Излезе книгата Свободен полет от Виктор Суворов
На 10 ноември излезеа от щемпел за първи път в света новата книга на Виктор Суворов – СВОБОДЕН ПОЛЕТ.
Превод от съветски Иван Тотоманов
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Издателство „ Факел експрес “
В това самобитно продължение на популярните документални творби на Виктор Суворов „ Аквариумът “ (1997), „ Основи на шпионажа “ (2016) и „ Спецназ “ (1987, 2018) читателят ще научи по какъв начин през 40-те години на предишния век, когато се разпалва с гневна скорост конкуренцията за нов вид оръжие сред Съединени американски щати, Англия, Германия и СССС, ГРУ съумява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж,„ мъртвата зона “ на плана „ Манхатън “, и да получи секретните данни за обогатен уран, с помощта на което Съветският съюз създава лична атомна бомба.
Невероятната история на един от най-големите военни разузнавачи на ХХ век.
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 година Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно учебно заведение, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно учебно заведение. През 1974 година се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на руската войска, директно след което е изпратен в Женева – столицата на международния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на руското Главно разследващо ръководство под прикритието на посланик, упълномощен в Организация на обединените нации. През 1978 година поисква политическо леговище във Англия, за което Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики го осъжда задочно на гибел.
В. Суворов е знаменит публицист, историк и боен аналитик, създател на повече от двайсет книги, измежду които бестселърите „ Ледоразбивачът “, „ Денят М “, „ Последната република “, „ Очищение “, „ Разгромът “, „ Самоубийство “, „ Сянката на успеха “, „ Вземам си думите обратно “, „ Тя се споделяше Татяна “, „ Крахът “, „ Майката на дявола “.
Носител е на голям брой висши държавни награди на разнообразни страни, професор хонорис идея на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за просвета, обучение, промишленост и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен орден на името на Алберт Айнщайн " За изключителни заслуги ", получил и „ Специалната премия за изцяло творчество, ускорило демократичните процеси в Европа “ на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа “.
Тук публикуваме глава 14.
1
Всеки човек, който се е върнал от пъкъла или най-малко от преддверието на пъкъла, няколко часа спи непробуден сън без сънища. После се включват мъчителните кошмари.
Срещу това има напълно просто средство. Оставете този човек да заспи, а след два часа, т.е. преди кошмарите да нахлуят в съзнанието му, го събудете, каквито и старания да ви коства това. Няколко часа го дръжте безсънен, карайте го да мисли за нещо, да дава отговор на комплицирани въпроси, да взема решение някакви задания. Добре ще е и да му съобщите някаква приятна вест. Но дано бъде същинска добра вест, а не глупава небивалица. И чак по-късно го оставете да спи толкоз, колкото желаят изтерзаната му душа и измъченото му от тежки тествания тяло.
Ако спазите тази поредност, мозъкът му ще се превключи от тежките мемоари към щастливите очаквания. В този случай спящият, без да го знае, няма да се изтезава в напрегнат сън, а ще изпитва прилив на наслада и ентусиазъм. В съня си ще се приготвя за бъдещи битки и победи.
Не мога да знам дали Сталин особено е заповядал да разсънят капитан Зубров, преди да почнат кошмарите, или е просто съвпадане. Но когато се прибира у дома след срещата си с вожда, майор Зубров към този момент работи по този начин, както би трябвало да се работи, с цел да се отпуснеш хубаво след доста дни смъртен риск и пределно напрежение на силите...
Майор Зубров изпълни ваната, отпусна се в горещата вода, унесе се, само че не си разреши да заспи. После се ободри с мразовит душ. И чак по-късно изпълни онази от дълго време оставена на масата чаша, изпи я на един мирис, затананика си под нос обичаната си ария за тримата танкисти и се просна на леглото.
Вече се съмваше. Но светлината не му пречеше.
Той искаше да спи.
И в същото време не искаше да заспива, още веднъж и още веднъж си припомняше всички завършения през тази удивителна нощ.
Беше получил званието старши лейтенант предварително, година и половина след завършването на военното учебно заведение.
После отново по този начин предварително – званието капитан.
И не щеш ли в този момент ненадейно, и отново предварително, беше станал майор.
Но не това го вълнуваше толкоз доста. За вълнението му имаше друга причина: стотици и стотици военни разузнавачи на стратегическо ниво в никакъв случай, даже след дълги години сполучлива работа, нямаше да излязат в свободен полет.
А него го пускаха. Лично другарят Сталин беше повишил Алексей Зубров в звание и го беше попитал дали е подготвен да излезе в свободен полет.
Зубров беше дал отговор, без да се замисли даже за секунда.
И не щеш ли в този момент, у дома, още веднъж и още веднъж си спомняше диалога със Сталин:
– Какво знаете за свободния полет?
– Свободният полет е фантазията на всеки боен шпионин.
– И вашата фантазия ли, другарю майор?
– Това е най-светлата ми фантазия.
Мъркащи котета лекичко драскаха с нокътчета шпионската му душа: не е ли прекален този шанс?
Докато заспиваше, гонеше подозренията. Предстоящата работа постоянно е риск, непрекъснат и смъртно рисков. Но кой не обича да рискува?
Заспиваше постепенно и блажено. Потъването в съня беше някак си напълно извънредно – размиваше се границата сред действителното и нереалното.
Още преди да заспи, той към този момент отлиташе в транспарантните далнини. Неизвестно за какво се виждаше като белоглав морски орел. Носеше се като черна сянка над водата, измъкваше със страшните си нокти голяма сребриста риба и се издигаше нагоре към златното величие.
2
Тук към този момент ще ме прекъснете с засегнат въпрос: да не би Сталин да е взел участие персонално в управлението на агентурните интервенции?
Не настоявам такова нещо и не упорствам. Ако не вярвате, приемете го като смешка.
Има обаче задоволително свидетелства, че Сталин освен е знаел и добре е помнел заветите на Сун Дзъ, само че и ги е следвал прецизно.
А едно от основните директиви на великия античен мъдрец е таман за това, че властелинът би трябвало да държи под контрола си всичките пет категории шпиони.
Това е в 13-ата част на нетленното обучение „ Изкуството на войната “.
3
Разузнавачът нелегал най-добре се приготвя в някоя дача, тоест вила.
Дачата е държавна. Дачата е в борова гора измежду също такива здания зад високи зелени огради.
Инструкторите не знаят кого приготвят и за каква интервенция. Всяка група инструктори разполага единствено с част от програмата. Тази част би трябвало да се преподаде на индивида с маска.
Групата преподаватели се откарва за няколко дни незнайно къде в автомобил без прозорци. Но чак откакто предходната група е отведена.
Охраната на дачното населено място е надеждна.
Охраната има разпореждане внимателно да охранява и с всички сили и средства да отбранява всички здания в това благо населено място. Особено непоколебим е контролът на дачи №12, 13 и 41. Защо точно на тях, на защитата не е належащо да знае. Тя е научена да не демонстрира интерес. Не е нейна работа кой идва тук и за какво. Важното е номерата на колите и камионите да подхождат. И пропуските да са наред.
Тук няма непознати хора. Външни лица не се позволяват.
И най-после, дачата в държавното населено място е хубава и с това, че съседите, които живеят тук непрекъснато или краткотрайно, не демонстрират любознание. Тук всеки е ограден от всекиго освен с висока ограда, само че и с открилия се табиет никой да не си пъха носа в непознати работи.
4
Преди незаконното си излизане в непознати територии разузнавачът би трябвало да изследва всички детайлности на ситуацията на маршрута на излизане и на новото си място на работа, задължен е да разиска с управлението всички разновидности на деяние, в това число вероятния си неуспех и арестуване.
Подготовката за агентурно излизане се състои от два курса. Майор Зубров устоя първия, който е пределно натоварен. Преди началото на втория, само че доста по-сложен курс, има нещо като изпит.
Изпитващите са трима. Сталин е в центъра. Отдясно е генерал-лейтенант Голиков. Отляво седи млада, късо подстригана слабичка, нисичка жена. Облечена е със зелена гимнастьорка, пристегната с офицерски ремък. Военна униформа, само че без никакви отличителни знаци. Не е ясно има ли воинско звание, или не.
Въпросите задават Сталин и Голиков.
Тя мълчи.
Присъствието ѝ го обърква. Как е попаднала тук? Какво прави тук? Какво въобще може да знае за стратегическото агентурно разузнаване?
Мълчанието ѝ очевидно сочи цялостното ѝ неведение и недоумение на обсъжданите въпроси.
Пак за това приказва и равнодушният ѝ отсъстващ взор. Майор Зубров взема решение, че тя е нещо като секретарка или стенографка, само че бързо се убеждава, че непознатата не записва нищо. Просто си рисува в бележника някакви може би зайчета, може би дяволчета.
А въпросите на Сталин и Голиков се сипят от горната страна му като гранитни канари от каросерията на десеттонен самосвал.
– Срещу кого възнамерявате да работите?
– Срещу Съединените щати.
– Защо?
– Войната в Европа се точи към този момент цяла година. Краят ѝ не се вижда. При всички случаи всички европейски страни ще излязат от войната обезкървени и доста отслабени, а Съединените щати ще станат още по-богата и мощна страна. В вероятност това е нашият основен съперник.
– Къде съгласно вас е най-добре да се провежда основната агентурна база?
– В Куба.
– Защо?
– Куба е покрай Съединените щати. Куба е остров на разврата. В Куба се крият хиляди търсени от полицията американци. Мошеници от всевъзможен диаметър укриват в Куба колосални противозаконни капитали. Онзи, който крие големите си пари, и оня, който крие себе си, са съвършен материал за рекрутиране.
– Съветският съюз няма дипломатически връзки с Куба.
– Това не ми пречи. Нещо повече, там, където има наши дипломати, да вземем за пример в Мексико, и нашите разузнавачи са доста както под легално прикритие, по този начин и под надълбоко. А Куба най-малко съгласно мен е неразорана равнища. А и да е орана, то не надълбоко.
– Връзката?
– Чрез незаконни куриери.
– Каква легенда сте избрали?
– Близо до истината. Руснак съм. Но не от Съветския съюз. Руснак от Париж.
– Защо от Париж?
– Париж е столицата на съветската антикомунистическа емиграция. В Париж има доста хиляди руснаци. Съвсем неотдавна Париж бе превзет от войските на Хитлер. Там е цялостна административна безредица, тъй че отговорите ми няма да може да се ревизират елементарно.
– Лесно е. Онзи, който ще ревизира, ще отвори картата на Париж и ще зададе напълно елементарен въпрос: в случай че от Триумфалната арка се тръгне по Avenue Victor Hugo и при първа опция се завие наляво, на коя улица се излиза?
– Rue de Presburg.
– И незабавно завием надясно?
– Rue Lauriston.
– Представете си, че сте на площад „ Наполеон Трети “ с лице на север. Какво е пред вас?
– Gare du Nord.
– Вървим по бул. „ Бомарше “ на юг. Къде излизаме?
– На Площада на Бастилията.
Сталин и Голиков се споглеждат: да, знае някои неща.
– Добре. Продължаваме разпита: а за какво, млади дребосъче, в този момент не сте в Париж?
– Не мога да претърпявам окупацията.
– Защо сте пристигнали в Куба?
– В Европа бушува война, къде да отиде един наследник на съветски белогвардейци? В Съветския съюз?
– Кои хора познавате в Париж?
– Много хора.
– Например?
– Алексей Собченко. Коропкин. Братя Живилови. Виталий Жуменко.
– Кой е той?
– Есаул от лейбгвардията на Казашкия на Негово Величество полк.
– Добре. Но в този момент да допуснем, че легендата ви е раз¬бита.
– Тогава включвам запасната легенда: да, правилно е, руснак съм, само че не от Франция, а от Съветския съюз. Обвиняват ме, че съм направил зверско ликвидиране, само че съм почтен! Затова избягах и през България и Гърция стигнах до Франция, а след това до Куба.
– Как в Москва ще научим за неуспеха ви?
– Ако няма връзка с мен три месеца, прокуратурата на Съветския съюз би трябвало да се обърне към всички страни с искане да ѝ предадат изключително рисков нарушител. Запасната ми история съответствува с настояването на генералния прокурор на Съветския съюз. Прокуратурата ще упорства, че съм изверг, а аз ще викам, че съм почтен. Чужденците нямат аргументи да съдят избягал престъпен нарушител. Той не им би трябвало. Освен това не им се занимава с такива неща. И ще ме екстрадират.
– А в случай че не ви екстрадират?
– Още по-добре. Ще остана там, ще изчакам известно време, по-късно ще изчезна някъде и ще почна работа.
– Добре. Да се надяваме, че няма да се стигне до неуспех.
– Сигурен съм, че няма.
– В какви сфери възнамерявате да проникнете изначало?
– Търговията със злато.
– Защо?
– Американците имат едно хубаво предписание: следи парите. В последна сметка всичко опира до пари. Ако деликатно проучим международните финансови потоци и изключително детайлностите на търговията с огромни партиди злато, можем да проникнем във всички и всевъзможни секрети.
При тези думи младата жена внезапно сякаш се разсъни:
– Представете си, че ние тримата тук въобще не знаем нищо за свободния полет. Как в резюме със свои думи бихте ни обяснили какво е това и за какво е нужно?
5
През два-три дни, било през деня, било измежду нощ, на тайната образователна точка се появява генерал-лейтенант Голиков. Дълго се съвещава с инструкторите. След това приказва с обучаемия уединено, в детайли: има ли забележки, стремежи, оферти?
Майор Зубров няма нито забележки, нито стремежи, нито оферти, само че има въпрос.
– Другарю военачалник, апелирам да ме извините, само че коя е тя? Каква е? Това не е любознание. Предстои ми извънредно значима задача. Инструкторите, които ме приготвят, нямат право да знаят детайлности за нея. Всеки от тях знае единствено това, което му се поставя. И нито дума повече. Те даже не са виждали лицето ми. А тя знае всичко до последно. Защо? Каква е ролята ѝ?
– Няма да те неистина. Не съм отдаден в тази загадка. Тя не е от нашите структури. Дойде при нас по персонална заповед на другаря Сталин. Сам знаеш, че подготовката и провеждането на тази интервенция се управляват непосредствено от Кремъл. Според мен е някаква контрольорка от секретариата на другаря Сталин.
– Прекалено е млада.
– И аз се чудя. Как е могъл ТОЙ да я допусне до такива значими секрети!
– Изглежда на двайсет. Но някъде е съумяла да научи значими неща. Свободният полет, апелирам ви се! Какво ли схваща пък тя от нашата работа!?
6
Разузнавачът, който излиза в свободен полет, самичък си избира страната, в която има намерение да работи, и задачата, която желае да реализира.
Като избира за своя основна цел международните потоци злато, майор Зубров улучва съвсем десетката.
![Малка енциклопедия на другарствата]( "Малка енциклопедия на другарствата")
Малка енциклопедия на другарствата
Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 година в София. Завършва е немска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ (1973). Работи...
За Сталин десетката от много време въпреки всичко е нефтът. На 3 декември 1927 година в речта си пред ХV конгрес на Комунистическата партия Сталин споделя:
Който има преимущество в региона на нефта, има шансове за победа в бъдещата война.
Знае ли Зубров, че нефтената индустрия, обстановката на международните пазари на течното гориво, местата за рандеман, превозването, складовете и преправянето на петрол са за Сталин от извънреден интерес?
Знае. Но свободният полет е фиктивен таман за това – на най-перспективните разузнавачи да не се постанова волята на управлението, а да им се даде цялостна независимост на деяние.
Нефтът е черно злато.
А Зубров е решил да добива сведения за елементарното злато: бяло, жълто, всякакво.
![Излезе от щемпел новата книга на Георги Борисов И замирисва на море]( "Излезе от щемпел новата книга на Георги Борисов И замирисва на море")
Излезе от щемпел новата книга на Георги Борисов " И замирисва на море "
Излезе от щемпел новата книга на Георги Борисов " И замирисва на море ". Освен истинските текстове на стихотворенията, по които композит...
7
Всяка заран след осемнайсет часа дневна и нощна подготовка майорът заспива незабавно и незабавно в тревожните му сънища му се явява онази млада жена и безшумно пита: какво знаете за свободния полет?
А той просто и ясно изяснява: в случай че всички разследващи задания се разпределят сред изпълнителите им, безусловно ще пропуснем най-важното. И ето за какво. Най-важното е това, за което още не знае никой. Него, най-важното, към момента го няма. Някаква велика концепция занапред зрее в нечия гениална вражеска глава. Именно на този стадий концепцията би трябвало да се научи. Иначе ще закъснеем.
А момичето отново и отново го пита: по какъв начин да насочим нашия шпионин да реши проблем, за чието битие не знаем?
А той всяка нощ решително дава отговор, че задачата би трябвало да се слага по този начин, както я слага хитрият цар от приказката: иди там, не знам къде, и ми донеси това, не знам какво...
Превод от съветски Иван Тотоманов
Превод от съветски Иван Тотоманов
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Издателство „ Факел експрес “
В това самобитно продължение на популярните документални творби на Виктор Суворов „ Аквариумът “ (1997), „ Основи на шпионажа “ (2016) и „ Спецназ “ (1987, 2018) читателят ще научи по какъв начин през 40-те години на предишния век, когато се разпалва с гневна скорост конкуренцията за нов вид оръжие сред Съединени американски щати, Англия, Германия и СССС, ГРУ съумява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж,„ мъртвата зона “ на плана „ Манхатън “, и да получи секретните данни за обогатен уран, с помощта на което Съветският съюз създава лична атомна бомба.
Невероятната история на един от най-големите военни разузнавачи на ХХ век.
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 година Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно учебно заведение, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно учебно заведение. През 1974 година се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на руската войска, директно след което е изпратен в Женева – столицата на международния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на руското Главно разследващо ръководство под прикритието на посланик, упълномощен в Организация на обединените нации. През 1978 година поисква политическо леговище във Англия, за което Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики го осъжда задочно на гибел.
В. Суворов е знаменит публицист, историк и боен аналитик, създател на повече от двайсет книги, измежду които бестселърите „ Ледоразбивачът “, „ Денят М “, „ Последната република “, „ Очищение “, „ Разгромът “, „ Самоубийство “, „ Сянката на успеха “, „ Вземам си думите обратно “, „ Тя се споделяше Татяна “, „ Крахът “, „ Майката на дявола “.
Носител е на голям брой висши държавни награди на разнообразни страни, професор хонорис идея на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за просвета, обучение, промишленост и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен орден на името на Алберт Айнщайн " За изключителни заслуги ", получил и „ Специалната премия за изцяло творчество, ускорило демократичните процеси в Европа “ на Съюза на публицистите в България „ Подкрепа “.
Тук публикуваме глава 14.
1
Всеки човек, който се е върнал от пъкъла или най-малко от преддверието на пъкъла, няколко часа спи непробуден сън без сънища. После се включват мъчителните кошмари.
Срещу това има напълно просто средство. Оставете този човек да заспи, а след два часа, т.е. преди кошмарите да нахлуят в съзнанието му, го събудете, каквито и старания да ви коства това. Няколко часа го дръжте безсънен, карайте го да мисли за нещо, да дава отговор на комплицирани въпроси, да взема решение някакви задания. Добре ще е и да му съобщите някаква приятна вест. Но дано бъде същинска добра вест, а не глупава небивалица. И чак по-късно го оставете да спи толкоз, колкото желаят изтерзаната му душа и измъченото му от тежки тествания тяло.
Ако спазите тази поредност, мозъкът му ще се превключи от тежките мемоари към щастливите очаквания. В този случай спящият, без да го знае, няма да се изтезава в напрегнат сън, а ще изпитва прилив на наслада и ентусиазъм. В съня си ще се приготвя за бъдещи битки и победи.
Не мога да знам дали Сталин особено е заповядал да разсънят капитан Зубров, преди да почнат кошмарите, или е просто съвпадане. Но когато се прибира у дома след срещата си с вожда, майор Зубров към този момент работи по този начин, както би трябвало да се работи, с цел да се отпуснеш хубаво след доста дни смъртен риск и пределно напрежение на силите...
Майор Зубров изпълни ваната, отпусна се в горещата вода, унесе се, само че не си разреши да заспи. После се ободри с мразовит душ. И чак по-късно изпълни онази от дълго време оставена на масата чаша, изпи я на един мирис, затананика си под нос обичаната си ария за тримата танкисти и се просна на леглото.
Вече се съмваше. Но светлината не му пречеше.
Той искаше да спи.
И в същото време не искаше да заспива, още веднъж и още веднъж си припомняше всички завършения през тази удивителна нощ.
Беше получил званието старши лейтенант предварително, година и половина след завършването на военното учебно заведение.
После отново по този начин предварително – званието капитан.
И не щеш ли в този момент ненадейно, и отново предварително, беше станал майор.
Но не това го вълнуваше толкоз доста. За вълнението му имаше друга причина: стотици и стотици военни разузнавачи на стратегическо ниво в никакъв случай, даже след дълги години сполучлива работа, нямаше да излязат в свободен полет.
А него го пускаха. Лично другарят Сталин беше повишил Алексей Зубров в звание и го беше попитал дали е подготвен да излезе в свободен полет.
Зубров беше дал отговор, без да се замисли даже за секунда.
И не щеш ли в този момент, у дома, още веднъж и още веднъж си спомняше диалога със Сталин:
– Какво знаете за свободния полет?
– Свободният полет е фантазията на всеки боен шпионин.
– И вашата фантазия ли, другарю майор?
– Това е най-светлата ми фантазия.
Мъркащи котета лекичко драскаха с нокътчета шпионската му душа: не е ли прекален този шанс?
Докато заспиваше, гонеше подозренията. Предстоящата работа постоянно е риск, непрекъснат и смъртно рисков. Но кой не обича да рискува?
Заспиваше постепенно и блажено. Потъването в съня беше някак си напълно извънредно – размиваше се границата сред действителното и нереалното.
Още преди да заспи, той към този момент отлиташе в транспарантните далнини. Неизвестно за какво се виждаше като белоглав морски орел. Носеше се като черна сянка над водата, измъкваше със страшните си нокти голяма сребриста риба и се издигаше нагоре към златното величие.
2
Тук към този момент ще ме прекъснете с засегнат въпрос: да не би Сталин да е взел участие персонално в управлението на агентурните интервенции?
Не настоявам такова нещо и не упорствам. Ако не вярвате, приемете го като смешка.
Има обаче задоволително свидетелства, че Сталин освен е знаел и добре е помнел заветите на Сун Дзъ, само че и ги е следвал прецизно.
А едно от основните директиви на великия античен мъдрец е таман за това, че властелинът би трябвало да държи под контрола си всичките пет категории шпиони.
Това е в 13-ата част на нетленното обучение „ Изкуството на войната “.
3
Разузнавачът нелегал най-добре се приготвя в някоя дача, тоест вила.
Дачата е държавна. Дачата е в борова гора измежду също такива здания зад високи зелени огради.
Инструкторите не знаят кого приготвят и за каква интервенция. Всяка група инструктори разполага единствено с част от програмата. Тази част би трябвало да се преподаде на индивида с маска.
Групата преподаватели се откарва за няколко дни незнайно къде в автомобил без прозорци. Но чак откакто предходната група е отведена.
Охраната на дачното населено място е надеждна.
Охраната има разпореждане внимателно да охранява и с всички сили и средства да отбранява всички здания в това благо населено място. Особено непоколебим е контролът на дачи №12, 13 и 41. Защо точно на тях, на защитата не е належащо да знае. Тя е научена да не демонстрира интерес. Не е нейна работа кой идва тук и за какво. Важното е номерата на колите и камионите да подхождат. И пропуските да са наред.
Тук няма непознати хора. Външни лица не се позволяват.
И най-после, дачата в държавното населено място е хубава и с това, че съседите, които живеят тук непрекъснато или краткотрайно, не демонстрират любознание. Тук всеки е ограден от всекиго освен с висока ограда, само че и с открилия се табиет никой да не си пъха носа в непознати работи.
4
Преди незаконното си излизане в непознати територии разузнавачът би трябвало да изследва всички детайлности на ситуацията на маршрута на излизане и на новото си място на работа, задължен е да разиска с управлението всички разновидности на деяние, в това число вероятния си неуспех и арестуване.
Подготовката за агентурно излизане се състои от два курса. Майор Зубров устоя първия, който е пределно натоварен. Преди началото на втория, само че доста по-сложен курс, има нещо като изпит.
Изпитващите са трима. Сталин е в центъра. Отдясно е генерал-лейтенант Голиков. Отляво седи млада, късо подстригана слабичка, нисичка жена. Облечена е със зелена гимнастьорка, пристегната с офицерски ремък. Военна униформа, само че без никакви отличителни знаци. Не е ясно има ли воинско звание, или не.
Въпросите задават Сталин и Голиков.
Тя мълчи.
Присъствието ѝ го обърква. Как е попаднала тук? Какво прави тук? Какво въобще може да знае за стратегическото агентурно разузнаване?
Мълчанието ѝ очевидно сочи цялостното ѝ неведение и недоумение на обсъжданите въпроси.
Пак за това приказва и равнодушният ѝ отсъстващ взор. Майор Зубров взема решение, че тя е нещо като секретарка или стенографка, само че бързо се убеждава, че непознатата не записва нищо. Просто си рисува в бележника някакви може би зайчета, може би дяволчета.
А въпросите на Сталин и Голиков се сипят от горната страна му като гранитни канари от каросерията на десеттонен самосвал.
– Срещу кого възнамерявате да работите?
– Срещу Съединените щати.
– Защо?
– Войната в Европа се точи към този момент цяла година. Краят ѝ не се вижда. При всички случаи всички европейски страни ще излязат от войната обезкървени и доста отслабени, а Съединените щати ще станат още по-богата и мощна страна. В вероятност това е нашият основен съперник.
– Къде съгласно вас е най-добре да се провежда основната агентурна база?
– В Куба.
– Защо?
– Куба е покрай Съединените щати. Куба е остров на разврата. В Куба се крият хиляди търсени от полицията американци. Мошеници от всевъзможен диаметър укриват в Куба колосални противозаконни капитали. Онзи, който крие големите си пари, и оня, който крие себе си, са съвършен материал за рекрутиране.
– Съветският съюз няма дипломатически връзки с Куба.
– Това не ми пречи. Нещо повече, там, където има наши дипломати, да вземем за пример в Мексико, и нашите разузнавачи са доста както под легално прикритие, по този начин и под надълбоко. А Куба най-малко съгласно мен е неразорана равнища. А и да е орана, то не надълбоко.
– Връзката?
– Чрез незаконни куриери.
– Каква легенда сте избрали?
– Близо до истината. Руснак съм. Но не от Съветския съюз. Руснак от Париж.
– Защо от Париж?
– Париж е столицата на съветската антикомунистическа емиграция. В Париж има доста хиляди руснаци. Съвсем неотдавна Париж бе превзет от войските на Хитлер. Там е цялостна административна безредица, тъй че отговорите ми няма да може да се ревизират елементарно.
– Лесно е. Онзи, който ще ревизира, ще отвори картата на Париж и ще зададе напълно елементарен въпрос: в случай че от Триумфалната арка се тръгне по Avenue Victor Hugo и при първа опция се завие наляво, на коя улица се излиза?
– Rue de Presburg.
– И незабавно завием надясно?
– Rue Lauriston.
– Представете си, че сте на площад „ Наполеон Трети “ с лице на север. Какво е пред вас?
– Gare du Nord.
– Вървим по бул. „ Бомарше “ на юг. Къде излизаме?
– На Площада на Бастилията.
Сталин и Голиков се споглеждат: да, знае някои неща.
– Добре. Продължаваме разпита: а за какво, млади дребосъче, в този момент не сте в Париж?
– Не мога да претърпявам окупацията.
– Защо сте пристигнали в Куба?
– В Европа бушува война, къде да отиде един наследник на съветски белогвардейци? В Съветския съюз?
– Кои хора познавате в Париж?
– Много хора.
– Например?
– Алексей Собченко. Коропкин. Братя Живилови. Виталий Жуменко.
– Кой е той?
– Есаул от лейбгвардията на Казашкия на Негово Величество полк.
– Добре. Но в този момент да допуснем, че легендата ви е раз¬бита.
– Тогава включвам запасната легенда: да, правилно е, руснак съм, само че не от Франция, а от Съветския съюз. Обвиняват ме, че съм направил зверско ликвидиране, само че съм почтен! Затова избягах и през България и Гърция стигнах до Франция, а след това до Куба.
– Как в Москва ще научим за неуспеха ви?
– Ако няма връзка с мен три месеца, прокуратурата на Съветския съюз би трябвало да се обърне към всички страни с искане да ѝ предадат изключително рисков нарушител. Запасната ми история съответствува с настояването на генералния прокурор на Съветския съюз. Прокуратурата ще упорства, че съм изверг, а аз ще викам, че съм почтен. Чужденците нямат аргументи да съдят избягал престъпен нарушител. Той не им би трябвало. Освен това не им се занимава с такива неща. И ще ме екстрадират.
– А в случай че не ви екстрадират?
– Още по-добре. Ще остана там, ще изчакам известно време, по-късно ще изчезна някъде и ще почна работа.
– Добре. Да се надяваме, че няма да се стигне до неуспех.
– Сигурен съм, че няма.
– В какви сфери възнамерявате да проникнете изначало?
– Търговията със злато.
– Защо?
– Американците имат едно хубаво предписание: следи парите. В последна сметка всичко опира до пари. Ако деликатно проучим международните финансови потоци и изключително детайлностите на търговията с огромни партиди злато, можем да проникнем във всички и всевъзможни секрети.
При тези думи младата жена внезапно сякаш се разсъни:
– Представете си, че ние тримата тук въобще не знаем нищо за свободния полет. Как в резюме със свои думи бихте ни обяснили какво е това и за какво е нужно?
5
През два-три дни, било през деня, било измежду нощ, на тайната образователна точка се появява генерал-лейтенант Голиков. Дълго се съвещава с инструкторите. След това приказва с обучаемия уединено, в детайли: има ли забележки, стремежи, оферти?
Майор Зубров няма нито забележки, нито стремежи, нито оферти, само че има въпрос.
– Другарю военачалник, апелирам да ме извините, само че коя е тя? Каква е? Това не е любознание. Предстои ми извънредно значима задача. Инструкторите, които ме приготвят, нямат право да знаят детайлности за нея. Всеки от тях знае единствено това, което му се поставя. И нито дума повече. Те даже не са виждали лицето ми. А тя знае всичко до последно. Защо? Каква е ролята ѝ?
– Няма да те неистина. Не съм отдаден в тази загадка. Тя не е от нашите структури. Дойде при нас по персонална заповед на другаря Сталин. Сам знаеш, че подготовката и провеждането на тази интервенция се управляват непосредствено от Кремъл. Според мен е някаква контрольорка от секретариата на другаря Сталин.
– Прекалено е млада.
– И аз се чудя. Как е могъл ТОЙ да я допусне до такива значими секрети!
– Изглежда на двайсет. Но някъде е съумяла да научи значими неща. Свободният полет, апелирам ви се! Какво ли схваща пък тя от нашата работа!?
6
Разузнавачът, който излиза в свободен полет, самичък си избира страната, в която има намерение да работи, и задачата, която желае да реализира.
Като избира за своя основна цел международните потоци злато, майор Зубров улучва съвсем десетката.
Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 година в София. Завършва е немска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ (1973). Работи...
За Сталин десетката от много време въпреки всичко е нефтът. На 3 декември 1927 година в речта си пред ХV конгрес на Комунистическата партия Сталин споделя:
Който има преимущество в региона на нефта, има шансове за победа в бъдещата война.
Знае ли Зубров, че нефтената индустрия, обстановката на международните пазари на течното гориво, местата за рандеман, превозването, складовете и преправянето на петрол са за Сталин от извънреден интерес?
Знае. Но свободният полет е фиктивен таман за това – на най-перспективните разузнавачи да не се постанова волята на управлението, а да им се даде цялостна независимост на деяние.
Нефтът е черно злато.
А Зубров е решил да добива сведения за елементарното злато: бяло, жълто, всякакво.
Излезе от щемпел новата книга на Георги Борисов " И замирисва на море ". Освен истинските текстове на стихотворенията, по които композит...
7
Всяка заран след осемнайсет часа дневна и нощна подготовка майорът заспива незабавно и незабавно в тревожните му сънища му се явява онази млада жена и безшумно пита: какво знаете за свободния полет?
А той просто и ясно изяснява: в случай че всички разследващи задания се разпределят сред изпълнителите им, безусловно ще пропуснем най-важното. И ето за какво. Най-важното е това, за което още не знае никой. Него, най-важното, към момента го няма. Някаква велика концепция занапред зрее в нечия гениална вражеска глава. Именно на този стадий концепцията би трябвало да се научи. Иначе ще закъснеем.
А момичето отново и отново го пита: по какъв начин да насочим нашия шпионин да реши проблем, за чието битие не знаем?
А той всяка нощ решително дава отговор, че задачата би трябвало да се слага по този начин, както я слага хитрият цар от приказката: иди там, не знам къде, и ми донеси това, не знам какво...
Превод от съветски Иван Тотоманов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ