Голям празник: Четири уникални имена черпят днес, почитаме народните будители!
На 1 ноември Православната черква празнува паметта на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък - богохулник, умрял рано; майка им Теодотия - християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, след това била причислена към лика на светиците.
И двамата братя изучили целебните свойства на всякакви билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна мощ: лекували гратис и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил издигнат храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено покровителство.
Имен ден честват всички с имената Дамян, Дамяна, Кузма и Кузман.
Днес също по този начин означаваме Деня на националните будители. Отдава се респект на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните национални будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята дребна книжица- „ История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
След Освобождението на България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет.
През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
И двамата братя изучили целебните свойства на всякакви билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна мощ: лекували гратис и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил издигнат храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено покровителство.
Имен ден честват всички с имената Дамян, Дамяна, Кузма и Кузман.
Днес също по този начин означаваме Деня на националните будители. Отдава се респект на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните национални будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята дребна книжица- „ История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
След Освобождението на България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет.
През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ