път, когато е на 22 години. Първият ѝ брачен партньор е водач, с който по този начин и не стават близки. Казват, че бил пияч и принудител. Той постоянно пътува по назначения в разнообразни елементи на света и рядко са дружно. Развеждат се след 11 години. Няколко месеца по-късно Уолис се омъжва за повторно.
Тя се среща се с бъдещия крал Едуард VIII през 1934 година, когато той към момента не е държавен глава. Две години по-късно обаче татко му умира ненадейно и се постанова принцът да заеме мястото му. В края на 1936 година, след няколко месеца на престола, Едуард счита, че е изчерпал всички разновидности да накара държавното управление да одобри Уолис и взема решение да абдикира. Той е предложил да подписа така наречен морганатичен брак, т.е. той резервира престола си, само че Симпсън не става кралица и децата им нямат право да наследят купата. Това му е отказано.
Всъщност връзката му с американката е загадка единствено във Англия. Отвъд океана аферата им е тематика и за пресата, и за публиката. У дома обаче държавното управление поставя огромни старания всичко да се прикрива изключително откакто при започване на 1936 година той става крал. В английските вестници и списания не се написа нищо по тематиката, а в не един и два случая задгранични издания се изтеглят от пазара.
След като Едуард взема решение да абдикира той афишира желанието си на държавното управление и декларира, че желае да направи послание към нацията. В продължение на няколко дни кабинетът не се съгласява, само че монархът е написал речта си още на 3 декември.
На 10 декември той подписва абдикацията си, а ден по-късно е в замъка Унидзор, откъдето е излъчена речта му. Лично шефът на BBC Джон Райт води предаването. Той афишира Едуард като „ негово височество “, а не „ величество “, каквото е обръщението към краля, тъй като монархът към този момент е абдикирал. По-късно Райт ще напише, че след обръщението е следил по какъв начин Едуард се сбогува с тъжна усмивка.
„ Съжалявах го. Този млад мъж захвърли опция каквато всеки крал или всеки човек желае “, споделя журналистът.
След абдикацията си Едуард отпътува за чужбина със Симпсън. В последна сметка двамата се женят във Франция и живеят порядъчен живот из няколко разнообразни страни в Европа и Съединени американски щати с помощта на великодушната прехрана от английската страна, която някогашният монарх продължава да получава. Короната е поета от по-малкия му брат.
И въпреки че Едуард наподобява като положителния воин в тази история, действителността не е тъкмо такава, а обстановката е много комплицирана.
През 1936 година нацистка Германия към този момент се готви за боен спор. Само три години по-късно ще стартира Втората международна война, а през 1940 година Англия ще бъде нападната. Тоест на Джордж VI не просто му се постанова да стане крал в изискванията на скандал, подбуден от абдикацията на брат му, само че и остава държавен глава в един от най-тежките интервали в историята на Англия. Страната е подложена на масирани бомбардировки, заличаванията са всеобщи, доста хора умират. Ще минат месеци преди кралските военно-въздушни сили да стартират да пазят небето съответно и години, с цел да бъдат победени германците.
На фона този конфликт някогашният крал Едуард се изрича като покровител на Хитлер. Още през 1937 година той е гостувал в Германия дружно със брачната половинка си Симпсън. Двамата се срещат с висши представители на нацистката власт, в това число и със самия Хитлер. Когато немски войски нахлуват във Франция, където Едуард и Симпсън живеят, двамата се местят към Испания и Португалия. Но отношението на нацистите към тях не е отрицателно, таман противоположното. Германците ги смятат за доста скъпи, тъй като проектът им е да окупират Англия и да конфигурират другарски надъхан към тях режим. Едуард е съвършен за това. Твърди се даже, че с него са водени диалози да се върне на престола с поддръжката на германците и той съществено е обмислял концепцията. Наложило се персонално министър председателят Уинстън Чърчил да го предизвестява.
Както е известно Германия губи войната и не съумява да завладее Англия. Така до връщане на Едуард на трона не се стига. Бившият монарх обаче остава положително надъхан към Хитлер. В свои изявленията в идващите години той се изрича позитивно за него.
През 1970 година при диалог с BBC Едуард споделя, че не съжалява за решението си да абдикира. Обяснява, че в никакъв случай не се чувствал част от ръководещата класа, въпреки че произходът му е тъкмо подобен. Той счита, че е щял да влезе в конфликт с тях даже да бе останал ерген.
Едуард VIII умира през 1972 година без да остави наследници. Симпсън си отива през 1986 година като в последните си години страда от деменция. Бившият монарх е спорна фигура. Някои го считат за изменник поради отношението му към Хитлер и нацистите, а за други си остава сантиментален воин – индивидът, отказал се от властта в името на любовта.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ