Киров-син: Платих откупа за баща ми и 121 000 евро данък за него. Парите на Наглите никой не ги търси
МВР да направи лист с имената и фотосите на бандити - да ги покаже, всички да ги знаят и да се пазят, споделя Иван Киров
- Г-н Киров, кой беше най-трудният миг за вас от отвличането на татко ви преди 10 година в Банкя до момента?
- Най-трудно бе по време на самото похищение, до момента в който татко ми го нямаше. Реално от моите дейности зависеше животът му - давах си сметка, че в случай че не платя откуп, ще го убият. В такава обстановка може да ти се желаят доста неща - да беснееш, да отмъщаваш, само че когато има пленник, не можеш. Трябва да се играе по непознатите правила, да се съобразяваш и да бъдеш задоволително добър в договарянията, с цел да не навредиш. Може да не убият отвлечения, само че да му отрежат пръст, както са правили. Това си е риск - чаках, че ще се случи, в случай че кажа да вземем за пример, че съм събрал единствено 250 000 лева, а те желаеха доста повече.
- Искали са 5 млн. евро...
- Да.
- Вярно ли е, че сте предизвестили похитителите, че в случай че наранят татко ви или му отрежат пръсти, както на някогашния началник на ФК “Литекс ” Ангел Бончев, няма да видят нито стотинка?
- Честно казано, тъкмо по този начин не можеш да кажеш, защото си в слабата позиция. Казах им, че в случай че не ми дадат неоспоримо доказателство, че татко ми е жив, няма да видят стотинка. Комуникацията (с есемеси -б.а.) се започваше единствено когато те решат. Всеки път имаха нов номер. Може да пишеш колкото си искаш, само че няма кой да го прочете... Вечерта, когато потеглих да предавам парите, внезапно споделиха: “Утре ”. И край. Почнах да пиша - не желаете ли парите, на следващия ден няма да има, няма да дам и така нататък Два часа преди този момент ме караха да обикалям по всички страни. Беше ми писнало, само че не отговаряха.
- Къде трябваше да предадете парите първия път?
- Не споделиха, просто ме размотаваха - в София, Княжево, Владая. Оттам към Дупница, Самоков, Боровец, отново в Самоков и най-после: “Няма да стане ”. Явно са имали съгледвачи по пътя и са се тормозили.
- Тогава ли бе най-критичният миг от договарянията?
- Най-критичният беше на идващия ден. При договарянията все споделяха, че са “професионалисти ” и имам “мъжката им дума ”, а най-после, като потеглих да им нося парите, се дръпнаха. Бях буен, изключих си телефона. Като го включих, имаше есемеси със закани от рода “Какъв си ти бе, злощастник?! ”, “Искаш в този момент да го смажем от пердах ли, да ти го донесем на части ” и прочие Отговорих нещо от сорта: “Искате ли парите? Имам 517 хиляди евро ”.
Последва известие в 20 ч да потегли към Дупница. И първоначално имаше сериозни моменти. Нямах средства в банкова сметка, парите във компанията бяха оборотни. Ако има 50 000 лева оборот, значи толкоз мога да събера. А и какви пари мога да намеря, когато всички медии гърмят, че татко ми е похитен. Кой ще желае да си купи скъпа машина, в случай че на следващия ден може да няма компания. 3 седмици - по време на отвличането и малко по-късно, оборот съвсем не е имало.
- С компанията какво се случи, в този момент офисите ѝ са празни?
- Това навреди първо на имиджа ѝ. Тогава всички задгранични компании схващат за отвличането, само че са в незнание какво се случва в страната. Почват да мислят дали би трябвало да имат посланичество, кой да им движи нещата, това са огромни компании и така нататък Подобно нещо вреди грубо на бизнеса. Загубите, които претърпяхме, са десетки пъти по-големи, в сравнение с сумата, която платихме за освобождението на татко ми. Проблемите съответстваха и с рецесията в страната, която през 2009 година бе в разгара си. Платих налози за парите за откупа и така нататък, натрупаха се доста неща.
- Как по този начин платихте налози?
- Тези пари излизат от компанията, само че аз няма по какъв начин да имам разходни документи, с цел да ги осчетоводя. Липсват 517 000 евро от оборота и те се таксуват с налог като извоювани - един път с налог облага и повторно с налог дял.
- Колко общо налози платихте?
- Около 121 000 евро.
- Излиза, че един път сте жертви на Наглите, повторно - на страната? Не трябваше ли да ви ги опростят?
- Това се случва в естествените страни. В Холандия, когато е бил похитен началник на огромна компания и е заплатен откуп от порядъка на 15 млн. евро, страната отива и споделя: “Извиняваме се, че не можахме да предотвратим това тежко закононарушение, само че ще ви опростим налога върху парите, които сте дали ”.
Да не приказваме, че още до момента в който татко ми беше похитен, някои от българските снабдители, на които в същото време сме дължали пари за стока, започнаха да се обаждат: “Искаме си парите ”. Вместо: “Не се притеснявай, в подобен миг ще изчакаме ”.
- Никой ли не предложи пари, с цел да помогне да съберете откупа?
- В прав текст - не. Няколко души, другари на татко ми, се обадиха да питат могат ли с нещо да оказват помощ. Но аз избягвах в такава обстановка да вземам пари назаем, с цел да събера голяма сума за откуп. После по какъв начин ще ги връщам? Има и друго - в случай че потегли да групирам пари от хората, като им споделям, че татко ми е похитен и животът му зависи от това, ще ги слага в доста неуместна обстановка да не могат да ми откажат. Не желая да им предизвиквам това. Те какво са отговорни? В такива моменти множеството хора биха се отдръпнали, по този начин и направиха.
- В бедата преброихте ли приятелите?
- Да. Аз в никакъв случай не съм имал доста другари, същинските от детството до момента са 5-6 и те са си там.
- По време на договарянията с бандата, споделяхте ли с различен от фамилията какво става?
- Бях самичък, живеех настрана от майка ми. А и тя нямаше с какво доста да ми помогне, идваше да ме види, да пита какво става. Аз самият тогава не знаех какво тъкмо се случва, дали се подслушват телефоните. Пазех се.
- Като се обадихте в полицията, не се ли притеснявахте, че тъкмо оттова може да изтече информация?
- Честно казано, се притеснявах първоначално. Звъннах на един съветник по сигурността, бил е в службите. С него преценихме, че би трябвало да го обявим (Киро Киров-б.а.) за търсене в Министерство на вътрешните работи. Не съм таен вид, лековерен съм. Но когато се водеха договарянията за откупа, това се случваше сред мен и тях. Накрая дадох парите. Естествено, към мен е имало полиция, доста цивилни коли. Казвали са ми, че били ангажирани 100-ина индивида от полицията с 30 коли. Аз съм видял единствено трима-четирима души. Бяха с мен да ме охраняват, защото при предходното похищение на Бончев и предаването на парите отвлякоха жена му. На връщане видях и една кола с барети.
След предаването на откупа обаче всичко се знаеше - че съм оставил парите на 19-ия км на автомагистрала “Хемус ”, какъв брой са и така нататък Значи има теч на информация.
- Имате ли пояснение за какво Наглите са набелязали тъкмо татко ви? Казват, че са го отвлекли доста откакто са го следили?
- Имаме наши догадки. Баща ми живееше самичък в Банкя, без камери и защита. Аз бях в друга къща, пред която имаше будка с охранител и камери. А в кафенето под нашите офиси - “Снейк ”, което тогава беше най-популярното в “Люлин ”, локалните бандити постоянно си пиеха кафето.
- Баща ви промени ли се след 17 дни в плен?
- Той твърди, че нищо му няма. Но в общи линии от този момент сякаш стана малко по-нерешителен. Рязко остаря. Тогава беше на 70 година, изглеждаше като 55-годишен. За няколко години грохна, посивя, отпусна се.
- Но споделя, че слуша докторите. Изкарал е белодробен инфаркт и 2 интервенции, само че се бори...
- Да, на 80 година е в положително здраве спрямо множеството хора на тази възраст.
- Чувства ли се предаден?
- Сигурно. Ето, никой не приказва за парите, които сме дали и не ги търси. Осъдените, като излязат, ще си ги харчат. Едно време за нас работеха към 700 души, давали сме им самун през годините. Няма един, който да звънне да пита “как сте ”.
- В случая “Наглите ” Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и съда свършиха ли си работата?
- В полицията - и да, и не. Хората при мен бяха върхът. Полицаят, който отговаряше за мен - Давид, беше супер съзнателен. Той обаче нямаше доста власт. Нито има кой да му оказва помощ, нито съоръжение. Накрая му писна да се бори, напусна... Докато беше с нас не спеше, звънях му през нощта, когато се постанова. С всичките други отвличания се е занимавал, за 2 година една година е спал при отвлечените. Този човек и психологът, който ни консултираше - Неделчо Стойчев, бяха страхотни експерти. И още 3-4 барети, които ме охраняваха. Но до такава степен.
В страната би трябвало да има звено, подготвени в договаряния хора с парламентьорски умения. Да им се купят проследяваща и записваща техника, телефони и така нататък Когато похитителите звъннаха да приказвам с татко ми (за да се увери, че е жив-б.а.), диалогът беше най-малко 5 минути. За толкоз време умерено можеше да бъдат локализирани и да се реагира. С 2 думи - органите на реда бяха тотално неподготвени, и то след толкоз отвличания.
Накрая, преди да предам парите за откупа, пристигнаха хора да ми оферират да се постави проследяващо устройство в сака. Как да допускам, че това ще помогне? Кой ще наблюдава това устройство, по какъв начин? Да не приказваме, че похитителите ще го открият незабавно. Как да пожертвам живота на татко ми?!
- От 11 подсъдими по делото “Наглите ” 4-ма бяха наказани за отвличанията. В тях са взели участие двама, които към този момент не са сред живите, и още двама, които останаха предпазени очевидци. През май 2017 година Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов-Йожи, за малко да излязат на независимост. Реагираха медиите и вие...
- Другите се скриха. Ако бяхме единни като нация, в случай че не изляза единствено аз, а 12 жертви на отвличания, на никого няма да му пристигна на разум да желае предварително освобождение или да го утвърждава. Лошото е, че българинът да го бият, да го мачкат, да му вземат парите, отново е плебей, не стачкува. Седим и чакаме даже когато някой се пробва да пусне предварително причинителите на 12 отвличания, и то след 6 година в пандиза. Караме я на прекарване, на доизживяване, каквото стане. Да преживеем днешния ден, на следващия ден ще забележим.
Като учех в американски университет преди 20 година нациите бяха подредени в 2 категории - групови и индивидуалистични. На първо място измежду индивидуалистичните народи в американския учебник беше България. При нас всеки е самичък за себе си. Затова са и вицовете, че единствено за българския котел в пъкъла нямало защита. И за какво - в случай че някой тръгне да излиза, другите незабавно го дърпат назад.
- Какво би трябвало да се промени в законодателството, с цел да е дейно против сходен тип закононарушения?
- По закон оптималната присъда за похищение е 18 година В България кумулиране на присъдите по едно дело няма (налага се една най-тежка-б.а.). Но аз запитвам - не можеше ли да се появи казус по време на самото дело - за наставление, с цел да няма повече такива закононарушения, да се усили присъдата на отговорните на 30-40 година или да се промени законът. Срещу тези, които бяха разследвани, и преди е имало тъжби, висящи каузи. Това не би трябвало ли да им утежни ситуацията? До година преди ареста им множеството не са били мирни жители, а автокрадци, обирджии. Някои са разбивали наши магазини. Тези люлински бандити полицията си ги знае, само че какво прави?
- Ако не дай боже стане похищение и някой изпадне във вашата обстановка, какъв съвет бихте му дали?
- Ами то се случи - на сина на шефа на “Софавто ” (пуснат е след 11 дни в плен-б.а.). Звъняха ми тогава... Всички си мислят, че са предпазени, че на тях няма да се случи. Но такива неща се случват, и то на напълно елементарни хора. Колкото са по-лесни, толкоз са по-вероятни за похищение. Никой не е предпазен. Ясно е, че всеки не може да върви с защита. Бих желал страната да направи по-работещи механизми. Тя не се оправя не тъй като не може, а тъй като няма воля. Може да вземем за пример да изготви описи на нарушителите - на наказаните и на търсените, с цел да знаят хората по какъв начин наподобяват.
- Със фотоси ли?
- Точно по този начин. Да може хората да ги разпознават, най-малко себе си да предпазят. Да внимават да не им се случи нещо. Четох някъде, че Йожи са го пускали в отпуск от пандиза. Ако това е правилно, а то евентуално е, тъй като аз персонално съм виждал човек с ефикасна присъда за ликвидиране да си пие кафето в “Люлин ”, по какъв начин да го разпознаят хората? Не знам за какво разрешават в съда на нарушителите да си крият лицата. Нашите лица са показани, на съдиите и прокурорите - също, само че техните ги крият. Да ги покажат на народа - да ги види.
- Кое съгласно вас е най-ценното в живота?
- Може би едно от най-ценните неща е спокойствието. Когато го няма, е доста мъчно. Иначе най-лошото е алчността, да искаш още, още и още. Закъде?
Преди изявлението Киро Киров написа в обществените мрежи: На 27 март 2009 година татко ми беше похитен. Забравихте ли? Преди 10 година и няколко дни. Ние не сме... След 17 дни договаряния и заплатен откуп беше освободен... ”. Той постна във фейсбук обява на “24 часа ”, в която се споделя за отвличането, Наглите и ориста на Киров по-късно. Под обявата има 98 коментара и 347 реакции, в които хората показват отношението си към закононарушението и протичащото се по-късно и поддържат семейство Кирови.
Делото против Наглите завърши дефинитивно през лятото на 2014 година Четирима от Наглите са в пандиза с присъди сред 10 и 18 година затвор. Преди близо 2 година двама желаеха да ги пуснат предварително - един арбитър позволи, различен отхвърли и Гребеца и Йожи още са в пандиза.
Наглите прибират общо над 3 млн. лева от откупи. Парите не са открити. Засечени бяха единствено няколко банкноти в комерсиалната мрежа, само че следата не докара до повече разкрития.
Визитка на Иван Киров
-Роден на 22 ноември 1976 година
-Завършва колеж в България
-Записва мениджмънт в университет в Съединени американски щати, следва и в Австрия
-Има комерсиална компания за продажба на аудиотехника
l През 2009 година води 15 дни договаряния с бандата на Наглите, с цел да освободи татко си, който тогава е на 70 година След освобожданието Киро Киров отслабва 15 кг, на 5-ия ден му откриват тромб в крайници, който е тръгнал към белия дроб /24chasa.bg
- Г-н Киров, кой беше най-трудният миг за вас от отвличането на татко ви преди 10 година в Банкя до момента?
- Най-трудно бе по време на самото похищение, до момента в който татко ми го нямаше. Реално от моите дейности зависеше животът му - давах си сметка, че в случай че не платя откуп, ще го убият. В такава обстановка може да ти се желаят доста неща - да беснееш, да отмъщаваш, само че когато има пленник, не можеш. Трябва да се играе по непознатите правила, да се съобразяваш и да бъдеш задоволително добър в договарянията, с цел да не навредиш. Може да не убият отвлечения, само че да му отрежат пръст, както са правили. Това си е риск - чаках, че ще се случи, в случай че кажа да вземем за пример, че съм събрал единствено 250 000 лева, а те желаеха доста повече.
- Искали са 5 млн. евро...
- Да.
- Вярно ли е, че сте предизвестили похитителите, че в случай че наранят татко ви или му отрежат пръсти, както на някогашния началник на ФК “Литекс ” Ангел Бончев, няма да видят нито стотинка?
- Честно казано, тъкмо по този начин не можеш да кажеш, защото си в слабата позиция. Казах им, че в случай че не ми дадат неоспоримо доказателство, че татко ми е жив, няма да видят стотинка. Комуникацията (с есемеси -б.а.) се започваше единствено когато те решат. Всеки път имаха нов номер. Може да пишеш колкото си искаш, само че няма кой да го прочете... Вечерта, когато потеглих да предавам парите, внезапно споделиха: “Утре ”. И край. Почнах да пиша - не желаете ли парите, на следващия ден няма да има, няма да дам и така нататък Два часа преди този момент ме караха да обикалям по всички страни. Беше ми писнало, само че не отговаряха.
- Къде трябваше да предадете парите първия път?
- Не споделиха, просто ме размотаваха - в София, Княжево, Владая. Оттам към Дупница, Самоков, Боровец, отново в Самоков и най-после: “Няма да стане ”. Явно са имали съгледвачи по пътя и са се тормозили.
- Тогава ли бе най-критичният миг от договарянията?
- Най-критичният беше на идващия ден. При договарянията все споделяха, че са “професионалисти ” и имам “мъжката им дума ”, а най-после, като потеглих да им нося парите, се дръпнаха. Бях буен, изключих си телефона. Като го включих, имаше есемеси със закани от рода “Какъв си ти бе, злощастник?! ”, “Искаш в този момент да го смажем от пердах ли, да ти го донесем на части ” и прочие Отговорих нещо от сорта: “Искате ли парите? Имам 517 хиляди евро ”.
Последва известие в 20 ч да потегли към Дупница. И първоначално имаше сериозни моменти. Нямах средства в банкова сметка, парите във компанията бяха оборотни. Ако има 50 000 лева оборот, значи толкоз мога да събера. А и какви пари мога да намеря, когато всички медии гърмят, че татко ми е похитен. Кой ще желае да си купи скъпа машина, в случай че на следващия ден може да няма компания. 3 седмици - по време на отвличането и малко по-късно, оборот съвсем не е имало.
- С компанията какво се случи, в този момент офисите ѝ са празни?
- Това навреди първо на имиджа ѝ. Тогава всички задгранични компании схващат за отвличането, само че са в незнание какво се случва в страната. Почват да мислят дали би трябвало да имат посланичество, кой да им движи нещата, това са огромни компании и така нататък Подобно нещо вреди грубо на бизнеса. Загубите, които претърпяхме, са десетки пъти по-големи, в сравнение с сумата, която платихме за освобождението на татко ми. Проблемите съответстваха и с рецесията в страната, която през 2009 година бе в разгара си. Платих налози за парите за откупа и така нататък, натрупаха се доста неща.
- Как по този начин платихте налози?
- Тези пари излизат от компанията, само че аз няма по какъв начин да имам разходни документи, с цел да ги осчетоводя. Липсват 517 000 евро от оборота и те се таксуват с налог като извоювани - един път с налог облага и повторно с налог дял.
- Колко общо налози платихте?
- Около 121 000 евро.
- Излиза, че един път сте жертви на Наглите, повторно - на страната? Не трябваше ли да ви ги опростят?
- Това се случва в естествените страни. В Холандия, когато е бил похитен началник на огромна компания и е заплатен откуп от порядъка на 15 млн. евро, страната отива и споделя: “Извиняваме се, че не можахме да предотвратим това тежко закононарушение, само че ще ви опростим налога върху парите, които сте дали ”.
Да не приказваме, че още до момента в който татко ми беше похитен, някои от българските снабдители, на които в същото време сме дължали пари за стока, започнаха да се обаждат: “Искаме си парите ”. Вместо: “Не се притеснявай, в подобен миг ще изчакаме ”.
- Никой ли не предложи пари, с цел да помогне да съберете откупа?
- В прав текст - не. Няколко души, другари на татко ми, се обадиха да питат могат ли с нещо да оказват помощ. Но аз избягвах в такава обстановка да вземам пари назаем, с цел да събера голяма сума за откуп. После по какъв начин ще ги връщам? Има и друго - в случай че потегли да групирам пари от хората, като им споделям, че татко ми е похитен и животът му зависи от това, ще ги слага в доста неуместна обстановка да не могат да ми откажат. Не желая да им предизвиквам това. Те какво са отговорни? В такива моменти множеството хора биха се отдръпнали, по този начин и направиха.
- В бедата преброихте ли приятелите?
- Да. Аз в никакъв случай не съм имал доста другари, същинските от детството до момента са 5-6 и те са си там.
- По време на договарянията с бандата, споделяхте ли с различен от фамилията какво става?
- Бях самичък, живеех настрана от майка ми. А и тя нямаше с какво доста да ми помогне, идваше да ме види, да пита какво става. Аз самият тогава не знаех какво тъкмо се случва, дали се подслушват телефоните. Пазех се.
- Като се обадихте в полицията, не се ли притеснявахте, че тъкмо оттова може да изтече информация?
- Честно казано, се притеснявах първоначално. Звъннах на един съветник по сигурността, бил е в службите. С него преценихме, че би трябвало да го обявим (Киро Киров-б.а.) за търсене в Министерство на вътрешните работи. Не съм таен вид, лековерен съм. Но когато се водеха договарянията за откупа, това се случваше сред мен и тях. Накрая дадох парите. Естествено, към мен е имало полиция, доста цивилни коли. Казвали са ми, че били ангажирани 100-ина индивида от полицията с 30 коли. Аз съм видял единствено трима-четирима души. Бяха с мен да ме охраняват, защото при предходното похищение на Бончев и предаването на парите отвлякоха жена му. На връщане видях и една кола с барети.
След предаването на откупа обаче всичко се знаеше - че съм оставил парите на 19-ия км на автомагистрала “Хемус ”, какъв брой са и така нататък Значи има теч на информация.
- Имате ли пояснение за какво Наглите са набелязали тъкмо татко ви? Казват, че са го отвлекли доста откакто са го следили?
- Имаме наши догадки. Баща ми живееше самичък в Банкя, без камери и защита. Аз бях в друга къща, пред която имаше будка с охранител и камери. А в кафенето под нашите офиси - “Снейк ”, което тогава беше най-популярното в “Люлин ”, локалните бандити постоянно си пиеха кафето.
- Баща ви промени ли се след 17 дни в плен?
- Той твърди, че нищо му няма. Но в общи линии от този момент сякаш стана малко по-нерешителен. Рязко остаря. Тогава беше на 70 година, изглеждаше като 55-годишен. За няколко години грохна, посивя, отпусна се.
- Но споделя, че слуша докторите. Изкарал е белодробен инфаркт и 2 интервенции, само че се бори...
- Да, на 80 година е в положително здраве спрямо множеството хора на тази възраст.
- Чувства ли се предаден?
- Сигурно. Ето, никой не приказва за парите, които сме дали и не ги търси. Осъдените, като излязат, ще си ги харчат. Едно време за нас работеха към 700 души, давали сме им самун през годините. Няма един, който да звънне да пита “как сте ”.
- В случая “Наглите ” Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и съда свършиха ли си работата?
- В полицията - и да, и не. Хората при мен бяха върхът. Полицаят, който отговаряше за мен - Давид, беше супер съзнателен. Той обаче нямаше доста власт. Нито има кой да му оказва помощ, нито съоръжение. Накрая му писна да се бори, напусна... Докато беше с нас не спеше, звънях му през нощта, когато се постанова. С всичките други отвличания се е занимавал, за 2 година една година е спал при отвлечените. Този човек и психологът, който ни консултираше - Неделчо Стойчев, бяха страхотни експерти. И още 3-4 барети, които ме охраняваха. Но до такава степен.
В страната би трябвало да има звено, подготвени в договаряния хора с парламентьорски умения. Да им се купят проследяваща и записваща техника, телефони и така нататък Когато похитителите звъннаха да приказвам с татко ми (за да се увери, че е жив-б.а.), диалогът беше най-малко 5 минути. За толкоз време умерено можеше да бъдат локализирани и да се реагира. С 2 думи - органите на реда бяха тотално неподготвени, и то след толкоз отвличания.
Накрая, преди да предам парите за откупа, пристигнаха хора да ми оферират да се постави проследяващо устройство в сака. Как да допускам, че това ще помогне? Кой ще наблюдава това устройство, по какъв начин? Да не приказваме, че похитителите ще го открият незабавно. Как да пожертвам живота на татко ми?!
- От 11 подсъдими по делото “Наглите ” 4-ма бяха наказани за отвличанията. В тях са взели участие двама, които към този момент не са сред живите, и още двама, които останаха предпазени очевидци. През май 2017 година Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов-Йожи, за малко да излязат на независимост. Реагираха медиите и вие...
- Другите се скриха. Ако бяхме единни като нация, в случай че не изляза единствено аз, а 12 жертви на отвличания, на никого няма да му пристигна на разум да желае предварително освобождение или да го утвърждава. Лошото е, че българинът да го бият, да го мачкат, да му вземат парите, отново е плебей, не стачкува. Седим и чакаме даже когато някой се пробва да пусне предварително причинителите на 12 отвличания, и то след 6 година в пандиза. Караме я на прекарване, на доизживяване, каквото стане. Да преживеем днешния ден, на следващия ден ще забележим.
Като учех в американски университет преди 20 година нациите бяха подредени в 2 категории - групови и индивидуалистични. На първо място измежду индивидуалистичните народи в американския учебник беше България. При нас всеки е самичък за себе си. Затова са и вицовете, че единствено за българския котел в пъкъла нямало защита. И за какво - в случай че някой тръгне да излиза, другите незабавно го дърпат назад.
- Какво би трябвало да се промени в законодателството, с цел да е дейно против сходен тип закононарушения?
- По закон оптималната присъда за похищение е 18 година В България кумулиране на присъдите по едно дело няма (налага се една най-тежка-б.а.). Но аз запитвам - не можеше ли да се появи казус по време на самото дело - за наставление, с цел да няма повече такива закононарушения, да се усили присъдата на отговорните на 30-40 година или да се промени законът. Срещу тези, които бяха разследвани, и преди е имало тъжби, висящи каузи. Това не би трябвало ли да им утежни ситуацията? До година преди ареста им множеството не са били мирни жители, а автокрадци, обирджии. Някои са разбивали наши магазини. Тези люлински бандити полицията си ги знае, само че какво прави?
- Ако не дай боже стане похищение и някой изпадне във вашата обстановка, какъв съвет бихте му дали?
- Ами то се случи - на сина на шефа на “Софавто ” (пуснат е след 11 дни в плен-б.а.). Звъняха ми тогава... Всички си мислят, че са предпазени, че на тях няма да се случи. Но такива неща се случват, и то на напълно елементарни хора. Колкото са по-лесни, толкоз са по-вероятни за похищение. Никой не е предпазен. Ясно е, че всеки не може да върви с защита. Бих желал страната да направи по-работещи механизми. Тя не се оправя не тъй като не може, а тъй като няма воля. Може да вземем за пример да изготви описи на нарушителите - на наказаните и на търсените, с цел да знаят хората по какъв начин наподобяват.
- Със фотоси ли?
- Точно по този начин. Да може хората да ги разпознават, най-малко себе си да предпазят. Да внимават да не им се случи нещо. Четох някъде, че Йожи са го пускали в отпуск от пандиза. Ако това е правилно, а то евентуално е, тъй като аз персонално съм виждал човек с ефикасна присъда за ликвидиране да си пие кафето в “Люлин ”, по какъв начин да го разпознаят хората? Не знам за какво разрешават в съда на нарушителите да си крият лицата. Нашите лица са показани, на съдиите и прокурорите - също, само че техните ги крият. Да ги покажат на народа - да ги види.
- Кое съгласно вас е най-ценното в живота?
- Може би едно от най-ценните неща е спокойствието. Когато го няма, е доста мъчно. Иначе най-лошото е алчността, да искаш още, още и още. Закъде?
Преди изявлението Киро Киров написа в обществените мрежи: На 27 март 2009 година татко ми беше похитен. Забравихте ли? Преди 10 година и няколко дни. Ние не сме... След 17 дни договаряния и заплатен откуп беше освободен... ”. Той постна във фейсбук обява на “24 часа ”, в която се споделя за отвличането, Наглите и ориста на Киров по-късно. Под обявата има 98 коментара и 347 реакции, в които хората показват отношението си към закононарушението и протичащото се по-късно и поддържат семейство Кирови.
Делото против Наглите завърши дефинитивно през лятото на 2014 година Четирима от Наглите са в пандиза с присъди сред 10 и 18 година затвор. Преди близо 2 година двама желаеха да ги пуснат предварително - един арбитър позволи, различен отхвърли и Гребеца и Йожи още са в пандиза.
Наглите прибират общо над 3 млн. лева от откупи. Парите не са открити. Засечени бяха единствено няколко банкноти в комерсиалната мрежа, само че следата не докара до повече разкрития.
Визитка на Иван Киров
-Роден на 22 ноември 1976 година
-Завършва колеж в България
-Записва мениджмънт в университет в Съединени американски щати, следва и в Австрия
-Има комерсиална компания за продажба на аудиотехника
l През 2009 година води 15 дни договаряния с бандата на Наглите, с цел да освободи татко си, който тогава е на 70 година След освобожданието Киро Киров отслабва 15 кг, на 5-ия ден му откриват тромб в крайници, който е тръгнал към белия дроб /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ