Иван Николов: Натрапената митология поражда комплекси и страхове
На 1 декември 2019 година скопският вестник „ Вечер ” излезе с уводна публикация, озаглавена, „ Пендаровски наjави БУГАРИЗAЦИJА НА МАКЕДОНИJА ”.
Поводът е изявлението на македонския президент пред българската медия БГНЕС. В отговорите на заложените му въпроси Пендаровски с нищо не уронва „ престижа ” на държавно-идентитетската матрица, която до толкоз е стегнала в железен обръч главите на новинарите от в. ”Вечер ”, че те дават воля на страховете си от „ чудовището ”, наречено „ Бугаризация ”.
Тази публикацията на ”Вечер ” ме връща обратно във времето, когато същият този вестник във връзка разпространяването на списание ”България Македония ” в Скопие излезе с две изявления, на 23 март и на 24-25 март 2007 година издаващи същите комплекси и страхове – „ Бугарска агитация се шири од скопскиот площад ”.
Къде е казусът тук?
Проблемът е, че сътрудниците, а и огромна част от интелигенцията в Скопие си живеят доста комфортно в пелените на югокомунистическата матрица за Македония, и всеки ентусиазъм да бъдат раздрани тези пелени и те да се срещнат очи в очи с неподправената действителност, всява у тях смут и боязън. В надзаглавието на поместения текст те пишат „ Не единствено Гоце и Яне и председателот ни го земаа ”. Няма да диспутирам с сътрудниците, само че ще им предложа два теста за инспекция на личното им отношение към въпроса, който по този начин ги тревожи.
ТЕСТ №1. В Окръжно-послание до ръководителите на локалните комитети на Организацията от март 1901 година във връзка задачата на засилените репресии към популацията в Македония, Гоце Делчев и Гьорче Петров пишат:
„ Първо. Да изловят всички по-живи, по-събудени и по-юначни БЪЛГАРИ…за които може да се позволява, че са в положение да подбуждат и водят народа…
…
Второ. Градовете и селата, дори и горите и полетата да стегне в стоманени обръчи, та да стане позитивно невъзможна всяка социална предприемчивост на БЪЛГАРИНА… ” и така нататък
В биографията на Гоце Делчев, Яворов е записал доста от неговите изповеди буквално. Например: ”БЪЛГАРИТЕ в Македония носят съвсем сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, с цел да се продължи битката ни, до момента в който реализираме крайната цел… ”.
Това е Гоце Делчев, само че сътрудниците от Скопие не желаят да се срещнат с този Гоце, те желаят да си останат затворени в стоманения скафандър на идеологизирания му облик. Така или другояче срещата им с документалната фактология е неизбежна. Нека да помислят и за този миг!
И това се отнася освен за новинарите!
Тъй като в надзаглавието е упоменат и Яне, дано да забележим какво споделя той за себе си и по какъв начин го възприемат другите.
ТЕСТ № 2. Защо британският вестник The Daili News от 19 VIII 1908 година написа, че турците предложили пари на Яне да основе „ един български социалистически вестник? ”
В брой 6 на в. ”Конституционна заря ” от 5 септември 1908 година, издание на левицата във ВМОРО с основен редактор Димо Хаджидимов, написа: ”…Ний сме БЪЛГАРИ на първо място и представляваме ползите основно на БЪЛГАРСКОТО население в Македония и Одринско, на плещите на което е живяла и се е борила нашата Организация… ”
А в края на декември 1908 година и началото на януари 1909-а двете групи на левицата, под управлението на Яне, след разисквания вземат решение да се обединят в една БЪЛГАРСКА НАРОДНА ФЕДЕРАТИВНА ПАРТИЯ (БНФП). Решават да слеят двата вестника „ Конституционна заря ” и „ Единство ” в нов вестник, с името „ Народна воля ”. В брой 1 от 17 януари 1909 година четем, че партията и нейният вестник си слагат за цел да съставляват ползите „ …главно на оная част на БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, което съставлява подавляещо негово болшинство… ”
Това е и Яне.
***
Македонското общество има един непрекъснат дразнител: националната митология, сътворена след 1944 година Това е насилственото приобщаване на хората и историята към етноидеологизираната теория. За този развой, раздвоил и противопоставил хората, приказва и починалият президент Киро Глигоров в особено изявление за Македонската телевизия на 22 юли 1997 година, признавайки: „ Това при нас е непрекъснат проблем. Той съществуваше и преди да имаме лична страна, а през последните шест години още повече… ”
Писатели като Миле Неделковски и Младен Сърбиновски, от дълго време слагат пръст в тази рана, като намерено пишат за предишното, такова каквото е било. Покойните Живко Серафимовски – Аджия, Владо Мокров, Панде Ефтимов и доста други техни сътрудници в публицистичните си текстове разголваха и не престават да разголват механизмите на идеологизираната неистина. Поетът Венко Марковски написа своята трагична изповед „ Кръвта вода не става ”, а правилният, импрегниран до кости с внушенията на югоидеологията за Македония, кинорежисьор Дарко Митревски, в продължение на десетина броя на в. ”Нова Македония ” през ноември и декември 2015 година шокира съидейниците си с поредицата от публикации с общото заглавие „ Нашиот голем фалшификат ”. Най-неочаквано в тази вълна на ерозия се включи и белградският вестник „ Политика ”. На 14 май 2016 година там беше оповестена публикацията на Мария Бракочевич „ Гоце Делчев – воин или антисръбски идеолог ”. Поводът е промяна на името на бул. „ Гоце Делчев ” в сръбската столица. На въпроса на журналистката, за какво се постанова тази промяна, Горан Весич, отговарящ за тези проблеми в общината, декларира: ”Промяната е изцяло естествена, тъй като Гоце Делчев като създател и началник на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече, организацията, която управлява е антисръбска… ”
Стреснати от процесите, рушащи македонистичната теория, учените от МАНУ (Македонска академия на науките и уметностите – изкуствата) на 3 декември 2019 година разпространиха просторен текст, озаглавен „ Повелба за македонскиот jазик ”. Като повтарят цялата митология за изконността на използваната от 1945 година езикова норма в младата република, македонските учени пропущат да бележит най-важното. А то е, че сътворяването на македонската писменост произтича от решение на Президиума на АСНОМ от 7. XII. 1944 година В „ Повелба ”-та на МАНУ не се загатва и дума за трите комисии, натоварени да основат македонска писменост и за какво е разтурена първата комисия, като са изгонени най-компетентните лингвисти Георги Киселинов, Георги Шоптраянов, Михайло Петрушевски и Христо Проданов. Не се загатва и фактът, че на тяхно място във втората комисия е сложена Лиляна Чаловска, брачна половинка на партийния началник Лазар Колишевски. Не се загатва и съпротивата на Венко Марковски срещу направения план, налаган брутално от довереното лице на Белград Блаже Конески. Не се загатва и ултиматума на Милован Джилас: ”Odmah uputite Malinsku, Konjeskog i Markovskog da definitivno uredimo pitanje makedonske аzbuke. (Изпратете незабавно Малинска, Конески и Марковски, с цел да решим дефинитивно въпроса за македонската азбука). Не се загатва по какъв начин тримата неотложно се озовават в Белград. Там Джилас, в наличието на четирима сръбски езиковеди, постанова своето виждане, или по-точно визията на Централен комитет на ЮКП по какъв начин да наподобява македонската писменост. Тримата се връщат в Скопие и е формирана Трета езиковедска комисия, която оставя четири сръбски букви в македонската писменост, само че изключва буквата Ъ, за която настойчиво е упорствал Венко Марковски. На 3 май 1945 година комисията излиза с решението за окончателния тип на македонската писменост, а на 5,6 и 7 май 1945 година в. ”Нова Македония ” разгласява решението за македонската писменост. Ясно е, че създателите на тази писменост не са нито Св. Св. Кирил и Методий, нито Св. Климент Охридски, а Милован Джилас и ЮКП, а Блаже Конески е македонският фон, прикриващ сянката на Вук Караджич. (По тези въпроси в детайли писаха още през 90-те години проф. Стоян Ристевски от Охрид и Драгни Драгнев, роден в гр. Воден, Егейска Македония, а живеещ в Торонто – Канада).
Защо МАНУ, в „ Повелба за македонскиот jазик ” не загатва технологията, по която е „ сътворена ” тази писменост през 1945 година? Защо за тези неща не се приказва в учебните заведения и университетите? Защо биографиите на възрожденците и революционерите се сервират на необятната общност в одежди, „ съшити с белите конци ” на същата тази МАНУ, а техните лични признания, самоопределения и езикът, на който са писали и изразявали те, продължава да се обгръща в наукоподобна мъгла? В тази мъгла е обгърната и уводната публикация на в. ”Вечер ” от 1 декември 2019 година
***
Талантливият македонски публицист Младен Сърбиновски в публицистичната си книга „ Триумф на нищожността ”, издадена в Охрид през 2018 година, е безапелационен: ”Сите овие над дваесет и пет години независност ние не jа заштитувавме државата, сите економски и интелектуални запаси беа и се фрлени во заштита на македонизмот… Европа нема проблем со Првиот Илинден, со Гоце, Даме, Александров, Миладиновци…Има проблем со Вториот Илинден, со ученьето на Новакович, на Мисирков, на Конески, со ставовите на Асномска Македония и со сите нас, повоенни поколения македонистички воспитани… ”
В Македония едвам се долавя далечното бумтене на подземната река на възкръсващите обичаи, нематериалност и себепознание.
Чувате ли бученето?
Вслушайте се по-внимателно в него!
P.S. Аз съм подкрепял постоянно и ще не преставам да поддържам евроатлантическия път на Р С Македония. Разбира се, аз в никакъв случай няма да се уморя да оказвам помощ, доколкото мога, на тези безкористно-честни мъже там, които макар оглушителните децибели на наследената пропагандна среда, напрягат всички сили да отстранят от този път натрапения от титовизма етноидеологически облик на Македония.
Македонецът не е македонист! /БГНЕС
————————————————————————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Поводът е изявлението на македонския президент пред българската медия БГНЕС. В отговорите на заложените му въпроси Пендаровски с нищо не уронва „ престижа ” на държавно-идентитетската матрица, която до толкоз е стегнала в железен обръч главите на новинарите от в. ”Вечер ”, че те дават воля на страховете си от „ чудовището ”, наречено „ Бугаризация ”.
Тази публикацията на ”Вечер ” ме връща обратно във времето, когато същият този вестник във връзка разпространяването на списание ”България Македония ” в Скопие излезе с две изявления, на 23 март и на 24-25 март 2007 година издаващи същите комплекси и страхове – „ Бугарска агитация се шири од скопскиот площад ”.
Къде е казусът тук?
Проблемът е, че сътрудниците, а и огромна част от интелигенцията в Скопие си живеят доста комфортно в пелените на югокомунистическата матрица за Македония, и всеки ентусиазъм да бъдат раздрани тези пелени и те да се срещнат очи в очи с неподправената действителност, всява у тях смут и боязън. В надзаглавието на поместения текст те пишат „ Не единствено Гоце и Яне и председателот ни го земаа ”. Няма да диспутирам с сътрудниците, само че ще им предложа два теста за инспекция на личното им отношение към въпроса, който по този начин ги тревожи.
ТЕСТ №1. В Окръжно-послание до ръководителите на локалните комитети на Организацията от март 1901 година във връзка задачата на засилените репресии към популацията в Македония, Гоце Делчев и Гьорче Петров пишат:
„ Първо. Да изловят всички по-живи, по-събудени и по-юначни БЪЛГАРИ…за които може да се позволява, че са в положение да подбуждат и водят народа…
…
Второ. Градовете и селата, дори и горите и полетата да стегне в стоманени обръчи, та да стане позитивно невъзможна всяка социална предприемчивост на БЪЛГАРИНА… ” и така нататък
В биографията на Гоце Делчев, Яворов е записал доста от неговите изповеди буквално. Например: ”БЪЛГАРИТЕ в Македония носят съвсем сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, с цел да се продължи битката ни, до момента в който реализираме крайната цел… ”.
Това е Гоце Делчев, само че сътрудниците от Скопие не желаят да се срещнат с този Гоце, те желаят да си останат затворени в стоманения скафандър на идеологизирания му облик. Така или другояче срещата им с документалната фактология е неизбежна. Нека да помислят и за този миг!
И това се отнася освен за новинарите!
Тъй като в надзаглавието е упоменат и Яне, дано да забележим какво споделя той за себе си и по какъв начин го възприемат другите.
ТЕСТ № 2. Защо британският вестник The Daili News от 19 VIII 1908 година написа, че турците предложили пари на Яне да основе „ един български социалистически вестник? ”
В брой 6 на в. ”Конституционна заря ” от 5 септември 1908 година, издание на левицата във ВМОРО с основен редактор Димо Хаджидимов, написа: ”…Ний сме БЪЛГАРИ на първо място и представляваме ползите основно на БЪЛГАРСКОТО население в Македония и Одринско, на плещите на което е живяла и се е борила нашата Организация… ”
А в края на декември 1908 година и началото на януари 1909-а двете групи на левицата, под управлението на Яне, след разисквания вземат решение да се обединят в една БЪЛГАРСКА НАРОДНА ФЕДЕРАТИВНА ПАРТИЯ (БНФП). Решават да слеят двата вестника „ Конституционна заря ” и „ Единство ” в нов вестник, с името „ Народна воля ”. В брой 1 от 17 януари 1909 година четем, че партията и нейният вестник си слагат за цел да съставляват ползите „ …главно на оная част на БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, което съставлява подавляещо негово болшинство… ”
Това е и Яне.
***
Македонското общество има един непрекъснат дразнител: националната митология, сътворена след 1944 година Това е насилственото приобщаване на хората и историята към етноидеологизираната теория. За този развой, раздвоил и противопоставил хората, приказва и починалият президент Киро Глигоров в особено изявление за Македонската телевизия на 22 юли 1997 година, признавайки: „ Това при нас е непрекъснат проблем. Той съществуваше и преди да имаме лична страна, а през последните шест години още повече… ”
Писатели като Миле Неделковски и Младен Сърбиновски, от дълго време слагат пръст в тази рана, като намерено пишат за предишното, такова каквото е било. Покойните Живко Серафимовски – Аджия, Владо Мокров, Панде Ефтимов и доста други техни сътрудници в публицистичните си текстове разголваха и не престават да разголват механизмите на идеологизираната неистина. Поетът Венко Марковски написа своята трагична изповед „ Кръвта вода не става ”, а правилният, импрегниран до кости с внушенията на югоидеологията за Македония, кинорежисьор Дарко Митревски, в продължение на десетина броя на в. ”Нова Македония ” през ноември и декември 2015 година шокира съидейниците си с поредицата от публикации с общото заглавие „ Нашиот голем фалшификат ”. Най-неочаквано в тази вълна на ерозия се включи и белградският вестник „ Политика ”. На 14 май 2016 година там беше оповестена публикацията на Мария Бракочевич „ Гоце Делчев – воин или антисръбски идеолог ”. Поводът е промяна на името на бул. „ Гоце Делчев ” в сръбската столица. На въпроса на журналистката, за какво се постанова тази промяна, Горан Весич, отговарящ за тези проблеми в общината, декларира: ”Промяната е изцяло естествена, тъй като Гоце Делчев като създател и началник на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече, организацията, която управлява е антисръбска… ”
Стреснати от процесите, рушащи македонистичната теория, учените от МАНУ (Македонска академия на науките и уметностите – изкуствата) на 3 декември 2019 година разпространиха просторен текст, озаглавен „ Повелба за македонскиот jазик ”. Като повтарят цялата митология за изконността на използваната от 1945 година езикова норма в младата република, македонските учени пропущат да бележит най-важното. А то е, че сътворяването на македонската писменост произтича от решение на Президиума на АСНОМ от 7. XII. 1944 година В „ Повелба ”-та на МАНУ не се загатва и дума за трите комисии, натоварени да основат македонска писменост и за какво е разтурена първата комисия, като са изгонени най-компетентните лингвисти Георги Киселинов, Георги Шоптраянов, Михайло Петрушевски и Христо Проданов. Не се загатва и фактът, че на тяхно място във втората комисия е сложена Лиляна Чаловска, брачна половинка на партийния началник Лазар Колишевски. Не се загатва и съпротивата на Венко Марковски срещу направения план, налаган брутално от довереното лице на Белград Блаже Конески. Не се загатва и ултиматума на Милован Джилас: ”Odmah uputite Malinsku, Konjeskog i Markovskog da definitivno uredimo pitanje makedonske аzbuke. (Изпратете незабавно Малинска, Конески и Марковски, с цел да решим дефинитивно въпроса за македонската азбука). Не се загатва по какъв начин тримата неотложно се озовават в Белград. Там Джилас, в наличието на четирима сръбски езиковеди, постанова своето виждане, или по-точно визията на Централен комитет на ЮКП по какъв начин да наподобява македонската писменост. Тримата се връщат в Скопие и е формирана Трета езиковедска комисия, която оставя четири сръбски букви в македонската писменост, само че изключва буквата Ъ, за която настойчиво е упорствал Венко Марковски. На 3 май 1945 година комисията излиза с решението за окончателния тип на македонската писменост, а на 5,6 и 7 май 1945 година в. ”Нова Македония ” разгласява решението за македонската писменост. Ясно е, че създателите на тази писменост не са нито Св. Св. Кирил и Методий, нито Св. Климент Охридски, а Милован Джилас и ЮКП, а Блаже Конески е македонският фон, прикриващ сянката на Вук Караджич. (По тези въпроси в детайли писаха още през 90-те години проф. Стоян Ристевски от Охрид и Драгни Драгнев, роден в гр. Воден, Егейска Македония, а живеещ в Торонто – Канада).
Защо МАНУ, в „ Повелба за македонскиот jазик ” не загатва технологията, по която е „ сътворена ” тази писменост през 1945 година? Защо за тези неща не се приказва в учебните заведения и университетите? Защо биографиите на възрожденците и революционерите се сервират на необятната общност в одежди, „ съшити с белите конци ” на същата тази МАНУ, а техните лични признания, самоопределения и езикът, на който са писали и изразявали те, продължава да се обгръща в наукоподобна мъгла? В тази мъгла е обгърната и уводната публикация на в. ”Вечер ” от 1 декември 2019 година
***
Талантливият македонски публицист Младен Сърбиновски в публицистичната си книга „ Триумф на нищожността ”, издадена в Охрид през 2018 година, е безапелационен: ”Сите овие над дваесет и пет години независност ние не jа заштитувавме државата, сите економски и интелектуални запаси беа и се фрлени во заштита на македонизмот… Европа нема проблем со Првиот Илинден, со Гоце, Даме, Александров, Миладиновци…Има проблем со Вториот Илинден, со ученьето на Новакович, на Мисирков, на Конески, со ставовите на Асномска Македония и со сите нас, повоенни поколения македонистички воспитани… ”
В Македония едвам се долавя далечното бумтене на подземната река на възкръсващите обичаи, нематериалност и себепознание.
Чувате ли бученето?
Вслушайте се по-внимателно в него!
P.S. Аз съм подкрепял постоянно и ще не преставам да поддържам евроатлантическия път на Р С Македония. Разбира се, аз в никакъв случай няма да се уморя да оказвам помощ, доколкото мога, на тези безкористно-честни мъже там, които макар оглушителните децибели на наследената пропагандна среда, напрягат всички сили да отстранят от този път натрапения от титовизма етноидеологически облик на Македония.
Македонецът не е македонист! /БГНЕС
————————————————————————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ