На 10 април 1979 г. България застава в редицата на

...
На 10 април 1979 г. България застава в редицата на
Коментари Харесай

Българин полетя в космоса за първи път на днешната дата

На 10 април 1979 година България застава в редицата на галактическите страни с полета на Георги Иванов на кораба " Союз 33 " като става шестата страна, изпратила човек в космоса, след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Чехословакия, Полша и Германска демократична република.

Българската телеграфна организация тогава предава:

" В полет - Союз-33 ", е малко: " Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян галактическият транспортен съд " Союз-33 " за осъществяване на взаимни проучвания и опити по програмата " Интеркосмос ", пилотиран от интернационален екипаж в състав: летецът космонавт на Съюз на съветските социалистически републики Николай Рукавишников и българският космонавт откривател майор Георги Иванов ".

В интернационалния екипаж лети и руският космонавт Никола Рукавишников.

Георги Иванов е включен във значима галактическа стратегия, която планува след скачването на кораба " Союз - 33 " с орбиталния комплекс " Салют - 6 " - " Союз - 32 " да бъдат осъществени взаимни проучвания и опити по програмата " Интеркосмос " с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 година Космонавтите би трябвало да извършат 28 опита и проучвания в областа на физиката на космоса, отдалеченото сондиране на Земята от космоса, галактическата биология и медицина и микрогравитационните технологии.

Специално за полета са основани от българските учени разнообразни випове храни от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология. Сред храните са лютеница, балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини. Изпратени са и българските системи и принадлежности като " Спектър 15 ", " Средец ".



Една от фотосите, снимани по време на полета от Георги Иванов

Символично първият български космонавт е взел в космоса и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.

Но на 11 април 1979 година, втория ден от полета на " Союз - 33 ", по време на последните маневри преди скачването, на към 3 км от орбиталната станция, отхвърля главният мотор, пробват се 6 пъти да го включат, само че на вятъра. Скачването е анулирано и се приключва програмата на полета.

Включен е аварийният мотор, само че и той след 180-186 секунди, се постанова да бъде изключен.

" За тези 12 часа, в които не знаят какво ще се случи с живота им, вършат 31 обиколки на земното кълбо, а Иванов запълва 2 фотоленти и в този момент белият свят ще може да ги види. Качеството е поразително, а фотосите са извънредно красиви ", споделя Орлин Джелепов,редактор на новия документален филм за първия български космонавт " Полет на ръба на безкрая ".



Една от фотосите, снимани по време на полета от Георги Иванов

72 фрагмента е снимал Иванов, до момента в който е в Космоса, а фотосите излизат цели 40 години по-късно.

След по-малко от две денонощия полетът на " Союз 33 " би трябвало да завърши с трагично приземяване. Прекъсва връзката със Земята. Космонавтите ръководят ръчно комплицираното приземяване. Капсулата се врязва остро в атмосферата, натоварването е голямо, на границите на човешките благоприятни условия.

Спускането продължава 2 минути и половина. Апаратът се приземява на 12 април. Драматичният полет не повлиява на пулса на нашия космонавт като от самото начало остава естествен.

Когато след няколко години е запитан дали мисли, че живее втори живот, Георги Иванов дава отговор: " Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки авиатор живее един собствен (най-малко) втори живот. Това са рисковете на специалността. "

Генерал-лейтенант Георги Иванов Иванов е първият български космонавт.

Истинското му име е Георги Иванов Какалов, само че месеци преди полета на 10 април 1979г. е решено, че би трябвало да смени фамилното си име. Народен представител в VII - то Велико национално заседание / 1990 - 1992 /.

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година в фамилията на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в старинния кв. Вароша. През 1958г. приключва Средно смесено учебно заведение „ Тодор Кирков " Ловеч. Постъпва в армията през 1958г. През 1964г. приключва военното учебно заведение в Долна Митрополия. Инженер - авиатор. Има подготовка водач I клас. Служи в Българска народна армия като водач, старши водач, пълководец на звено и пълководец на ескадрила. Член на Българска комунистическа партия от 1968 година През 1984 година пази дисертация и получава научна степен претендент на физическите науки. Негов теоретичен началник е Димитър Мишев. Съпругата му се споделя Наталия Русанова. Имат една щерка Ани (р. 1967 г.). С втората си брачна половинка Лидия имат един наследник - Иван (р. 1984 г.). Георги Иванов се занимава със ски, лов на риба и голф в свободното си време.

На 1 март 1978 година, Иванов e определен за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Център за подготовка на космонавти " Юрий Гагарин ". На 10 април 1979 година, в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд " Союз-33 ", с интернационален екипаж: пълководец на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа нередовност корабът не се скачва с обриталната станция " Салют-6 ". През целия трагичен полет пулсът на Георги Иванов остава естествен и не се трансформира. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 цялостни обиколки към Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР