Днес отбелязваме Деня на народните будители!
На 1 ноември означаваме Деня на националните будители. В този ден се отдава респект на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята „ История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
За първи път празникът се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника.
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята в България, несъмнено, под натиска на Русия и в опит за смачкване на националното ни самочувствие.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-тото Народно заседание – първия български парламент след рухването на комунизма у нас, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята „ История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
За първи път празникът се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника.
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята в България, несъмнено, под натиска на Русия и в опит за смачкване на националното ни самочувствие.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-тото Народно заседание – първия български парламент след рухването на комунизма у нас, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ