Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие
На 10 август 1519 година флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието ѝ, където остава повече от пет седмици. Испанските управляващи са подозрителни към португалския адмирал (донякъде поради немалкия брой португалци измежду екипажите на корабите) и едвам не го стопират, само че на 20 септември Магелан въпреки всичко потегля. Когато научава за заминаването на Магелан, португалският крал Мануел I подрежда да го заловят, само че Магелан съумява да се изплъзне.
По време на прехода през Атлантическия океан Магелан създава доста добра система за сигнализация, която спомага разнотипните кораби от флотилията му нито един път да не се изгубят един различен. Но различията сред капитаните на обособените кораби стартират доста скоро: след Канарските о-ви капитанът на „ Сан Антонио “ Хуан де Картахена упорства Магелан да се поучава с останалите капитани при всяка смяна на курса. Португалецът гордо и умерено дава отговор: „ Ваше обвързване е да плавате денем зад моя байрак, а през нощта – зад моите фенери. “ След няколко дни Де Картахена още веднъж повдига тематиката, само че Магелан, който е невисок на растеж, само че физически мощен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „ Виктория “, а за капитан на „ Сан Антонио “ назначава своя роднина Алваро Мишкита.
След къс престой в Тенерифе на 26 септември флотилията идва в Кабо Верде, откъдето продължава за Бразилия. На 27 ноември е кръстосан екваторът, а на 6 декември екипажът съзира бразилския бряг на към 8° ю.ш. Според контракта от Тордесиляс Бразилия е португалска територия и Магелан я заобикаля, с изключение че на 13 декември дебаркира наоколо до днешния Рио де Жанейро, където заварва другарски настроени туземци. Флотът се запасява с хранителни запаси, само че неподходящите атмосферни условия отсрочват отплаването. Впоследствие екипажът се насочва на юг по източния бряг на Южна Америка и на 26 декември 1519 година корабите доближават устието Ла Плата. Разчитайки на неточните (и както се оказва – неверни) сведения, с които разполага (в това число – от експедицията на Хуан Диас де Солис през 1515) Магелан към месец изследва безрезултатно Ла Плата в търсене на жадувания пролив на запад, единствено с цел да откри най-после, че това е устието на гигантска река.
На 2 февруари 1520 година флотилията подвига платна и продължава на юг, като денем праволинейно следва извивките на брега, опасявайки се да не пропусне стремежи пролив, а през нощта пуска котва. Така е открита бреговата линия на Патагония, в това число заливите Сан Матиас (24 февруари, 41°32′ ю. ш. 64°28′ з. д.), Сан Хорхе (46°00′ ю. ш. 66°25′ з. д.), Сан Хулиан (31 март, 49°15′ ю. ш. 67°47′ з. д.) и устието на река Санта Крус. Зимата застига Магелан на аржентинския бряг и той взема решение да остане в залива Сан Хулиан. На 31 март екипажът се открива в населено място, което е наречено Пуерто Сан Хулиан.
Зимуване в залива Сан Хулиан и протест на корабите (март – октомври 1520)
След влизането в залива „ Тринидад “ остава на котва в устието му. Офицерите испанци упорстват Магелан „ да извърши кралските заповеди “: да завие към нос Добра вяра и по източния път да доближи до Островите на подправките. Същата нощ избухва протест. Де Картахена е освободен от заговорниците, които завладяват „ Виктория “, „ Консепсион “ и „ Сан Антонио “, и арестуват Мишкита. Трите кораба насочват оръдията си към „ Тринидад “ и изискват от Магелан да се яви при тях за договаряния. Против двата правилни кораба на Магелан са трите метежни, подготвени за пердах. Метежниците обаче не се доверяват напълно на екипажите на своите кораби, а на един от тях дори ги разоръжават.
Въпреки тежката обстановка Магелан е спокоен. Той изпраща на „ Виктория “ своя полицейски офицер Гонсало Гомес Еспиноса и няколко моряци с молба капитанът на кораба Луис де Мендоса да пристигна на адмиралския транспортен съд за договаряния. След като последният изрично отхвърля, Еспиноса забива кортика си в гърлото му, а един от моряците го доубива. Шуреят на Магелан, Дуарте Барбоса, незабавно завладява „ Виктория “ и е назначен за капитан. Така силите стават три към две в интерес на Магелан, който прозорливо е закотвил кораба си във входа на залива. „ Сан Антонио “ се пробва да излезе в намерено море, само че след залпа, даден от „ Тринидад “, екипажът арестува офицерите си и се предава. Същото се случва и с „ Консепсион “. Магелан грубо се разправя с бунтовниците капитани: заповядва да обезглавят Гаспар де Кесада, да поругаят натрупа на Луис де Мендоса и да изоставят на пустинния бряг Хуан де Картахена дружно с бунтовниците свещеници. Останалите бунтовници, измежду които и Елкано, пощадява. След време костите им са открити от Франсис Дрейк, който разказва поругаването и набиването на прът на жертвите.
В началото на май 1520 година Сантяго с капитан Хуан Серано е изпратен на юг с разследваща задача. На 60 благи на юг намират залива Санта Крус, само че на 3 май претърпяват корабокрушение. Попадат в стихия, изгубват ръководството на кораба и той се разрушава. След още няколко дни екипажът с огромни компликации се избавя (загива единствено един матрос). Моряците се оказват на брега без храна и муниции. Те се пробват да се върнат на мястото за зимуване, само че заради отмалялост и безсилие се съединяват с главния отряд едвам след няколко седмици. Двама моряци се завръщат по суша, с цел да оповестят за случилото се. На 24 август 1520 година пътуването е възобновено и флотилията продължава на юг, доближава до мястото на корабокрушението, прибира оживелите моряци и престоява там доникъде на октомври, очаквайки настъпването на пролетта. Загубата на кораба, особено предопределен за разузнаване, а също и припасите, намиращи се на него, нанася огромен ущърб на експедицията.
Откриване на Магелановия пролив (октомври – ноември 1520)
Магелановият пролив пресича южния връх на Южна Америка, свързвайки Атлантическия и Тихия океан
На 18 октомври корабите не престават на юг, откриват необятния залив Байя Гранде, където Магелан декларира, че ще търси заветния пролив до 75° ю.ш. и в случай че не го откри, чак тогава ще завие на изток към нос Добра вяра.
На 21 октомври 1520 година, на 52° южна широчина, четирите кораба доближават нос Кабо Вирхенес – югоизточния завършек на днешна континентална Аржентина. Продължават по крайбрежието на югозапад, заобикалят нос Дунгенес и следвайки бреговата линия, поемат курс на запад в необятния залив Посесион. Корабите се оказват в стеснен проток, водещ в дълбочина към материка. При остров Доусон проливът се дели на два канала и Магелан още веднъж разделя флотилията. Изпраща на разузнаване два кораба и лодка да изследват множеството разклонения на протока. „ Консепсион “ и „ Сан Антонио “ потеглят на югоизток, лодката на югозапад, а другите два кораба остават на място за отдих. Скоро налита стихия и продължава два дни. Моряците се притесняват, че изпратените на разузнаване кораби са разрушени. И те, фактически, едвам не умират, само че когато бурята ги понася към брега, пред тях се открива стеснен проход, в който влизат. Те се оказват в необятен залив, зад който следват още проливи и заливи. Водата от самото начало остава солена, а лотът доста постоянно не дефинира дъното. След три дни лодката се връща и моряците оповестяват, че са видели намерено море. От двата изпратени кораба на уговорената преди този момент намира се връща единствено „ Консепсион “ с радостната новина за вероятен проток.Магелан взема решение, че е разкрил протока, тъй като водата е солена. От „ Сан-Антонио “ няма вести и помислят, че е умрял в бурята. Останалите три кораба потеглят на запад. Корабите стартират трудно да навлизат в 600-километровия пролив, наименуван от Магелан Estreito de Todos los Santos (Проток на Вси светии), тъй като навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии. Днес протокът се назовава Магеланов пролив. Южно от него открива северното крайбрежие на остров Огнена Земя (1 ноември, 72 хиляди km2). 38 дни след навлизането в протока и откакто изминават към 550 km по него, на 28 ноември 1520 година корабите навлизат в Тихия океан. Магелан го назовава (Mar Pacifico), поради привидното му успокоение в този ден. За дълги години Магелан остава единственият капитан, минал през пролива без да изгуби нито един транспортен съд. В същото време офицерите на изчезналия транспортен съд „ Сан Антонио “ арестуват и оковават във вериги капитан Алвару Мишкита и в края на май 1521 година се завръщат в Испания. След завръщането си дезертьорите упрекват Магелан в измяна, с цел да оправдаят себе си, и в родината им повярват.
Първо секване на Тихия океан (ноември 1520 – март 1521)
Повече от четири месеца оредялата към този момент флотилия от три кораба на Магелан плава в Тихия океан. Първо 15 дни на север около западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. На 38° 30` ю.ш. флотилията завива на северозапад, а на 21 декември 1520 година, на 30° ю.ш. и 80° з.д. – на запад-северозапад, като изминават към 17 хиляди km и екипажът не вижда никаква земя като се изключи три атола в архипелага Туамоту – Пукапука (21 януари 1521 година, 14°48′ ю. ш. 138°49′ з. д.), Факахина (24 януари, 15°59′ ю. ш. 140°09′ з. д.) и Фангатау (24 януари, 15°49′ ю. ш. 140°53′ з. д.) и необитаемият атол Каролайн (4 февруари, 9°58′ ю. ш. 150°13′ з. д.) в о-вите Лайн. Експедицията не е подготвена за подобен преход и изпитва големи ограничения. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 индивида умират.
На 13 февруари 1521 година експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в това число островите Гуам (13°27′ с. ш. 144°45′ и. д., 533,5 km2) и Рота (14°09′ с. ш. 145°12′ и. д.), където екипажът попълня запасите от вода и хранителни муниции и продължава на запад. Пребиваването на испанците на остров Гуам не минава без произшествия. След като островитяните открадват лодката, привързана за кърмата, разгневен Магелан слиза на брега с въоръжен отряд, опожарява няколко колиби и лодки, убива седем индивида и си връща откраднатата лодка.
Откриване на Филипините и гибелта на Магелан (март – юни 1521)
На 15 март 1521 година, преминавайки още 2 000 km, испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските о-ви. Корабите се придвижват още малко на юг към остров Сиаргао, ситуиран до южния завършек на Самар. Поради нерешителност на 17 март Магелан заповядва да се придвижат до дребния остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на прилежащите острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино. След една седмица флотилията се предвижва на югозапад и се открива край остров Лимасава (Панаон, 10°04′ с. ш. 125°12′ и. д., южно от Лейте). Към „ Тринидад “ се насочва лодка с локални поданици и когато малаецът Енрике Черния, плебей на Магелан, ги заговаря на родния си език, те го схващат. На Магелан му излиза наяве, че той се намира в тази част на Стария свят, където е публикуван малайският език, т.е. близо до „ Островите на подправките “, където 10 години по-рано той обитава с експедицията на Антониу Абреу. Испанците си разменят дарове с раджа Каламбу от остров Лимасава, който го насочва към огромното комерсиално пристанище Себу на остров Себу. Пристигайки там на 7 април 1521 година, Магелан и неговите спътници виждат в пристанището китайски артикули и се сблъскват с порядки от същински „ цивилизован “ свят.
Местният държател раджа Хумабон първоначално желае от тях да заплащат комерсиално мито, само че Магелан отхвърля, като му предлага дружба и военна помощ в битката му с останалите владетели на другите острови. Управителят приема предложенията на Магелан и след една седмица даже се съгласява да бъде кръстен той и фамилията му и няколкостотин негови жители. На остров Себу испанците беседват с няколко арабски търговци, които им оповестяват сведения и за другите острови от архипелага. По този метод Магелан добива обща визия за огромна част от архипелага и на неговите първоначални карти се появяват названията на голям брой острови, в това число Самар (13 хиляди km2), Минданао (94,6 хиляди km2), Себу (4,4 хиляди km2) и други.
В ролята си на настойник на новите християни Магелан се намесва в острата безредица сред неговия настойник и владетеля Лапу-Лапу на прилежащия остров Мактан. Магелан се съгласява да му помогне в борбата против Лапу-Лапу, извършена на 27 април 1521 година
Освен Магелан в сражението умират още осем испанци и четирима другарски островитяни, а измежду моряците има голям брой ранени.
По време на прехода през Атлантическия океан Магелан създава доста добра система за сигнализация, която спомага разнотипните кораби от флотилията му нито един път да не се изгубят един различен. Но различията сред капитаните на обособените кораби стартират доста скоро: след Канарските о-ви капитанът на „ Сан Антонио “ Хуан де Картахена упорства Магелан да се поучава с останалите капитани при всяка смяна на курса. Португалецът гордо и умерено дава отговор: „ Ваше обвързване е да плавате денем зад моя байрак, а през нощта – зад моите фенери. “ След няколко дни Де Картахена още веднъж повдига тематиката, само че Магелан, който е невисок на растеж, само че физически мощен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „ Виктория “, а за капитан на „ Сан Антонио “ назначава своя роднина Алваро Мишкита.
След къс престой в Тенерифе на 26 септември флотилията идва в Кабо Верде, откъдето продължава за Бразилия. На 27 ноември е кръстосан екваторът, а на 6 декември екипажът съзира бразилския бряг на към 8° ю.ш. Според контракта от Тордесиляс Бразилия е португалска територия и Магелан я заобикаля, с изключение че на 13 декември дебаркира наоколо до днешния Рио де Жанейро, където заварва другарски настроени туземци. Флотът се запасява с хранителни запаси, само че неподходящите атмосферни условия отсрочват отплаването. Впоследствие екипажът се насочва на юг по източния бряг на Южна Америка и на 26 декември 1519 година корабите доближават устието Ла Плата. Разчитайки на неточните (и както се оказва – неверни) сведения, с които разполага (в това число – от експедицията на Хуан Диас де Солис през 1515) Магелан към месец изследва безрезултатно Ла Плата в търсене на жадувания пролив на запад, единствено с цел да откри най-после, че това е устието на гигантска река.
На 2 февруари 1520 година флотилията подвига платна и продължава на юг, като денем праволинейно следва извивките на брега, опасявайки се да не пропусне стремежи пролив, а през нощта пуска котва. Така е открита бреговата линия на Патагония, в това число заливите Сан Матиас (24 февруари, 41°32′ ю. ш. 64°28′ з. д.), Сан Хорхе (46°00′ ю. ш. 66°25′ з. д.), Сан Хулиан (31 март, 49°15′ ю. ш. 67°47′ з. д.) и устието на река Санта Крус. Зимата застига Магелан на аржентинския бряг и той взема решение да остане в залива Сан Хулиан. На 31 март екипажът се открива в населено място, което е наречено Пуерто Сан Хулиан.
Зимуване в залива Сан Хулиан и протест на корабите (март – октомври 1520)
След влизането в залива „ Тринидад “ остава на котва в устието му. Офицерите испанци упорстват Магелан „ да извърши кралските заповеди “: да завие към нос Добра вяра и по източния път да доближи до Островите на подправките. Същата нощ избухва протест. Де Картахена е освободен от заговорниците, които завладяват „ Виктория “, „ Консепсион “ и „ Сан Антонио “, и арестуват Мишкита. Трите кораба насочват оръдията си към „ Тринидад “ и изискват от Магелан да се яви при тях за договаряния. Против двата правилни кораба на Магелан са трите метежни, подготвени за пердах. Метежниците обаче не се доверяват напълно на екипажите на своите кораби, а на един от тях дори ги разоръжават.
Въпреки тежката обстановка Магелан е спокоен. Той изпраща на „ Виктория “ своя полицейски офицер Гонсало Гомес Еспиноса и няколко моряци с молба капитанът на кораба Луис де Мендоса да пристигна на адмиралския транспортен съд за договаряния. След като последният изрично отхвърля, Еспиноса забива кортика си в гърлото му, а един от моряците го доубива. Шуреят на Магелан, Дуарте Барбоса, незабавно завладява „ Виктория “ и е назначен за капитан. Така силите стават три към две в интерес на Магелан, който прозорливо е закотвил кораба си във входа на залива. „ Сан Антонио “ се пробва да излезе в намерено море, само че след залпа, даден от „ Тринидад “, екипажът арестува офицерите си и се предава. Същото се случва и с „ Консепсион “. Магелан грубо се разправя с бунтовниците капитани: заповядва да обезглавят Гаспар де Кесада, да поругаят натрупа на Луис де Мендоса и да изоставят на пустинния бряг Хуан де Картахена дружно с бунтовниците свещеници. Останалите бунтовници, измежду които и Елкано, пощадява. След време костите им са открити от Франсис Дрейк, който разказва поругаването и набиването на прът на жертвите.
В началото на май 1520 година Сантяго с капитан Хуан Серано е изпратен на юг с разследваща задача. На 60 благи на юг намират залива Санта Крус, само че на 3 май претърпяват корабокрушение. Попадат в стихия, изгубват ръководството на кораба и той се разрушава. След още няколко дни екипажът с огромни компликации се избавя (загива единствено един матрос). Моряците се оказват на брега без храна и муниции. Те се пробват да се върнат на мястото за зимуване, само че заради отмалялост и безсилие се съединяват с главния отряд едвам след няколко седмици. Двама моряци се завръщат по суша, с цел да оповестят за случилото се. На 24 август 1520 година пътуването е възобновено и флотилията продължава на юг, доближава до мястото на корабокрушението, прибира оживелите моряци и престоява там доникъде на октомври, очаквайки настъпването на пролетта. Загубата на кораба, особено предопределен за разузнаване, а също и припасите, намиращи се на него, нанася огромен ущърб на експедицията.
Откриване на Магелановия пролив (октомври – ноември 1520)
Магелановият пролив пресича южния връх на Южна Америка, свързвайки Атлантическия и Тихия океан
На 18 октомври корабите не престават на юг, откриват необятния залив Байя Гранде, където Магелан декларира, че ще търси заветния пролив до 75° ю.ш. и в случай че не го откри, чак тогава ще завие на изток към нос Добра вяра.
На 21 октомври 1520 година, на 52° южна широчина, четирите кораба доближават нос Кабо Вирхенес – югоизточния завършек на днешна континентална Аржентина. Продължават по крайбрежието на югозапад, заобикалят нос Дунгенес и следвайки бреговата линия, поемат курс на запад в необятния залив Посесион. Корабите се оказват в стеснен проток, водещ в дълбочина към материка. При остров Доусон проливът се дели на два канала и Магелан още веднъж разделя флотилията. Изпраща на разузнаване два кораба и лодка да изследват множеството разклонения на протока. „ Консепсион “ и „ Сан Антонио “ потеглят на югоизток, лодката на югозапад, а другите два кораба остават на място за отдих. Скоро налита стихия и продължава два дни. Моряците се притесняват, че изпратените на разузнаване кораби са разрушени. И те, фактически, едвам не умират, само че когато бурята ги понася към брега, пред тях се открива стеснен проход, в който влизат. Те се оказват в необятен залив, зад който следват още проливи и заливи. Водата от самото начало остава солена, а лотът доста постоянно не дефинира дъното. След три дни лодката се връща и моряците оповестяват, че са видели намерено море. От двата изпратени кораба на уговорената преди този момент намира се връща единствено „ Консепсион “ с радостната новина за вероятен проток.Магелан взема решение, че е разкрил протока, тъй като водата е солена. От „ Сан-Антонио “ няма вести и помислят, че е умрял в бурята. Останалите три кораба потеглят на запад. Корабите стартират трудно да навлизат в 600-километровия пролив, наименуван от Магелан Estreito de Todos los Santos (Проток на Вси светии), тъй като навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии. Днес протокът се назовава Магеланов пролив. Южно от него открива северното крайбрежие на остров Огнена Земя (1 ноември, 72 хиляди km2). 38 дни след навлизането в протока и откакто изминават към 550 km по него, на 28 ноември 1520 година корабите навлизат в Тихия океан. Магелан го назовава (Mar Pacifico), поради привидното му успокоение в този ден. За дълги години Магелан остава единственият капитан, минал през пролива без да изгуби нито един транспортен съд. В същото време офицерите на изчезналия транспортен съд „ Сан Антонио “ арестуват и оковават във вериги капитан Алвару Мишкита и в края на май 1521 година се завръщат в Испания. След завръщането си дезертьорите упрекват Магелан в измяна, с цел да оправдаят себе си, и в родината им повярват.
Първо секване на Тихия океан (ноември 1520 – март 1521)
Повече от четири месеца оредялата към този момент флотилия от три кораба на Магелан плава в Тихия океан. Първо 15 дни на север около западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. На 38° 30` ю.ш. флотилията завива на северозапад, а на 21 декември 1520 година, на 30° ю.ш. и 80° з.д. – на запад-северозапад, като изминават към 17 хиляди km и екипажът не вижда никаква земя като се изключи три атола в архипелага Туамоту – Пукапука (21 януари 1521 година, 14°48′ ю. ш. 138°49′ з. д.), Факахина (24 януари, 15°59′ ю. ш. 140°09′ з. д.) и Фангатау (24 януари, 15°49′ ю. ш. 140°53′ з. д.) и необитаемият атол Каролайн (4 февруари, 9°58′ ю. ш. 150°13′ з. д.) в о-вите Лайн. Експедицията не е подготвена за подобен преход и изпитва големи ограничения. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 индивида умират.
На 13 февруари 1521 година експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в това число островите Гуам (13°27′ с. ш. 144°45′ и. д., 533,5 km2) и Рота (14°09′ с. ш. 145°12′ и. д.), където екипажът попълня запасите от вода и хранителни муниции и продължава на запад. Пребиваването на испанците на остров Гуам не минава без произшествия. След като островитяните открадват лодката, привързана за кърмата, разгневен Магелан слиза на брега с въоръжен отряд, опожарява няколко колиби и лодки, убива седем индивида и си връща откраднатата лодка.
Откриване на Филипините и гибелта на Магелан (март – юни 1521)
На 15 март 1521 година, преминавайки още 2 000 km, испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските о-ви. Корабите се придвижват още малко на юг към остров Сиаргао, ситуиран до южния завършек на Самар. Поради нерешителност на 17 март Магелан заповядва да се придвижат до дребния остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на прилежащите острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино. След една седмица флотилията се предвижва на югозапад и се открива край остров Лимасава (Панаон, 10°04′ с. ш. 125°12′ и. д., южно от Лейте). Към „ Тринидад “ се насочва лодка с локални поданици и когато малаецът Енрике Черния, плебей на Магелан, ги заговаря на родния си език, те го схващат. На Магелан му излиза наяве, че той се намира в тази част на Стария свят, където е публикуван малайският език, т.е. близо до „ Островите на подправките “, където 10 години по-рано той обитава с експедицията на Антониу Абреу. Испанците си разменят дарове с раджа Каламбу от остров Лимасава, който го насочва към огромното комерсиално пристанище Себу на остров Себу. Пристигайки там на 7 април 1521 година, Магелан и неговите спътници виждат в пристанището китайски артикули и се сблъскват с порядки от същински „ цивилизован “ свят.
Местният държател раджа Хумабон първоначално желае от тях да заплащат комерсиално мито, само че Магелан отхвърля, като му предлага дружба и военна помощ в битката му с останалите владетели на другите острови. Управителят приема предложенията на Магелан и след една седмица даже се съгласява да бъде кръстен той и фамилията му и няколкостотин негови жители. На остров Себу испанците беседват с няколко арабски търговци, които им оповестяват сведения и за другите острови от архипелага. По този метод Магелан добива обща визия за огромна част от архипелага и на неговите първоначални карти се появяват названията на голям брой острови, в това число Самар (13 хиляди km2), Минданао (94,6 хиляди km2), Себу (4,4 хиляди km2) и други.
В ролята си на настойник на новите християни Магелан се намесва в острата безредица сред неговия настойник и владетеля Лапу-Лапу на прилежащия остров Мактан. Магелан се съгласява да му помогне в борбата против Лапу-Лапу, извършена на 27 април 1521 година
Освен Магелан в сражението умират още осем испанци и четирима другарски островитяни, а измежду моряците има голям брой ранени.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ