Започва църковната нова година
На 1 септември, в деня на св. Симеон Стълпник, е началото на църковната година, припомнят от Русенска епархия. По този мотив в цялата страна ще бъдат отслужени св. литургии и молебени за благоденствието на българския народ.
В предишното началото на новата църковна година се е наричало също " началото на индикта ". През VІ век по времето на имп. Юстиниан I Велики във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион, от лат. indictio = " оповестяване " ) - интервали от 15 години, когато се е правила оценка на имуществото, облагано с налози. Самата дума индикцио в Римската империя е била употребена за обозначаване на точната сума налози, дължими всяка година, като по този метод с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята. Според някои експерти системата на индиктионите има египетски генезис. Официалното византийско пресмятане, така наречен индиктиони на св. Константин Велики, започвало на 1 септември 312 година
Във Византия обаче църковната година не постоянно се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, по този начин и на Изток било доста известно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се считал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се счита за късновизантийско събитие.През този ден Църквата напомня по какъв начин Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на удобната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво напътствие от Господа за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с датата 1 септември. В Менология на Василий ΙΙ от Х век се споделя: " От това време Той дарува на нас, християните, този празник ". И до през днешния ден в Православната черква след литургията на 1 септември се чете точно този евангелски фрагмент.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, който правел това единствено четири пъти в годината: с изключение на на 1 септември, още на утринната работа на Разпети петък (по настоящия богослужебен ред - вечерта на Велики Четвъртък - бел. ред.) - първото от 12-е евангелия, и на литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.
В Русия, макар приемането на християнството, до ХV век новата година започвала на 1 март. Тогава започвала новата година във всички съветски хроники, в това число и на преп. Нестор. Въпреки това, въздействието на византийската традиция било мощно, тъй като и на 1 септември се провеждало специфичното свещенодействие, с което византийците ознаменували новата година. С декрет на имп. Петър Ι новата година в Русия се трансферира на 1 януари; за финален път новогодишното църковно свещенодействие се е провело през септември 1699 година в негово наличие. От идната 1700 година специфичен богослужебен чин към този момент не се прави, а отбелязването на църковната година става с молебен след литургията. Въпреки това Типикът и до през днешния ден дефинира 1 септември като " дребен Господски празник " и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.
В предишното началото на новата църковна година се е наричало също " началото на индикта ". През VІ век по времето на имп. Юстиниан I Велики във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион, от лат. indictio = " оповестяване " ) - интервали от 15 години, когато се е правила оценка на имуществото, облагано с налози. Самата дума индикцио в Римската империя е била употребена за обозначаване на точната сума налози, дължими всяка година, като по този метод с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята. Според някои експерти системата на индиктионите има египетски генезис. Официалното византийско пресмятане, така наречен индиктиони на св. Константин Велики, започвало на 1 септември 312 година
Във Византия обаче църковната година не постоянно се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, по този начин и на Изток било доста известно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се считал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се счита за късновизантийско събитие.През този ден Църквата напомня по какъв начин Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на удобната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво напътствие от Господа за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с датата 1 септември. В Менология на Василий ΙΙ от Х век се споделя: " От това време Той дарува на нас, християните, този празник ". И до през днешния ден в Православната черква след литургията на 1 септември се чете точно този евангелски фрагмент.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, който правел това единствено четири пъти в годината: с изключение на на 1 септември, още на утринната работа на Разпети петък (по настоящия богослужебен ред - вечерта на Велики Четвъртък - бел. ред.) - първото от 12-е евангелия, и на литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.
В Русия, макар приемането на християнството, до ХV век новата година започвала на 1 март. Тогава започвала новата година във всички съветски хроники, в това число и на преп. Нестор. Въпреки това, въздействието на византийската традиция било мощно, тъй като и на 1 септември се провеждало специфичното свещенодействие, с което византийците ознаменували новата година. С декрет на имп. Петър Ι новата година в Русия се трансферира на 1 януари; за финален път новогодишното църковно свещенодействие се е провело през септември 1699 година в негово наличие. От идната 1700 година специфичен богослужебен чин към този момент не се прави, а отбелязването на църковната година става с молебен след литургията. Въпреки това Типикът и до през днешния ден дефинира 1 септември като " дребен Господски празник " и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ