Васильовден е! Черпят 23 красиви български имена
На 1 януари източноправославната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакането се явява продължение на коледарските благословии. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове. На празничната софра, с изключение на новогодишната баница с шансове участва и свинска пача, приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната включително и Еленския край се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакането се явява продължение на коледарските благословии. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове. На празничната софра, с изключение на новогодишната баница с шансове участва и свинска пача, приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната включително и Еленския край се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ