Окръжен съд – Кюстендил отхвърли като неоснователен иска на Мюсюлманско изповедание против Община Кюстендил за собствеността на джамия „Фетих Мехмед султан“
Мюсюлманско вероизповедание срещу Община Кюстендил за собствеността на джамия „ Фетих Мехмед султан “
Окръжен съд – Кюстендил ОТХВЪРЛЯ, като безпочвен, предявения от Мюсюлманско вероизповедание, представлявано от основния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, срещу Община Кюстендил, представлявана от кмета Петър Паунов, иск с правно съображение чл.108 от Закона за собствеността за признание за открито във връзка с Община Кюстендил, че ищецът Мюсюлманско вероизповедание, на съображение реставрация, като приемник на съществувалата до 1948 година Кюстендилска мюсюлманска вероизповедна община, е притежател на неподвижен парцел – състоящ се от 290 кв. м., на ул. „ Цар Освободител “ №105- А, дружно с намиращата се в него джамия „ Фетих Мехмед султан “, с предопределение – паметна религиозна постройка, както и за наказание на ответника да съобщи на ищеца владението върху парцела.
В претекстовете към решението, арбитър Веселина Джонева показва: По делото липсват писмени доказателства за учредяването и съществуването на Мюсюлманска вероизповедна община в гр.Кюстендил, за което, съгласно работилия от 1919г. Устав се е изисквало позволение на Министерство на външните работи и на изповеданията, която МВО да е имала правосубектността на юридическа персона. Представените от ищеца удостоверения, издадени от Дирекцията по вероизповеданията при Министерски съвет не съдържат данни, подкрепящи сходен извод.
Наред с горното – липсват доказателства, в случай че се одобри, че е съществувал сходен юридически индивид, последният да е имал в благосъстоятелност процесния аграрен парцел и намиращата се в него сграда-джамия, на някакво правно съображение – правна договорка, по отминалост, по силата на закон или по различен, избран в закон, метод. … По делото липсват доказателства, че след 1878г., респ. след 1919г. съответен юридически индивид, в частност МВО в гр.Кюстендил е упражнявала в интервал, по-дълъг от 20 години, фактическа власт във връзка с процесния парцел, демонстрирайки държание на пълновръстен притежател (animus), т.е. държание, което безспорно сочи на практикуване на собственическите пълномощия в цялостен размер. За да е налице притежание, годно да създаде правни последствия, е належащо упражняването на фактическата власт за себе си да е непрекъснато, непрестанно, умерено, очевидно и безспорно (да няма подозрение, че владелецът държи движимостта, както и за това, че я държи за себе си). Доказателства в тази тенденция не са ангажирани.
Липсват предпоставки да се одобри съществуване на догадка за възобновяване на собствеността в патримониума на ищеца при изискванията и по реда на §5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за водите, защото не се открива, а и не се твърди, че парцелът е бил одържавен, отчужден, иззет или нелегално лишен, заради което няма по какъв начин да се одобри, че в интерес на ищеца е настъпила реставрация по силата на закона.
Дължимото от ищеца основно и цялостно доказване в процеса не е извършено в нужната степен и исковата рекламация се явява неоснователна, заради което следва да се отхвърли.
Решението предстои на обжалване с въззивна тъжба пред Апелативен съд – София в 2-седмичен период от датата на връчването на дубликат от същото на страните.
Окръжен съд – Кюстендил ОТХВЪРЛЯ, като безпочвен, предявения от Мюсюлманско вероизповедание, представлявано от основния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, срещу Община Кюстендил, представлявана от кмета Петър Паунов, иск с правно съображение чл.108 от Закона за собствеността за признание за открито във връзка с Община Кюстендил, че ищецът Мюсюлманско вероизповедание, на съображение реставрация, като приемник на съществувалата до 1948 година Кюстендилска мюсюлманска вероизповедна община, е притежател на неподвижен парцел – състоящ се от 290 кв. м., на ул. „ Цар Освободител “ №105- А, дружно с намиращата се в него джамия „ Фетих Мехмед султан “, с предопределение – паметна религиозна постройка, както и за наказание на ответника да съобщи на ищеца владението върху парцела.
В претекстовете към решението, арбитър Веселина Джонева показва: По делото липсват писмени доказателства за учредяването и съществуването на Мюсюлманска вероизповедна община в гр.Кюстендил, за което, съгласно работилия от 1919г. Устав се е изисквало позволение на Министерство на външните работи и на изповеданията, която МВО да е имала правосубектността на юридическа персона. Представените от ищеца удостоверения, издадени от Дирекцията по вероизповеданията при Министерски съвет не съдържат данни, подкрепящи сходен извод.
Наред с горното – липсват доказателства, в случай че се одобри, че е съществувал сходен юридически индивид, последният да е имал в благосъстоятелност процесния аграрен парцел и намиращата се в него сграда-джамия, на някакво правно съображение – правна договорка, по отминалост, по силата на закон или по различен, избран в закон, метод. … По делото липсват доказателства, че след 1878г., респ. след 1919г. съответен юридически индивид, в частност МВО в гр.Кюстендил е упражнявала в интервал, по-дълъг от 20 години, фактическа власт във връзка с процесния парцел, демонстрирайки държание на пълновръстен притежател (animus), т.е. държание, което безспорно сочи на практикуване на собственическите пълномощия в цялостен размер. За да е налице притежание, годно да създаде правни последствия, е належащо упражняването на фактическата власт за себе си да е непрекъснато, непрестанно, умерено, очевидно и безспорно (да няма подозрение, че владелецът държи движимостта, както и за това, че я държи за себе си). Доказателства в тази тенденция не са ангажирани.
Липсват предпоставки да се одобри съществуване на догадка за възобновяване на собствеността в патримониума на ищеца при изискванията и по реда на §5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за водите, защото не се открива, а и не се твърди, че парцелът е бил одържавен, отчужден, иззет или нелегално лишен, заради което няма по какъв начин да се одобри, че в интерес на ищеца е настъпила реставрация по силата на закона.
Дължимото от ищеца основно и цялостно доказване в процеса не е извършено в нужната степен и исковата рекламация се явява неоснователна, заради което следва да се отхвърли.
Решението предстои на обжалване с въззивна тъжба пред Апелативен съд – София в 2-седмичен период от датата на връчването на дубликат от същото на страните.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ