На 10 август 2018 г. завърши подводната експедиция на Националния

На 10 август 2018 година приключи подводната експедиция на Националния исторически музей в региона на остров Свети Тома. Експедицията се финансира от Министерство на културата по авансово извоюван план. Ръководител на изследванията е проф. доктор Иван Христов. В състава на експедицията се включва инж. Кирил Велковски – геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов – геодезист от компания Картпроект, водолази от Общински водолазен център- гр. Созопол с началник Тенчо Тенев.

Проучванията са естествено продължение на сухоземните изследвания на острова от месец юни при които бяха локализирани и отчасти разкопани тракийско ямно светилице, стрктури от късноантичната ера и феодален манастир.



Археолозите описват, че методика на изследване на острова през сезон 2018 е обвързвана с потреблението на комплексният способ на проучване на приморски обекти илюстрирани с активността на Националният исторически музей и Центърът по подводна археология – Созопол. Така са проучени и  микрорайони като устието на р. Ропотамо, залива Вромос, Античният и Средновековен Несебър, късноантичната цитадела Акра, Анхиало и други където археологическите изследвания от сушата не престават и под вода.

Първите проучвания след сушата са осъществени от геодезистите на инж. Ангелов. В резултат на геодезическите работи в най-плитките сектори на подводния риф са получени данни за дълбочината на рифа свързващ Андрея хълм и остров Св. Тома. Измерванията демонстрират, че рифа е ситуиран на дълбочина приблизително от 2 метра. В плитчините на рифа, където е рисковано да влезе лодка е мерено с помоща на водолази.



Следващата стъпка в изследванията е обвързвана с активността на екипът на инж. Велковски, който  провежда морско археологическо изследване с потребление на комплекс геофизични не-деструктивни способи в акваторията на остров Св. Тома. Специално пригодена лодка на Центъра за подводна археология изпратена от неговия шеф доктор Калин Димитров навлиза в по- дълбоките сектори към острова. Лодката е накичена като «коледна елха» със скъпоструваща инсталация, която «вижда всичко под водата». Управлявана е от опитния капитан и водолаз Радостин Пенев, който преди да стартира работа в Центъра за подводна археолия има дългодишен стаж под вода в Скандинавия.
-->
Водолазите не престават работата си макар двете морски стихии

В рамките на подводните изследвания са осъществени водолазни спускания под вода в състав на трима водолази под управлението и наличието на проф. Христов. Подводните търсения обгръщат всички страни на острова на дълбочина до 15 метра и са осъществeни в границите на 5 работни дни през месец август 2018 година Картирани са две места места с ниска централизация на фрагментирана керамика.  Първата зона в която се откриват мощно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хиляди прочие Хр. е ситуирана в югозападното продължение на острова на дълбочина едвам 1 м. Тук са снимани голям брой каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и ширина 1 м. Тези блокове се откриват перпендукилрно на подводния риф и са част от мощно разрушена от морските стихии конструкция преграждаща острова от наличната в предишното западна страна. Вероятно се касае за незнайна до този миг крепостна стена дело на античните траки.

От южната страна на острова на дълбочина 9 м. интерес предизвизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета които са били предопределени за античен градеж на острова.



Археолозите са безапелационни, че островът в предишното е бил полуостров. Доказателство  за това са измерванията на ясно очертаващия се необятен риф, който свързва материка със настоящия дребен черноморски остров. Както споменахме по средата сред сушата и острова най-дълбоката част е едвам 2 м. Предвид общото повишаване на водите на Черно море в интервала VІІ–ХІІІ век огромният провлак свързваш Св. Тома с материка е залят. Тук би трябвало да се вземе под внимание обстоятелството, че всички заляти структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от интервала V–VІІ век се намират на дълбочина от 0, 50 до 1,40 м. По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата ера можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези авансово оповестени калкулации са индикация за радикално друга брегова линия в древността от сегашната, както и на относително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност включително и проучвания остров.

Екипът осъществил изследванията както на сушата по този начин и под вода приготвя  подробна обява за проучванията и естествено крои проекти за нови морски завършения свързани с програмата на Националния исторически музей. Приключилата експедиция е и добър образец по какъв начин два културни института под шапката на Министерство на културата си взаимнодействат сполучливо при изследване на подводното културно завещание.