Празнуваме Васильовден!
На 1 януари източноправославната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
В град Елена и покрайнината се е запазила една празнична благословия за благодат, която се извършва точно на Сурваки. Тя е следната:
"...Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на равнища,
Червена ябълка в градина,
Жълт кукуруз в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина ".
Накрая сурвакарите изричат следното: " амин братко, кови магарето ". Там, където минат сурвакарите, хората ги подаряват с пари и лакомства.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове. На празничната софра, с изключение на новогодишната баница с шансове участва и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната включително и Еленския край се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
В град Елена и покрайнината се е запазила една празнична благословия за благодат, която се извършва точно на Сурваки. Тя е следната:
"...Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на равнища,
Червена ябълка в градина,
Жълт кукуруз в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина ".
Накрая сурвакарите изричат следното: " амин братко, кови магарето ". Там, където минат сурвакарите, хората ги подаряват с пари и лакомства.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове. На празничната софра, с изключение на новогодишната баница с шансове участва и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната включително и Еленския край се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ