Днес отбелязваме празника Свети Врач: ето какви са традициите и кой празнува
На 1 юли православната черква празнува деня на свети безсребреници Козма и Дамян.
В националния календар празникът е прочут още като свети Врач. За да бъдат потребни на близък, двамата братя Козма и Дамян се заели за учат целебните свойства на другите билки и се прочули като лечители.
Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна популярност, великолепие и благосъстояния, Исус Христос ги надарил с чудотворна целебна мощ. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, кусур, помагайки освен на хората, само че и на животните.
Братята били доста скромни. Те не вземали от излекуваните заболели нито пари, нито блага, изпълнявайки строго препоръките на Спасителя към апостолите. Избавяли от заболяванията не толкоз с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: " Даром получихте, безплатно давайте ".
Затова получили от вярващите името безплатни лекари, безсребрeници. Над гроба им по-късно бил издигнат храм, в който ставали чудеса.
На тази дата Българската православна черква чества и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
След гибелта си през 946 година Йоан Рилски бил заровен в Рилска обител, само че скоро по-късно цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. През 1195 година цар Асен тържествено ги придвижва в столицата Търново.
През 1496 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
Подготовката за празника стартира още от предния ден, когато се извършва ритуално разчистване на домовете. Вечерта против празника, болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, отдаден на светците, а на сутринта се измивали на аязмото.
Ако на 1 юли някой види рано на разсъмване странни дами да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги незабавно. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за разнообразни заболявания, оставят ги за годината, която идва, с цел да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.
Жените не перат, шетат и шият, тъй като имат вяра, че в случай че на този ден се прави някаква работа, човек от вкъщи или домашно животно ще се разболее тежко. Народните лечители не работят на празника на своите настойници, тъй като „ няма да им се хване лекът “.
Единствената работа, която може да се прави, е да се омеси самун. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и мощен.
Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които наложително участват и ритуални варива, плодове, здравец и други
Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където би трябвало, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, неприятни думи не ловят, а положителните прихващат най-здраво и покълнват!
За още потребни и практични статии .
В националния календар празникът е прочут още като свети Врач. За да бъдат потребни на близък, двамата братя Козма и Дамян се заели за учат целебните свойства на другите билки и се прочули като лечители.
Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна популярност, великолепие и благосъстояния, Исус Христос ги надарил с чудотворна целебна мощ. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, кусур, помагайки освен на хората, само че и на животните.
Братята били доста скромни. Те не вземали от излекуваните заболели нито пари, нито блага, изпълнявайки строго препоръките на Спасителя към апостолите. Избавяли от заболяванията не толкоз с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: " Даром получихте, безплатно давайте ".
Затова получили от вярващите името безплатни лекари, безсребрeници. Над гроба им по-късно бил издигнат храм, в който ставали чудеса.
На тази дата Българската православна черква чества и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
След гибелта си през 946 година Йоан Рилски бил заровен в Рилска обител, само че скоро по-късно цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. През 1195 година цар Асен тържествено ги придвижва в столицата Търново.
През 1496 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
Подготовката за празника стартира още от предния ден, когато се извършва ритуално разчистване на домовете. Вечерта против празника, болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, отдаден на светците, а на сутринта се измивали на аязмото.
Ако на 1 юли някой види рано на разсъмване странни дами да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги незабавно. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за разнообразни заболявания, оставят ги за годината, която идва, с цел да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.
Жените не перат, шетат и шият, тъй като имат вяра, че в случай че на този ден се прави някаква работа, човек от вкъщи или домашно животно ще се разболее тежко. Народните лечители не работят на празника на своите настойници, тъй като „ няма да им се хване лекът “.
Единствената работа, която може да се прави, е да се омеси самун. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и мощен.
Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които наложително участват и ритуални варива, плодове, здравец и други
Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където би трябвало, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, неприятни думи не ловят, а положителните прихващат най-здраво и покълнват!
За още потребни и практични статии .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ