На 1 декември 2023 г. отбелязахме 100 години от рождението

На 1 декември 2023 година отбелязахме 100 години от рождението на Давид Овадия. Името на този незабравим наш стихотворец, белетрист, буен публицист потъна като че ли внезапно в света на безмълвното забвение след неговата кончина напролет на 1995 година Завеща ни извънредно приносен житейски и креативен път - скъпа поука за днешните и бъдещи генерации.
Роден е в Кърджали в семейство на тютюноработници. Като гимназист в Пловдив през 1940 година влиза в редиците на незаконния РМС. Скоро става началник на съучениците си ремсисти, а също по този начин и на бойната група в квартала. За тази му активност през 1943 година го въдворяват в трудово-поправителен лагер, от който съумява да избяга и става партизанин във Втора средногорска бригада " Васил Левски ". Участва самопожертвователно във всички акции на отряда.
След 9 септември 1944 година е един от най-ревностните уредници в Окръжния комитет на РМС, в същото време е редактор на в. " Отечествен глас " (1946). Завършва съветска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", задълбочава своите познания по френски език, учи независимо италиански, испански и британски език, което му разрешава да се потапя в атмосферата на творбите на създатели от върховете на съветската и западноевропейската художествена книжнина. Това му дава опция да се извиси измежду най-ерудираните ни литературни създатели. Работи като редактор в Радио София, Партиздат, издателство " Народна юноша ".
В тези юношески години Давид Овадия непрекъснато живее и твори, движен от скъпите му мемоари и прекарвания в Балкана. Едва ли има различен наш създател, който да е посветил такава внушителна поредност от вълнуващи произведения на партизанското придвижване. Като се стартира от " Партизански дневник " (1948) и се продължи с " До последния момент " (1950), " Отрядът живее " (1951), " Родният бряг " (1955) и други произведения, в които звучат примамлива романтика и подвиг, само че и болката по починалите приятели.
Поетическият свят на Давид Овадия се  откроява с остра гражданска паника, етична суровост и художествена улегналост. Лирическият му воин е обладан напълно, чистосърдечно от поривите на доброжелателния човек, непоколебимо посветил се на благородните стремления към обществена правдивост, непорочност на нравите и естетика в обществото. В стиховете му живее недокоснат партизанският дълг да се служи на нелеката, само че благородна битка за възтържествуването на високия обществен блян
Творческото му горене в никакъв случай не се затваря единствено в обсега на поетичното слово. Още в зората на младите си години той дава крила на блестящото си журналистическо дарование, намерило израз в безчет негови настоящи изявления.
Широк отзив имат книгите му " Леваневски " (1978) и " Дед или разгромът " (1990). Тези откровени, написани с значително болежка, произведения в действителност разбуниха духовете преди време, тъй като техните страници не захаросваха, както се случваше нормално, а отразяваха с мъчителния си реален език една в действителност героична, величава, окървавена ера от най-новата ни история - въоръжената опозиция против монархо-фашисткия режим в Царство България. Те бяха поднесени искрено, доброжелателно от създател, воювал с меч и перо за мечтания ярък изгрев, на който е посветил без излишък своето човешко битие.
Давид Овадия обаче остава до дъно правилен на своето човешко и креативно верую и продължава да дава израз на своите чистосърдечни, надълбоко човешки безредици в творбите си, които покоряват с горещата си новост и сюжетно-тематична устременост. Това предопредели и авторитетното му и влиятелно наличие през втората половина на предишния век в областта на националния ни книжовен и нравствен живот.