Място с особена енергия – така хората от село Долна

Място с особена сила – по този начин хората от село Долна Бешовица, област Враца, разказват манастира „ Свети Архангел Михаил”.
Някога населявано от монаси, през днешния ден мястото е опустошено. Останала е единствено църквата – монумент на културата, издигната през XII век, запазила скъпи фрески. Някога в манастира е работил Захари Зограф.
„ Във времето е имало съдружие за реорганизация на манастира. След това бях чувала, че имат инвестицоинно предложение за създаване не частта, която е била за живеене. Дори и в този момент – през 2016 година, имахме такова капиталово предложение. Не можахме да се класираме и дотук са нещата”, споделя Нели Димитрова, кмет на с. Долна Бешовица.
За последно през 70-те години в манастира е живяла калугерката баба Параскева. След гибелта си е заровена до църквата. Местните, измежду които и кметът на селото, си я спомнят: „ Чувала съм, че е имала някаква нещастна обич. Казваха, че момчето, с което щели да се женят, се дами за нейна сестра. И тя тогава се замонашва и идва тук. Наскоро имах диалог с жена, която се е омъжила на друго място, и идваше за уверение за наследници. Тя споделя: „ Нелка, в миналото във времето, аз като бях дребна, и всеки ден вървях там – нещо ме караше. И още на вратите баба Параскева ме чакаше и вика „ Айде мамо, доста се забави днеска” и почва да ми реше косата”.
Особено скъп е олтарният стенна живопис в църквата. В едната му част се виждат бащите на славянската книжовност – Св. св. Кирил и Методий. Според някои анализатори тук солунските братя са изобразени в черква за първи път.
Твърди се, че в предишното стенописът е бил реставриран. Днес обаче е мощно развален и съвсем премахнат.
Преди три години група от хора, непознати между тях, вземат решение да облагородят мястото на тогавашния манастир, обрасло с високи треви и шубраци.
„ Просто пристигнах, видях. Те споделяха – манастира, манастира… Аз като пристигнах, манастир няма – имало е, само че е паднал. Има митове, че Васил Левски е имал укритие тук, че Захари Зограф е рисувал, може би и някои други, които ние не ги знаем”, споделя Здравко Даков от Роман.
Той обезпечава техниката – резачки и тримери, с които да се разчистят гъстите треви.
Доброволци са и младежи – всички по някакъв метод свързани с Долна Бешовица, които по лична самодейност се сплотяват и по няколко пъти в годината идват на мястото, с цел да го поддържат.
„ Беше в безусловно безобразно положение. Навсякъде беше обрасло, изобщо нищо не се виждаше, не можеше да се мине. На мен баба ми е от тук. Знам какво значение за историята има това място, което се разрушава. Така че това е основният претекст аз да дойда да се занимавам с това”, споделя 24-годишният Димо Димов.
През годините манастирът е бил посещаван от иманяри.
„ Постоянно има нападения от иманяри – копане, камъни разместват… Камъкът, който е бил над чешмата, е дислокиран последно. Откраднаха стъпалата, откраднаха каменната маса. Всеки събори да разграбва и никой не се бори нещо да основава тук”, споделя Иван Кръстев, на 22 години.
Така към този момент осем века каменният дувар, въпреки и рушащ се, продължава да стои. От Врачанската епархия споделиха за bTV, че предстоят диалози за възобновяване на църквата, само че не се ангажираха със периоди по кое време ще стане това.
А в това време доброволците, които поддържат манастира, биха са радвали на помощ, в случай че не от страната, то най-малко от други като тях, които желаят да оказват помощ.