Изборът пред България: Ново качество на евроинтеграцията или рефлексите на азиатска периферия
На 1 март 2017 година Европейската комисия показа своята Бяла книга за бъдещето на Европейския съюз. Това беше първият институционален отговор на резултатите от референдума във Англия. Този сериозен документ остана съвсем изцяло чужд за българската аудитория поради вълната от пропагандни клишета и популистки тълкования, която подмени неговия смисъл.
Петте сюжета, които предложи Комисията, бяха положително начало на спор, който в действителност не се състоя. Този спор трябваше до докара до разбирането за нуждата от подготовката и подписването на нов Договор за Европейския съюз, защото наподобява съвсем изцяло явно, че капацитетът на Лисабонския контракт е привършен. Но третият от тези пет сюжета - тези, които желаят да вършат повече дружно, да могат да го реализиран, стартира да се осъществя. И това има директно отношение към отстояването на българския народен интерес и бъдещето на Европейския съюз.
На 22 януари 2019 година, 56 години след подписването на така наречен Елисейски контракт от Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер през 1963 година, в Аахен, Германия бе подписан Нов френско-германски контракт, който актуализира и доразвива процеса на задълбочено съдействие сред двете страни. Договорът обгръща сфери на стратегическо партньорство, които би трябвало да обезпечат все по-пълно и интензивно взаимоотношение сред Френската република и Федералната република Германия. Първата част на контракта се отнася до задълбочаване на съдействието във връзка с европейските въпроси. Това ще докара до заемането и отстояването на общи позиции по всички основни въпроси, отнасящи се до развиването на европейската политика.
Втората част на контракта обгръща съдействието в областта на отбраната на мира, сигурността и развиването. В нея са дефинира сферите на съдействие във връзка с интернационалната политика, Евро-атлантическия алианс и Организация на обединените нации. Освен засиленото съдействие във връзка с политическите въпроси, в тази на част на Договора се дефинират параметрите на военно и индустриално съдействие сред Германия и Франция. Със основаването на френско-германски съвет по защита и сигурност се обезпечава политическото равнище, което ще насочва съдействието във военната сфера. Целта е освен постигането на софтуерна съгласуемост, само че и образуването на обща просвета на деяние и взаимно разрастване. В този раздел са включени цели като построяването на взаимни дипломатически задачи, съдействие при битката с тероризма, както и поощряване на партньорството сред Европа и Африка. Двете страни се ангажират с по този начин нужната промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, като Франция поема уговорката да работи за включването на Федералната република като непрекъснат член на Съвета.
В сферата на културата, образованието и подвижността двете страни поемат ангажимент да разширят обсега на досегашното сполучливо съдействие и да задълбочат интеграцията на просветителните си системи. Ще продължи да се предизвиква взаимното проучване на двата езика, като това ще способства за реципрочното признание на дипломи. Ще бъде основан общ Граждански фонд, който би трябвало да предизвиква цивилен начинания и съдействие сред градове от двете страни. Най-същественият приоритет тук е систематичното свързване на просветителните и изследователските мрежи на двете страни, както и системите на финансиране в тази сфера.
Следващата част от Договора се отнася до районното и трансгранично съдействие. Това е една от предпочитаните сфери, в които има насъбран дълготраен опит, на първо място в района Страсбург-Ортенау, който ще бъде употребен като основа за ново ниво на съдействие, включващо споделени обществени услуги, градски превоз, мрежови услуги и развиване на територията. Със основаването на Комитет на трансграничното съдействие, който ще включва институции на национално, районно и локално ниво от двете страни, както и на останалите заинтригувани страни, ще бъдат координирани всички аспекти на развиване и стратегическо ръководство на процеса. В рамките на тези територии задачата е постигането на пълноценно потребление на двата езика, което да разреши улеснен достъп до обществени услуги. В същото време се предизвиква и децентрализираното съдействие сред райони, които не са крайгранични.
Последната част от Договора се отнася до параметрите на френско-германското съдействие във връзка с устойчивото развиване, климатичните промени, околната среда и икономическото съдействие. Оставайки в границите на Споразумението от Париж, 12 декември 2015 година, и на Програмата за стабилно развиване 2030 на Организация на обединените нации, двете страни ще развиват взаимни политики за икономическа промяна в подтекста на битката с климатичните промени. Франция и Германия ще основат обща икономическа зона, която ще се ръководи посредством общи правила. Задълбочаването на съдействието ще се изрази в реализирането на политики, които да покачат свързаността и развиването на двете национални стопански системи. За тази цел, двете страни ще задълбочат взаимно изследванията си в областта на цифровата промяна и изкуствения разсъдък. Те се ангажират с това да стартират на интернационално равнище насоки, отнасящи се до етичните измерения на новите технологии.
Разбира се, на всички места в Договора се акцентира откритостта на френско-германското съдействие към други страни от Европейския съюз, които биха желали да се включат в него, при съблюдаване на общите правила и полезности, върху които се построява новото ниво на съдействие от Аахен.
Неизбежният въпрос е къде е българският народен интерес? Няма подозрение в това, че новото ниво на съдействие сред Френската република и Федералната република Германия обрисува профила на онази Европа, към която се стремяхме през миналите десетилетия. Мащабът на Договора от Аахен изпълва с съответно наличие вероятността за задълбочаване на съдействието сред страните от Европейския съюз, които желаят да реализират повече, без да са задължени да се преценяват с тези, които не желаят да се развиват. Къде е мястото на България в този развой?
Първата реакция пристигна от Президента Радев, който приветства протоколно Договора, само че сподели, че той би трябвало да е открит за присъединение и на други страни, и то на първо място в областта на военното съдействие. Правителството също изрази поддръжката си за Договора от Аахен. Но, като цяло, българският политически хайлайф за следващ път отмина с равнодушие образеца за ново ниво на европейска интеграция, по този начин както и когато бе стартирана Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз. Въпросът за това дали и в каква степен България желае и би могла да се възползва от новата динамичност на задълбочено френско-германско съдействие остава открит.
Няма подозрение, че българските компании имат интерес от присъединяване в сходен тип европейски консорциум, обвързван с военната промишленост и високите технологии. Френско-германски консорциум към този момент създаде и стартира нова бойна машина за пехотата, която би се вписала доста добре в проектите за рационализация на Българската войска. Нашите научни институти и цялата ни просветителна система би имала интерес от присъединяване в развиването на френско-германското научно и просветително съдействие. Моделите и практиката на районно и трансгранично съдействие на Франция и Германия биха имали неоценимо значение за ролята на страната ни във връзка с процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Но с цел да се случи всичко това е належащо да се запитаме в каква степен България през днешния ден е подготвена за ново ниво на европейска интеграция.
Разбираме ли в действителност, че реализацията на българския народен интерес минава само и единствено през задълбочаване на европейската ни интеграция? Даваме ли си в действителност сметка, че през последното десетилетие, под действието на разнопосочни фактори, само че на първо място поради неспособността ни да преодолеем личните си проблеми, българското общество наподобява все по-разколебано и надълбоко вътрешно фрагментирано? Изглежда, че няма гражданска и политическа сила за ново качество на европейска интеграция.
Това ще бъде главният залог на идните европейски избори - до каква степен българските жители ще съумеят да разпознаят личния ни народен интерес в партийните оферти за бъдещето на Европейския съюз. Рискът е за следващ път европейският дневен ред на България бъде сменен от провинциалния инстикт за самоизолация и партийно надиграване. Дебатът за бъдещето на Европейския съюз е неотделим от бъдещето на България и колкото по-рано разберем това, толкоз по-бързо ще успеем да превъзмогнем рефлексите на азиатска външна страна, които усърдно биват налагани у нас.
Петте сюжета, които предложи Комисията, бяха положително начало на спор, който в действителност не се състоя. Този спор трябваше до докара до разбирането за нуждата от подготовката и подписването на нов Договор за Европейския съюз, защото наподобява съвсем изцяло явно, че капацитетът на Лисабонския контракт е привършен. Но третият от тези пет сюжета - тези, които желаят да вършат повече дружно, да могат да го реализиран, стартира да се осъществя. И това има директно отношение към отстояването на българския народен интерес и бъдещето на Европейския съюз.
На 22 януари 2019 година, 56 години след подписването на така наречен Елисейски контракт от Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер през 1963 година, в Аахен, Германия бе подписан Нов френско-германски контракт, който актуализира и доразвива процеса на задълбочено съдействие сред двете страни. Договорът обгръща сфери на стратегическо партньорство, които би трябвало да обезпечат все по-пълно и интензивно взаимоотношение сред Френската република и Федералната република Германия. Първата част на контракта се отнася до задълбочаване на съдействието във връзка с европейските въпроси. Това ще докара до заемането и отстояването на общи позиции по всички основни въпроси, отнасящи се до развиването на европейската политика.
Втората част на контракта обгръща съдействието в областта на отбраната на мира, сигурността и развиването. В нея са дефинира сферите на съдействие във връзка с интернационалната политика, Евро-атлантическия алианс и Организация на обединените нации. Освен засиленото съдействие във връзка с политическите въпроси, в тази на част на Договора се дефинират параметрите на военно и индустриално съдействие сред Германия и Франция. Със основаването на френско-германски съвет по защита и сигурност се обезпечава политическото равнище, което ще насочва съдействието във военната сфера. Целта е освен постигането на софтуерна съгласуемост, само че и образуването на обща просвета на деяние и взаимно разрастване. В този раздел са включени цели като построяването на взаимни дипломатически задачи, съдействие при битката с тероризма, както и поощряване на партньорството сред Европа и Африка. Двете страни се ангажират с по този начин нужната промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, като Франция поема уговорката да работи за включването на Федералната република като непрекъснат член на Съвета.
В сферата на културата, образованието и подвижността двете страни поемат ангажимент да разширят обсега на досегашното сполучливо съдействие и да задълбочат интеграцията на просветителните си системи. Ще продължи да се предизвиква взаимното проучване на двата езика, като това ще способства за реципрочното признание на дипломи. Ще бъде основан общ Граждански фонд, който би трябвало да предизвиква цивилен начинания и съдействие сред градове от двете страни. Най-същественият приоритет тук е систематичното свързване на просветителните и изследователските мрежи на двете страни, както и системите на финансиране в тази сфера.
Следващата част от Договора се отнася до районното и трансгранично съдействие. Това е една от предпочитаните сфери, в които има насъбран дълготраен опит, на първо място в района Страсбург-Ортенау, който ще бъде употребен като основа за ново ниво на съдействие, включващо споделени обществени услуги, градски превоз, мрежови услуги и развиване на територията. Със основаването на Комитет на трансграничното съдействие, който ще включва институции на национално, районно и локално ниво от двете страни, както и на останалите заинтригувани страни, ще бъдат координирани всички аспекти на развиване и стратегическо ръководство на процеса. В рамките на тези територии задачата е постигането на пълноценно потребление на двата езика, което да разреши улеснен достъп до обществени услуги. В същото време се предизвиква и децентрализираното съдействие сред райони, които не са крайгранични.
Последната част от Договора се отнася до параметрите на френско-германското съдействие във връзка с устойчивото развиване, климатичните промени, околната среда и икономическото съдействие. Оставайки в границите на Споразумението от Париж, 12 декември 2015 година, и на Програмата за стабилно развиване 2030 на Организация на обединените нации, двете страни ще развиват взаимни политики за икономическа промяна в подтекста на битката с климатичните промени. Франция и Германия ще основат обща икономическа зона, която ще се ръководи посредством общи правила. Задълбочаването на съдействието ще се изрази в реализирането на политики, които да покачат свързаността и развиването на двете национални стопански системи. За тази цел, двете страни ще задълбочат взаимно изследванията си в областта на цифровата промяна и изкуствения разсъдък. Те се ангажират с това да стартират на интернационално равнище насоки, отнасящи се до етичните измерения на новите технологии.
Разбира се, на всички места в Договора се акцентира откритостта на френско-германското съдействие към други страни от Европейския съюз, които биха желали да се включат в него, при съблюдаване на общите правила и полезности, върху които се построява новото ниво на съдействие от Аахен.
Неизбежният въпрос е къде е българският народен интерес? Няма подозрение в това, че новото ниво на съдействие сред Френската република и Федералната република Германия обрисува профила на онази Европа, към която се стремяхме през миналите десетилетия. Мащабът на Договора от Аахен изпълва с съответно наличие вероятността за задълбочаване на съдействието сред страните от Европейския съюз, които желаят да реализират повече, без да са задължени да се преценяват с тези, които не желаят да се развиват. Къде е мястото на България в този развой?
Първата реакция пристигна от Президента Радев, който приветства протоколно Договора, само че сподели, че той би трябвало да е открит за присъединение и на други страни, и то на първо място в областта на военното съдействие. Правителството също изрази поддръжката си за Договора от Аахен. Но, като цяло, българският политически хайлайф за следващ път отмина с равнодушие образеца за ново ниво на европейска интеграция, по този начин както и когато бе стартирана Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз. Въпросът за това дали и в каква степен България желае и би могла да се възползва от новата динамичност на задълбочено френско-германско съдействие остава открит.
Няма подозрение, че българските компании имат интерес от присъединяване в сходен тип европейски консорциум, обвързван с военната промишленост и високите технологии. Френско-германски консорциум към този момент създаде и стартира нова бойна машина за пехотата, която би се вписала доста добре в проектите за рационализация на Българската войска. Нашите научни институти и цялата ни просветителна система би имала интерес от присъединяване в развиването на френско-германското научно и просветително съдействие. Моделите и практиката на районно и трансгранично съдействие на Франция и Германия биха имали неоценимо значение за ролята на страната ни във връзка с процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Но с цел да се случи всичко това е належащо да се запитаме в каква степен България през днешния ден е подготвена за ново ниво на европейска интеграция.
Разбираме ли в действителност, че реализацията на българския народен интерес минава само и единствено през задълбочаване на европейската ни интеграция? Даваме ли си в действителност сметка, че през последното десетилетие, под действието на разнопосочни фактори, само че на първо място поради неспособността ни да преодолеем личните си проблеми, българското общество наподобява все по-разколебано и надълбоко вътрешно фрагментирано? Изглежда, че няма гражданска и политическа сила за ново качество на европейска интеграция.
Това ще бъде главният залог на идните европейски избори - до каква степен българските жители ще съумеят да разпознаят личния ни народен интерес в партийните оферти за бъдещето на Европейския съюз. Рискът е за следващ път европейският дневен ред на България бъде сменен от провинциалния инстикт за самоизолация и партийно надиграване. Дебатът за бъдещето на Европейския съюз е неотделим от бъдещето на България и колкото по-рано разберем това, толкоз по-бързо ще успеем да превъзмогнем рефлексите на азиатска външна страна, които усърдно биват налагани у нас.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ