Летен полазник е, ето кои имена празнуват днес
На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, ‘началото на индикта‘.
Празникът се свързва и с паметта на свети Симеон Стълпник.
На Симеоновден честват имената:
СИМА, СИМЕОН, СИМО, СИМЕ, СИМОН, СИМОНА, МОНА, МОНИКА, МОНО, МОНЧО, МОНЬО
Описание на именния ден
Св. Симеон бил роден през 357 година в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира изцяло от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха ѝ, поради което бил наименуван Стълпник, написа sanovnik.at.
Там умира на 103 години.
При него идвали доста хора, които като чували пламенното му слово, „ си тръгвали изцерени от заболявания и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони”
Празникът е прочут и с обичая полазване (Летен полазник) – всички в къщата наблюдават за първия влезнал в къщата – в случай че е богат, значи реколтата ще бъде добра.
В Западна България се смята, че в случай че на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари идната година.
В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
В националния календар се смята за начало на нова стопанска година, по тази причина се счита най-много за аграрни празник.
В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, с цел да бъдат осветени. В зърното слагат пепел от дървото горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника дамите замесват пшеничено тесто и вършат питки, с които зареждат биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Пожелания за Симеоновден
От епохи най-големият блян на хората е да се популяризира името и рода им. Носи с горделивост красивото си име, което се предава от генерации в рода и не спирай да защитаваш единствено благородни дела в живота си. От сърце ти поисквам: Честит имен ден, Симеоне!
Честит Симеоновден! На този прекрасен празничен ден ти насочвам пожелания за благодат, сплотено семейство и доста триумфи в това, с което си се захванал.
Честит празник! В деня на летния полазник ти желаем доста светлина да носи името ти, да е цялостна кошницата ти с богата годишна продукция от здраве, шанс и тостове с другари!
Днес за Марта и за Симеон празничен ще има звук. В чест на името им свято, дано е в сърце им лято, дано берекет пожънат, и от тях да си замине всичко неприятно и да пристигна най-желаният шанс!
Обичаи
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не „ излезе берекетът от дома„.
В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, части от които поставят в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
Коли се курбан (петле или кокошка), който дружно с питата орачите носят на равнищата. Остатъците се закопават там в земята.
Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата – в случай че е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, по тази причина от време на време празникът се назовава Симеон брульо.
Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи стартира есенната сеитба.
Традиции
Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича облеклата, премита житото в хамбара. имат вяра, че щом домът е чист, зърното ще е крепко през идната година.
После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този самун ще зареди воловете и стопанина. А в същото време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата.
После впряга воловете, а на рогата им възпламенява по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от това – прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, с цел да влее своята плодоносна мощ. И алено яйце в шиника поставя, скътано от Великден, с цел да бъде заробено в първата вадичка, та да е плодна земята в идната година.
Поверия за Симеоновден
Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или плам, с цел да е противоречива работата. Някъде изсипват казан с мълчана вода или слагат плява, покрита с алена престилка и други
В елементи от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който назовава за „ курбан на Свети Симеон “, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря необятно портите и го изпраща тържествено, като ги оставя по този начин или до момента в който той стигне на равнищата или до момента в който се завърне в къщи.
Празникът се свързва и с паметта на свети Симеон Стълпник.
На Симеоновден честват имената:
СИМА, СИМЕОН, СИМО, СИМЕ, СИМОН, СИМОНА, МОНА, МОНИКА, МОНО, МОНЧО, МОНЬО
Описание на именния ден
Св. Симеон бил роден през 357 година в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира изцяло от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха ѝ, поради което бил наименуван Стълпник, написа sanovnik.at.
Там умира на 103 години.
При него идвали доста хора, които като чували пламенното му слово, „ си тръгвали изцерени от заболявания и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони”
Празникът е прочут и с обичая полазване (Летен полазник) – всички в къщата наблюдават за първия влезнал в къщата – в случай че е богат, значи реколтата ще бъде добра.
В Западна България се смята, че в случай че на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари идната година.
В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
В националния календар се смята за начало на нова стопанска година, по тази причина се счита най-много за аграрни празник.
В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, с цел да бъдат осветени. В зърното слагат пепел от дървото горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника дамите замесват пшеничено тесто и вършат питки, с които зареждат биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Пожелания за Симеоновден
От епохи най-големият блян на хората е да се популяризира името и рода им. Носи с горделивост красивото си име, което се предава от генерации в рода и не спирай да защитаваш единствено благородни дела в живота си. От сърце ти поисквам: Честит имен ден, Симеоне!
Честит Симеоновден! На този прекрасен празничен ден ти насочвам пожелания за благодат, сплотено семейство и доста триумфи в това, с което си се захванал.
Честит празник! В деня на летния полазник ти желаем доста светлина да носи името ти, да е цялостна кошницата ти с богата годишна продукция от здраве, шанс и тостове с другари!
Днес за Марта и за Симеон празничен ще има звук. В чест на името им свято, дано е в сърце им лято, дано берекет пожънат, и от тях да си замине всичко неприятно и да пристигна най-желаният шанс!
Обичаи
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не „ излезе берекетът от дома„.
В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, части от които поставят в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
Коли се курбан (петле или кокошка), който дружно с питата орачите носят на равнищата. Остатъците се закопават там в земята.
Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата – в случай че е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, по тази причина от време на време празникът се назовава Симеон брульо.
Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи стартира есенната сеитба.
Традиции
Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича облеклата, премита житото в хамбара. имат вяра, че щом домът е чист, зърното ще е крепко през идната година.
После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този самун ще зареди воловете и стопанина. А в същото време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата.
После впряга воловете, а на рогата им възпламенява по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от това – прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, с цел да влее своята плодоносна мощ. И алено яйце в шиника поставя, скътано от Великден, с цел да бъде заробено в първата вадичка, та да е плодна земята в идната година.
Поверия за Симеоновден
Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или плам, с цел да е противоречива работата. Някъде изсипват казан с мълчана вода или слагат плява, покрита с алена престилка и други
В елементи от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който назовава за „ курбан на Свети Симеон “, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря необятно портите и го изпраща тържествено, като ги оставя по този начин или до момента в който той стигне на равнищата или до момента в който се завърне в къщи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ