11 декември 1868 г. Първата обиколка на Васил Левски в България
На 11 декември 1868 година Васил Левски се насочва на първата си организационна обиколка из България.
С параход от Турну Мъгуреле Дяконът потегля за Цариград. Оттам стартира първата си обиколка навътре в страната, подкрепят от „ Българско общество “. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и изследва публичните настроения и готовността на народа за протест. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.
На 1 май 1869 година Апостола подхваща втората си обиколка. Този път се доставя със сведения за вътрешни дейци, с пълномощие и разгласа, издадени от името на Привременното държавно управление в Балкана. Естествено, такова не съществува, само че Левски вярно преценя, че по-лесно ще печели сърцата на хората, в случай че се показа от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния – като този с Данаил Попов, който в началото го предлага на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов среща Левски с хора, правилни на освободителната битка, в градове, близки до Плевен, и по този начин стартира построяването на комитетската мрежа – първо в Плевен, а след това и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Апостола премисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че е нужна доста по-задълбочена подготовка.
На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна визия за ситуацията в България и за опцията за триумф на комитетската мрежа, по тази причина би трябвало да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на концепциите си. Първоначално среща цялостно недоумение измежду революционерите, които още таят очаквания, че помощта ще пристигна от другаде. В края на 1869 година Апостола, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет-(БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от концепциите на Левски, двамата водачи на революционното придвижване се разминават в главните си възгледи. За Каравелов присъединяване на прилежащите балкански нации в бъдещата гражданска война е безусловно наложително, до момента в който Левски счита, че това би спомогнало за протеста, само че главната роля би трябвало да изиграе българското население.
Левски оставя на поколенията към 140-150 писма и манифести, в които излага концепциите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, концепцията за демократичното ръководство, за другарство сред народите и съвършеното тъждество сред тях, концепцията за законността и равенството пред законите.
С параход от Турну Мъгуреле Дяконът потегля за Цариград. Оттам стартира първата си обиколка навътре в страната, подкрепят от „ Българско общество “. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и изследва публичните настроения и готовността на народа за протест. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.
На 1 май 1869 година Апостола подхваща втората си обиколка. Този път се доставя със сведения за вътрешни дейци, с пълномощие и разгласа, издадени от името на Привременното държавно управление в Балкана. Естествено, такова не съществува, само че Левски вярно преценя, че по-лесно ще печели сърцата на хората, в случай че се показа от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния – като този с Данаил Попов, който в началото го предлага на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов среща Левски с хора, правилни на освободителната битка, в градове, близки до Плевен, и по този начин стартира построяването на комитетската мрежа – първо в Плевен, а след това и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Апостола премисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че е нужна доста по-задълбочена подготовка.
На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна визия за ситуацията в България и за опцията за триумф на комитетската мрежа, по тази причина би трябвало да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на концепциите си. Първоначално среща цялостно недоумение измежду революционерите, които още таят очаквания, че помощта ще пристигна от другаде. В края на 1869 година Апостола, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет-(БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от концепциите на Левски, двамата водачи на революционното придвижване се разминават в главните си възгледи. За Каравелов присъединяване на прилежащите балкански нации в бъдещата гражданска война е безусловно наложително, до момента в който Левски счита, че това би спомогнало за протеста, само че главната роля би трябвало да изиграе българското население.
Левски оставя на поколенията към 140-150 писма и манифести, в които излага концепциите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, концепцията за демократичното ръководство, за другарство сред народите и съвършеното тъждество сред тях, концепцията за законността и равенството пред законите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ