На 1 март българите се окичват с мартеници. За здраве

...
На 1 март българите се окичват с мартеници. За здраве
Коментари Харесай

Честита Баба Марта!

На 1 март българите се окичват с мартеници. За здраве и наслада в очакване на настъпващата пролет.

Обичаят е прочут освен в България, само че и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на дамите и дребните деца, до момента в който в Гърция – единствено на ръцете на децата.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана „лошотия“, която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от „лошотията“, най-много от заболявания и уроки.

По традиция мартеничката би трябвало да се смъкна, едвам когато човек види щъркел. Пак съгласно поверието тя се закичва на разцъфнало дръвче или се слага под камък.
Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Когато прабългарите стигнали до Дунавската низина, били омагьосани от нейната хубост. Те избрали това място, с цел да възпламенят езически огън. Вярвали, че към огъня господ Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото застъпничество.

Започнал празник, събрали се доста хора. Блеене на агнетата и блеене на телетата се разнасяло в близост. Жените печели самун, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове огромни части месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо.

Само ханът не бил радостен. Нямал билката, която в обилие растяла в родната му степ. По остарял бит нея трябвало да постави до жертвените блага. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил наскърбен могъщият хан.

Но внезапно до него дохвърчало пъстро птиче и заговорило с човешки глас: „Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и мощни крила. Летях с теб по целия път, с цел да ти оказа помощ в сложна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина“.

Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: „Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и алено конче – привет от твоята сестра и роднините ти“.

Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в подарък. А белия и аления конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и благополучие.

Но появяването на мартеничката се споделя във времената и с друга история. Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия – Голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.
Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината. „Не извеждай, младоженка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде“, думал й свекърът. „Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо“, напомнил й старецът: „Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй“.

„Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи“, споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка тъга й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало доста и тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна „Баба Марта“ и да носи единствено добрини на хората.
Източник: secret.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР