Почина дядо Добри, Светецът от Байлово
На 103-годишна възраст умря дядо Добри, именуван от хората Светецът от село Байлово.
Тялото му ще бъде изложено на следващия ден за поклонение в родното му село, където ще бъде заровен, заяви bTV.
Дядо Добри е олицетворение на безспорното, чисто положително. Над 20 години той проси по улиците на София, като спечелените в същото време десетки хиляди евро е дарил на Българската православна черква. Той е един от най-големите донори на катедралата " Св. Александър Невски ", пред която също просеше лепта. Дарил е за храма над 35 000 лева Дарявал е пари и на по-малки черкви и манастири, до момента в който живееше в беднотия и непретенциозно.
Дядо Добри е роден през 1914 година в Байлово, което се намира на 40 км от София. Живееше до черквата в селото, в дребна стая, мебелирана с най-необходимото, с легло и маса. Храмът е ремонтиран също с дарени от него 10 000 лв..
Заради добротата и скромността си е считан от мнозина за изкючителен нравствен образец в българското общество, назоваха го още Жив светец.
Баща му е умрял в Първата международна война, майка му е отглеждала децата си сама.
Оженил се е през 1940 година - време, в което България взе участие във Втората международна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада покрай него и съвсем го лишава от слух.
С жена си има четири деца, две от които надживява.
Дълбок реверанс пред светлата му памет!
Тялото му ще бъде изложено на следващия ден за поклонение в родното му село, където ще бъде заровен, заяви bTV.
Дядо Добри е олицетворение на безспорното, чисто положително. Над 20 години той проси по улиците на София, като спечелените в същото време десетки хиляди евро е дарил на Българската православна черква. Той е един от най-големите донори на катедралата " Св. Александър Невски ", пред която също просеше лепта. Дарил е за храма над 35 000 лева Дарявал е пари и на по-малки черкви и манастири, до момента в който живееше в беднотия и непретенциозно.
Дядо Добри е роден през 1914 година в Байлово, което се намира на 40 км от София. Живееше до черквата в селото, в дребна стая, мебелирана с най-необходимото, с легло и маса. Храмът е ремонтиран също с дарени от него 10 000 лв..
Заради добротата и скромността си е считан от мнозина за изкючителен нравствен образец в българското общество, назоваха го още Жив светец.
Баща му е умрял в Първата международна война, майка му е отглеждала децата си сама.
Оженил се е през 1940 година - време, в което България взе участие във Втората международна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада покрай него и съвсем го лишава от слух.
С жена си има четири деца, две от които надживява.
Дълбок реверанс пред светлата му памет!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ