На 1 март 2019 г. се навършват 140 години от

На 1 март 2019 година се навършват 140 години от рождението на огромния аграрни лидер Александър Стамболийски. На тази дата всяка година земеделска България се покланя пред делото на своя популярен наследник, пред реформатора и държавника, избавил страната от Втората национална злополука. По този мотив ръководителят на Политическа партия Обединени земеделци Петя Ставрева, членове на националното управление на партията и признателните земеделци и симпатизанти ще поднесат венци и цветя пред паметника на Александър Стамболийски.
По късно ще се състои и гала по валидирането на юбилейна пощенска марка „ 140 години от рождението на Александър Стамболийски “ направена по самодейност на Български земеделски народен съюз.
На церемонията ще участват Димитър Геновски, заместник-министър на превоза, осведомителните технологии и известията, ръководителят на Български земеделски народен съюз Николай Ненчев, представители на политическото управление и млади членове на Съюза.
Александър Стамболийски е роден в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделско учебно заведение в Садово и приключва Лозаро-винарското учебно заведение в Плевен, където негов преподавател е създателят на Българския аграрни съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 година взе участие в Учредителния конгрес на Български земеделски народен съюз. През идващите години е студент по философия в Хале и по агрономия в Мюнхен, само че прекъсва образованието си заради заболяване.
Народен трибун, партиен лидер, народен представител, първи граждански министър на войната в следосвобожденска България, Ал. Стамболийски не се бои да се изправи против цар и генерали, с цел да отстоява концепциите си за курса на страната ни по време на Първата международна война.
Александър Стамболийски се потвърждава освен като предвидлив визионер, само че и като човек, подготвен да се жертва за България. Необорима е тезата му, че просперитетът на обществото се гради върху плещите на работещия притежател. „ Човек, който не работи, дегенерира. Човек, който не има благосъстоятелност, в никакъв случай не може да бъде свободен “, твърди националният лидер.
Осъден е на пожизнен затвор поради смелия си опит да предотврати включването на България в касапницата на Първата международна война на страната на Централните сили. В условия на национална злополука Стамболийски се бори България да резервира върховен изход на Егейско море. Показателно за неговата проницателност и постмодерно мислене в една ера на обикновени националистически пристрастености е изявлението му на конференцията в Лозана, където декларира: „ Искаме не територия, а път! “.
Животът на Александър Стамболийски е трагичен и приключва трагично, само че доста от концепциите му надживяват съответната историческа обстановка.