1 август 1774 г. - Джоузеф Пристли открива кислорода
На 1 август 1774 година английският теолог, натурфилософ и политически мъдрец Джоузеф Пристли открива кислорода. За откритието претендират и французинът Антоан Лоран Лавоазие, и шведът Карл Вилхелм Шееле. Роден през 1733 година, Пристли изследва газовете от 60-те години на 18. век, като печели популярност с изобретяването на газираната вода, с творбите си върху електричеството и с някои други по-маловажни открития.
Изолираният от него чужд газ той назовава де-флогистон, което след това е отхвърлено от научната общественост. Пристли показва откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни откакто го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 година продължава опитите и открива, по неговите думи, " витриолен киселинен газ ", в действителност серен двуокис.
През март Пристли показва откритията си в писма до Кралското общество и в публикация на страниците на сп. " Философикъл транзакшънс ". Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е " 5-6 пъти по-добър от елементарния въздух за дишане и разпалване ". Ученият потвърждава изказванията си в особено построена за задачата лаборатория. Газът получава актуалното си наименование - О2, през 1777 година от Лавоазие.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 527 година — Юстиниан I става независим държател на Източната Римска империя.
• 902 година — Арабите, ръководени от династията Аглабиди, превземат последната цитадела на Византия на остров Сицилия —Таормина.
• 1291 година — Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се основава Швейцарската конфедерация.
• 1208 година — Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска страна е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.
• 1461 година — Едуард IV е коронован за крал на Англия.
• 1492 година — Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.
• 1498 година — Христофор Колумб дебаркира на континентална Америка при Венецуела.
• 1619 година — Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански плебеи.
• 1798 година — Революционни войни: В залива Абукир, Египет, стартира морска борба, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.
• 1800 година — Кралство Англия и Кралство Ирландия се сплотяват в Обединено кралство Англия и Ирландия.
• 1834 година — Отменено е робството в Британската империя, към 770 280 плебеи стават свободни жители.
• 1876 година — Колорадо става 38-я щат на Съединени американски щати.
• 1879 година — Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се слага началото на българските Военноморски сили.
• 1885 година — В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв..
• 1888 година — От Виена потегля първият трен по линията Виена - Цариград.
• 1894 година — Избухва Китайско-японската война.
• 1895 година — Излиза първият брой на списание Лов и лов на риба.
• 1902 година — Съединени американски щати купуват правата за Панамския канал от Франция.
• 1907 година — На остров Браунси стартира първият скаутски лагер, проведен от английския военачалник Робърт Бейдън-Пауъл.
• 1912 година — В София е образувана Аеропланна рота - първата самолетна част в България.
• 1914 година — Първата международна война: Германия афишира война на Русия три дни преди Англия да разгласи война на Германия.
• 1924 година — Основан е Апелативен съд Монако.
• 1928 година — Създадена е Радиослужба към Българска телеграфна агенция.
• 1936 година — В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.
• 1944 година — Втора международна война: Във Варшава Армия Крайова стартира Варшавското въстание против нацистката окупация на Полша; протестът продължава 63 дни преди да бъде сподавен от германците.
• 1953 година — Създадена е Информационна организация на Съединени американски щати (ЮСИА).
• 1960 година — Кипър получава своята самостоятелност.
• 1960 година — Държавата Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) афишира национална самостоятелност от Франция.
• 1960 година — Град Исламабад е разгласен на федерална столица на Пакистан.
• 1967 година — Израел анексира Източен Йерусалим.
• 1968 година — Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.
• 1971 година — На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се организира благотворителен концерт пред 40 хиляди души, на който са събрани към 244 хиляди $ за потребностите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е проведен от Джордж Харисън и Рави Шанкар, измежду изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и други
• 1975 година — 33 европейски страни, Съединени американски щати и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от съглашението за човешките права, който води до основаването на Организация за сигурност и съдействие в Европа.
• 1981 година — В Съединени американски щати стартира лъчение музикалният тв канал MTV.
• 1990 година — Желю Желев е определен от 7 Велико национално заседание за ръководител (президент) на Република България.
• 1991 година — 36 Народно заседание на Република България взема решение да не възобнови контракта за дружба, съдействие и взаимна помощ със Съюз на съветските социалистически републики от 1967 година
• 2001 година — България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се причисляват към Европейската организация за околна среда.
• 2004 година — При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) умират 396 души и над 500 са ранени.
Родени
• 126 година — Пертинакс, римски император († 193 г.)
• 1520 година — Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.)
• 1626 година — Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.)
• 1744 година — Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.)
• 1770 година — Уилям Кларк, американски откривател († 1838 г.)
• 1819 година — Херман Мелвил, американски романист, есеист и стихотворец († 1891 г.)
• 1829 година — Иван Сеченов, съветски физиолог († 1905 г.)
• 1849 година — Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.)
• 1857 година — Анастас Янков, български боен и бунтовник († 1906 г.)
• 1858 година — Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.)
• 1862 година — Иван Пашинов, български боен деятел († 1936 г.)
• 1872 година — Димитър Мирасчиев, български бунтовник († 1917 г.)
• 1873 година — Кръстьо Раковски, български, румънски, руски политик и посланик († 1941 г.)
• 1889 година — Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.)
• 1893 година — Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.)
• 1899 година — Джеймс Ейнджъл, американски летец († 1956 г.)
• 1921 година — Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.)
• 1924 година — Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия
• 1924 година — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.)
• 1925 година — Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)
• 1925 година — Ернст Яндл, немски стихотворец и драматург († 2000 г.)
• 1930 година — Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)
• 1933 година — Антонио Негри, италиански философ-марксист
• 1936 година — Ив Сен Лоран, френски фешън дизайнер († 2008 г.)
• 1942 година — Джанкарло Джанини, италиански артист
• 1945 година — Вили Кавалджиев, български рок артист († 2010 г.)
• 1945 година — Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 година
• 1948 година — Дейвид Гемел, английски публицист († 2006 г.)
• 1950 година — Любомир Котев, български публицист и белетрист
• 1951 година — Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.)
• 1952 година — Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.)
• 1953 година — Игор Дамянов, български политик
• 1953 година — Мартин Гудман, английски историк и публицист
• 1959 година — Джо Елиът, английски рок музикант
• 1961 година — Ален Берг, някогашен канадски водач от Форума 1
• 1962 година — Божидар Искренов, български футболист
• 1963 година — Кулио, американски рап реализатор
• 1964 година — Димитър Митовски, български режисьор
• 1964 година — Каспар Капарони, италиански артист
• 1967 година — Валентин Иванов, български астроном и публицист
• 1968 година — Дан Донеган, американски рок музикант
• 1971 година — Александър Ангелов, български правист
• 1972 година — Вадим Милов, швейцарски шахматист
• 1980 година — Елеонора Манчева, български фотомодел
• 1980 година — Мансини, бразилски футболист
• 1981 година — Стивън Хънт, ирландски футболист
• 1984 година — Бастиан Швайнщайгер, немски футболист
• 1986 година — Елена Веснина, съветска тенисистка
• 1988 година — Неманя Матич, сръбски футболист
• 1990 година — Лъчезар Русев, български футболист
Починали
• 30 пр.н.е. година — Марк Антоний, римски военачалник (* 83 пр.н.е. г.)
• 527 година — Юстин I, римски император (* 450 г.)
• 1137 година — Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.)
• 1146 година — Всеволод II, популярен княз на Киевска Рус (* 1094 г.)
• 1464 година — Козимо Медичи, създател на династията Медичи (* 1386 г.)
• 1557 година — Олаф Магнус, шведски публицист (* 1490 г.)
• 1714 година — Кралица Анна (* 1665 г.)
• 1831 година — Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и стихотворец (* 1807 г.)
• 1859 година — Стефан Богориди, османски общественик (* 1780 г.)
• 1887 година — Михаил Катков, съветски журналист (* 1818 г.)
• 1912 година — Йоаким Груев, български просветник (* 1828 г.)
• 1924 година — Димитър Вълнаров, български боен деятел (* 1859 г.)
• 1926 година — Израел Зангвил, британски публицист (* 1864 г.)
• 1934 година — Михаил Розов, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1941 година — Наум Арнаудов, български бунтовник (* 1876 г.)
• 1944 година — Стефан Чавдаров, български бунтовник (* 1883 г.)
• 1959 година — Жан Бера, френски водач от Формула 1 (* 1921 г.)
• 1967 година — Рихард Кун, немски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.)
• 1968 година — Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.)
• 1970 година — Ото Варбург, немски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.)
• 1973 година — Валтер Улбрихт, немски политик (* 1893 г.)
• 1977 година — Гари Пауърс, американски авиатор (* 1929 г.)
• 1987 година — Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.)
• 1992 година — Маргарита Алигер, съветска поетеса (* 1915 г.)
• 1997 година — Святослав Рихтер, украински пианист (* 1915 г.)
• 1998 година — Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.)
• 2002 година — Мария Нейкова, Българска поппевица и композиторка (* 1945 г.)
• 2003 година — Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.)
• 2005 година — Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.)
• 2005 година — Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.)
• 2009 година — Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.)
Празници
• Ден на градинаря Честването на празника е обновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на Български земеделски народен съюз
• Азербайджан — Ден на азербайджанската писменост и език
• Ангола и Ливан — Ден на армията
• Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка — Ден на еманципацията (по мотив възбраната на робството в Британската империя, 1832 г.)
• Бенин — Ден на независимостта (1960 година, от Франция, народен празник)
• Демократична република Конго — Ден на родителите
• Йоркшир, Англия — Ден на Йоркшир
• Либия — Ден на въоръжените сили
• Никарагуа — Ден на фиестата
• Русия — Ден на задната част на въоръжените сили на Руската федерация
• Украйна — Ден на военноморския флот
• Швейцария — Национален ден на Швейцария (по мотив подписването на Федералната харта, 1291 г.)
Изолираният от него чужд газ той назовава де-флогистон, което след това е отхвърлено от научната общественост. Пристли показва откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни откакто го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 година продължава опитите и открива, по неговите думи, " витриолен киселинен газ ", в действителност серен двуокис.
През март Пристли показва откритията си в писма до Кралското общество и в публикация на страниците на сп. " Философикъл транзакшънс ". Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е " 5-6 пъти по-добър от елементарния въздух за дишане и разпалване ". Ученият потвърждава изказванията си в особено построена за задачата лаборатория. Газът получава актуалното си наименование - О2, през 1777 година от Лавоазие.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 527 година — Юстиниан I става независим държател на Източната Римска империя.
• 902 година — Арабите, ръководени от династията Аглабиди, превземат последната цитадела на Византия на остров Сицилия —Таормина.
• 1291 година — Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се основава Швейцарската конфедерация.
• 1208 година — Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска страна е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.
• 1461 година — Едуард IV е коронован за крал на Англия.
• 1492 година — Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.
• 1498 година — Христофор Колумб дебаркира на континентална Америка при Венецуела.
• 1619 година — Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански плебеи.
• 1798 година — Революционни войни: В залива Абукир, Египет, стартира морска борба, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.
• 1800 година — Кралство Англия и Кралство Ирландия се сплотяват в Обединено кралство Англия и Ирландия.
• 1834 година — Отменено е робството в Британската империя, към 770 280 плебеи стават свободни жители.
• 1876 година — Колорадо става 38-я щат на Съединени американски щати.
• 1879 година — Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се слага началото на българските Военноморски сили.
• 1885 година — В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв..
• 1888 година — От Виена потегля първият трен по линията Виена - Цариград.
• 1894 година — Избухва Китайско-японската война.
• 1895 година — Излиза първият брой на списание Лов и лов на риба.
• 1902 година — Съединени американски щати купуват правата за Панамския канал от Франция.
• 1907 година — На остров Браунси стартира първият скаутски лагер, проведен от английския военачалник Робърт Бейдън-Пауъл.
• 1912 година — В София е образувана Аеропланна рота - първата самолетна част в България.
• 1914 година — Първата международна война: Германия афишира война на Русия три дни преди Англия да разгласи война на Германия.
• 1924 година — Основан е Апелативен съд Монако.
• 1928 година — Създадена е Радиослужба към Българска телеграфна агенция.
• 1936 година — В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.
• 1944 година — Втора международна война: Във Варшава Армия Крайова стартира Варшавското въстание против нацистката окупация на Полша; протестът продължава 63 дни преди да бъде сподавен от германците.
• 1953 година — Създадена е Информационна организация на Съединени американски щати (ЮСИА).
• 1960 година — Кипър получава своята самостоятелност.
• 1960 година — Държавата Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) афишира национална самостоятелност от Франция.
• 1960 година — Град Исламабад е разгласен на федерална столица на Пакистан.
• 1967 година — Израел анексира Източен Йерусалим.
• 1968 година — Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.
• 1971 година — На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се организира благотворителен концерт пред 40 хиляди души, на който са събрани към 244 хиляди $ за потребностите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е проведен от Джордж Харисън и Рави Шанкар, измежду изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и други
• 1975 година — 33 европейски страни, Съединени американски щати и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от съглашението за човешките права, който води до основаването на Организация за сигурност и съдействие в Европа.
• 1981 година — В Съединени американски щати стартира лъчение музикалният тв канал MTV.
• 1990 година — Желю Желев е определен от 7 Велико национално заседание за ръководител (президент) на Република България.
• 1991 година — 36 Народно заседание на Република България взема решение да не възобнови контракта за дружба, съдействие и взаимна помощ със Съюз на съветските социалистически републики от 1967 година
• 2001 година — България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се причисляват към Европейската организация за околна среда.
• 2004 година — При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) умират 396 души и над 500 са ранени.
Родени
• 126 година — Пертинакс, римски император († 193 г.)
• 1520 година — Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.)
• 1626 година — Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.)
• 1744 година — Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.)
• 1770 година — Уилям Кларк, американски откривател († 1838 г.)
• 1819 година — Херман Мелвил, американски романист, есеист и стихотворец († 1891 г.)
• 1829 година — Иван Сеченов, съветски физиолог († 1905 г.)
• 1849 година — Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.)
• 1857 година — Анастас Янков, български боен и бунтовник († 1906 г.)
• 1858 година — Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.)
• 1862 година — Иван Пашинов, български боен деятел († 1936 г.)
• 1872 година — Димитър Мирасчиев, български бунтовник († 1917 г.)
• 1873 година — Кръстьо Раковски, български, румънски, руски политик и посланик († 1941 г.)
• 1889 година — Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.)
• 1893 година — Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.)
• 1899 година — Джеймс Ейнджъл, американски летец († 1956 г.)
• 1921 година — Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.)
• 1924 година — Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия
• 1924 година — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.)
• 1925 година — Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)
• 1925 година — Ернст Яндл, немски стихотворец и драматург († 2000 г.)
• 1930 година — Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)
• 1933 година — Антонио Негри, италиански философ-марксист
• 1936 година — Ив Сен Лоран, френски фешън дизайнер († 2008 г.)
• 1942 година — Джанкарло Джанини, италиански артист
• 1945 година — Вили Кавалджиев, български рок артист († 2010 г.)
• 1945 година — Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 година
• 1948 година — Дейвид Гемел, английски публицист († 2006 г.)
• 1950 година — Любомир Котев, български публицист и белетрист
• 1951 година — Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.)
• 1952 година — Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.)
• 1953 година — Игор Дамянов, български политик
• 1953 година — Мартин Гудман, английски историк и публицист
• 1959 година — Джо Елиът, английски рок музикант
• 1961 година — Ален Берг, някогашен канадски водач от Форума 1
• 1962 година — Божидар Искренов, български футболист
• 1963 година — Кулио, американски рап реализатор
• 1964 година — Димитър Митовски, български режисьор
• 1964 година — Каспар Капарони, италиански артист
• 1967 година — Валентин Иванов, български астроном и публицист
• 1968 година — Дан Донеган, американски рок музикант
• 1971 година — Александър Ангелов, български правист
• 1972 година — Вадим Милов, швейцарски шахматист
• 1980 година — Елеонора Манчева, български фотомодел
• 1980 година — Мансини, бразилски футболист
• 1981 година — Стивън Хънт, ирландски футболист
• 1984 година — Бастиан Швайнщайгер, немски футболист
• 1986 година — Елена Веснина, съветска тенисистка
• 1988 година — Неманя Матич, сръбски футболист
• 1990 година — Лъчезар Русев, български футболист
Починали
• 30 пр.н.е. година — Марк Антоний, римски военачалник (* 83 пр.н.е. г.)
• 527 година — Юстин I, римски император (* 450 г.)
• 1137 година — Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.)
• 1146 година — Всеволод II, популярен княз на Киевска Рус (* 1094 г.)
• 1464 година — Козимо Медичи, създател на династията Медичи (* 1386 г.)
• 1557 година — Олаф Магнус, шведски публицист (* 1490 г.)
• 1714 година — Кралица Анна (* 1665 г.)
• 1831 година — Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и стихотворец (* 1807 г.)
• 1859 година — Стефан Богориди, османски общественик (* 1780 г.)
• 1887 година — Михаил Катков, съветски журналист (* 1818 г.)
• 1912 година — Йоаким Груев, български просветник (* 1828 г.)
• 1924 година — Димитър Вълнаров, български боен деятел (* 1859 г.)
• 1926 година — Израел Зангвил, британски публицист (* 1864 г.)
• 1934 година — Михаил Розов, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1941 година — Наум Арнаудов, български бунтовник (* 1876 г.)
• 1944 година — Стефан Чавдаров, български бунтовник (* 1883 г.)
• 1959 година — Жан Бера, френски водач от Формула 1 (* 1921 г.)
• 1967 година — Рихард Кун, немски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.)
• 1968 година — Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.)
• 1970 година — Ото Варбург, немски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.)
• 1973 година — Валтер Улбрихт, немски политик (* 1893 г.)
• 1977 година — Гари Пауърс, американски авиатор (* 1929 г.)
• 1987 година — Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.)
• 1992 година — Маргарита Алигер, съветска поетеса (* 1915 г.)
• 1997 година — Святослав Рихтер, украински пианист (* 1915 г.)
• 1998 година — Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.)
• 2002 година — Мария Нейкова, Българска поппевица и композиторка (* 1945 г.)
• 2003 година — Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.)
• 2005 година — Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.)
• 2005 година — Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.)
• 2009 година — Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.)
Празници
• Ден на градинаря Честването на празника е обновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на Български земеделски народен съюз
• Азербайджан — Ден на азербайджанската писменост и език
• Ангола и Ливан — Ден на армията
• Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка — Ден на еманципацията (по мотив възбраната на робството в Британската империя, 1832 г.)
• Бенин — Ден на независимостта (1960 година, от Франция, народен празник)
• Демократична република Конго — Ден на родителите
• Йоркшир, Англия — Ден на Йоркшир
• Либия — Ден на въоръжените сили
• Никарагуа — Ден на фиестата
• Русия — Ден на задната част на въоръжените сили на Руската федерация
• Украйна — Ден на военноморския флот
• Швейцария — Национален ден на Швейцария (по мотив подписването на Федералната харта, 1291 г.)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ