КНСБ с документален филм История на синдикалното движение в България“
На 1 май КНСБ сподели за първи път документалния филм " История на синдикалното придвижване в България ", който в 24 минути пресъздава най-важните процеси и събития в над 140-годишна история на битките за повече обществена правдивост в България, понижаване на работния ден, възстановяване на изискванията на труд и по-достойно заплащане на работещите. Акцентът е от една страна върху организационното развиване и най-масовите и основни стачки и митинги, а от друга върху груповото трудово договаряне и достиженията в областта на трудовите права и ползи.
Някои от най-ключовите моменти през тези над 140 години са:
Приемането на първия трудов закон
През 1905 година след натиска на синдикалното придвижване, Народното събрание приема първия трудов закон – Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения. Определено е оптималното възможно работно време за деца от 10 до 12 години – 6 часа, от 12 до 15 години – 8 часа в денонощието и 10 часа за дами над 15 години, и едномесечен заплатен отпуск заради раждане.
Първият групов трудов контракт
През 1905 година печатарите стачкуват в продължение на 53 дни, което води до подписването на първия групов трудов контракт „ Условия за реда и отговорностите сред господарите и служащите в Софийските частни печатници”. В седем глави са уредени редица трудови и обществени права на работещите.
Първите митинги за 8-часов работен ден
През 1906 година над 900 чиновници на пернишките въгледобивни мини отхвърлят да работят поради неприятните условия на труд и за първи път издигат настояването за 8-часов работен ден.
Най-продължителната стачка в историята на България
През 1909 година работещите най-вече дами, млади девойки и деца в Кибритената фабрика на гара Костенец стопират работа за 133 дни с претенции за заслужено възнаграждение.
Голямо опълчване
В интервала сред 1904 и 1934 година доста от политическите течения се пробват да изградят „ свои “ синдикални организации. „ Тесните “ и „ необятните “ социалисти основават две синдикални централи, развиват се и анархистки синдикални организации, а опити за синдикално проведени подемат земеделците, „ Демократическата партия “, политически кръг „ Звено “ и „ Народното обществено придвижване “ на Александър Цанков.
Първият казионен профсъюз
След преврата на 19 май 1934 година са неразрешени синдикалните организации, а на тяхно място е основан от страната Българският работен съюз, който за малко време включва в себе си над 75% от всички служащи в страната. БРС отхвърля битката сред труда и капитала, и слага на висшо място държавните ползи и нацията.
Профсъюзите при социализма
След 9.9.1944 година сходно на предните 10 години, новите социалистически профсъюзи се сливат с държавния уред като се трансформират в междинно звено – трансмисия, сред партията и трудещите се, и признават управителната роля на Българската комунистическа партия. Профсъюзите се включват в изпълняването на икономическите проекти, следене за съблюдаване на изискванията на труд, образование и обучение на работещите. През този интервал се вкарва двугодишен отпуск по майчинство, а през 70-те години на ХХ век се узаконява за първи път и 5-дневната работна седмица.
Масовите национални стачки в интервала на прехода
През 1990 година избухва генерална стачка на двете конфедерации КНСБ и „ Подкрепа “ поради неналичието на артикули от първа нужда. През 1992 година поради нарушавания обществен разговор с държавното управление, КНСБ организира предупредителна стачка с присъединяване на над 900 000 души. Две години по-късно КНСБ провежда генерална стачка, в която вземат участие 751 000 работещи. По време на огромната икономическа рецесия през 1996-1997 година, двете конфедерации водят всеобщи демонстрации, блокади и стачки, в които се включват опозиционните сили и гражданското общество, и след това довеждат до рухването на държавното управление на Жан Виденов.
Стачката на учителите през 2007 година - най-масовата стачка в историята на България
През 2007 година се организира най-мащабната стачка в историята на България, когато на практика всички учители стопират работа в продължение 42 дни с желанието за по-достоен труд и заделяне на 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение.
Развитието на груповите договаряния и контракти
Покритието на наетите лица с в България от отраслови или браншови КТД-та за 2021 година е приблизително 22.7% като се резервира наклонността от последните години. В някои браншове покритието с отраслово или браншово КТД е доста по-високо от междинното за страната, а в други е сред 58 и 77%, да вземем за пример в „ Добивна индустрия “, „ Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила “, „ Доставяне на води, канализационни услуги, ръководство на боклуци “, „ Образование “, „ Култура и спорт “.
КТД-та на равнище община са 217 броя. В образованието са 160, в опазването на здравето са 50, в обществените действия – 5 и в просвета – 2.
Продуценти на кино лентата са КНСБ и Институт за обществени и синдикални проучвания. Сценарият и режисурата са дело на доктор Ивайло Динев, а монтажът и постпродукция са на Кирил Божилов (Zombie Studio). Използвани са архивни изображения и фрагменти от фонда на КНСБ и „ Музея на синдикалното придвижване в България “.
Някои от най-ключовите моменти през тези над 140 години са:
Приемането на първия трудов закон
През 1905 година след натиска на синдикалното придвижване, Народното събрание приема първия трудов закон – Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения. Определено е оптималното възможно работно време за деца от 10 до 12 години – 6 часа, от 12 до 15 години – 8 часа в денонощието и 10 часа за дами над 15 години, и едномесечен заплатен отпуск заради раждане.
Първият групов трудов контракт
През 1905 година печатарите стачкуват в продължение на 53 дни, което води до подписването на първия групов трудов контракт „ Условия за реда и отговорностите сред господарите и служащите в Софийските частни печатници”. В седем глави са уредени редица трудови и обществени права на работещите.
Първите митинги за 8-часов работен ден
През 1906 година над 900 чиновници на пернишките въгледобивни мини отхвърлят да работят поради неприятните условия на труд и за първи път издигат настояването за 8-часов работен ден.
Най-продължителната стачка в историята на България
През 1909 година работещите най-вече дами, млади девойки и деца в Кибритената фабрика на гара Костенец стопират работа за 133 дни с претенции за заслужено възнаграждение.
Голямо опълчване
В интервала сред 1904 и 1934 година доста от политическите течения се пробват да изградят „ свои “ синдикални организации. „ Тесните “ и „ необятните “ социалисти основават две синдикални централи, развиват се и анархистки синдикални организации, а опити за синдикално проведени подемат земеделците, „ Демократическата партия “, политически кръг „ Звено “ и „ Народното обществено придвижване “ на Александър Цанков.
Първият казионен профсъюз
След преврата на 19 май 1934 година са неразрешени синдикалните организации, а на тяхно място е основан от страната Българският работен съюз, който за малко време включва в себе си над 75% от всички служащи в страната. БРС отхвърля битката сред труда и капитала, и слага на висшо място държавните ползи и нацията.
Профсъюзите при социализма
След 9.9.1944 година сходно на предните 10 години, новите социалистически профсъюзи се сливат с държавния уред като се трансформират в междинно звено – трансмисия, сред партията и трудещите се, и признават управителната роля на Българската комунистическа партия. Профсъюзите се включват в изпълняването на икономическите проекти, следене за съблюдаване на изискванията на труд, образование и обучение на работещите. През този интервал се вкарва двугодишен отпуск по майчинство, а през 70-те години на ХХ век се узаконява за първи път и 5-дневната работна седмица.
Масовите национални стачки в интервала на прехода
През 1990 година избухва генерална стачка на двете конфедерации КНСБ и „ Подкрепа “ поради неналичието на артикули от първа нужда. През 1992 година поради нарушавания обществен разговор с държавното управление, КНСБ организира предупредителна стачка с присъединяване на над 900 000 души. Две години по-късно КНСБ провежда генерална стачка, в която вземат участие 751 000 работещи. По време на огромната икономическа рецесия през 1996-1997 година, двете конфедерации водят всеобщи демонстрации, блокади и стачки, в които се включват опозиционните сили и гражданското общество, и след това довеждат до рухването на държавното управление на Жан Виденов.
Стачката на учителите през 2007 година - най-масовата стачка в историята на България
През 2007 година се организира най-мащабната стачка в историята на България, когато на практика всички учители стопират работа в продължение 42 дни с желанието за по-достоен труд и заделяне на 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение.
Развитието на груповите договаряния и контракти
Покритието на наетите лица с в България от отраслови или браншови КТД-та за 2021 година е приблизително 22.7% като се резервира наклонността от последните години. В някои браншове покритието с отраслово или браншово КТД е доста по-високо от междинното за страната, а в други е сред 58 и 77%, да вземем за пример в „ Добивна индустрия “, „ Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила “, „ Доставяне на води, канализационни услуги, ръководство на боклуци “, „ Образование “, „ Култура и спорт “.
КТД-та на равнище община са 217 броя. В образованието са 160, в опазването на здравето са 50, в обществените действия – 5 и в просвета – 2.
Продуценти на кино лентата са КНСБ и Институт за обществени и синдикални проучвания. Сценарият и режисурата са дело на доктор Ивайло Динев, а монтажът и постпродукция са на Кирил Божилов (Zombie Studio). Използвани са архивни изображения и фрагменти от фонда на КНСБ и „ Музея на синдикалното придвижване в България “.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ