Завръщането на 90-тарската музика и яките домашни партита
Музиката на 90-те години беше толкоз разбиваща, че и до момента генерации наред хора я слушат по радиостанциите и вкъщи. Това накара и " Терминал 1 " да провежда специфична поредност от празненства, наречена " 90’s Kids " ( " Деца на 90-те " ), в която всеки месец да събира на едно място феновете на яките части от края на предишния век.
Следващият подобен ваучър е на следващия ден, 19 април, петък, от 21:00 часа, където единствено против 6 лв. вход ще може да се разбиете дружно с няколкостотин други фанатици като вас.
Както постоянно, диджеите на вечерта ще бъдат Пламена Гиргинова и Николай Важаров, които дадоха отговор на няколко въпроса по мотива, които ви представяме в OFFNews.
Вие самите 90s kids ли сте?
Николай: Хаха, условно е. Аз смятам себе си за 90’s kid, защото пубертетът ми мина през 90-те и тогава беше времето, в което се научих да чувам музика. В моята глава аз и хората от моето потомство - това сме 90’s kids.
Пламена: Аз в действителност съм родена съвсем при започване на 90-те, само че схващам себе си също за 90s kid, защото съм израснала около двете си по-големи сестри, тъй че към мен като дете се слушаше доста Продиджи и Нирвана... Също по този начин си припомням по какъв начин и двете се бяха подстригали и имаха сходни ризи като идола си Кърт Кобейн. Още от малко усещах по какъв начин тази музикална ера ще ми повлияе доста!
Как ви хрумна концепцията за 90‘s Kids Party?
Николай: Говорихме си с другари по какъв начин ни се желае да се върне чувството за домашните купони през 90-те - запечатало ми се е в паметта по какъв начин съм в една къща в Горна Баня, слушаме Poison на Продиджи и един съученик скача от втория етаж непосредствено върху масата в средата на хола... Как полудяваме на Josh Wink... Как се блъскаме един различен на Offspring - Come out & play...
Пламена: Като стана дума за Оффспринг, има документирано по какъв начин през 99-а на един абитуриентски бал (аз надлежно съм малко 10-годишно момиченце с лилава сатенена рокличка) куфея и въртя коса на „ Pretty fly for a white guy “. Трудно друга ера може да се съпостави с 90-те като празненство вайб. Затова и взехме решение да пренесем и върнем тъкмо тези години в клубовете с това празненство.
С какво се отличава 90s kids от други сходни празненства? Бихте ли го оприличили като “ретро празненство ”?
И двамата: Както споменахме, концепцията на 90’s kids е да се почувстваш все едно си на домакински ваучър през 90-те. За нас това не е клишираното ретро празненство, на което се изреждат просто най-големите шлагери от минали времена. Не мисля, че в миналото ще пуснем It‘s my life на Bon Jovi, нито пък песента със същото заглавие на Dr. Alban. Идеята е, в случай че пускаме известни песни, то те да са на групи, които в действителност сме харесвали, като Pearl Jam, Bestie Boys, Rage against the machine, както и песни, които тогава бяха много известни, само че в този момент мъчно можеш да чуеш някъде като Meet her at the love parade, Beatbox rocker, Born Slippy, Sonic Empire, Open your eyes на Guano Apes.
Вярно ли е, че с изключение на музиката, и публиката се държи 90s? Чухме, че постоянно се случва да има пого, а даже и “stage dive “?
И двамата: Като диджеи, ние имаме доста други разнообразни концепции, само че това е единственото празненство, на което се усещаме като “музиканти ” - на концерт, на сцена. Точно това е най-якото за нас като прекарване - че публиката е пъклен инволвирана, реагира бурно на съвсем всяко парче. Като логиката, по която редим песните, е такава, че се стараем да се получи създаване и кулминационна точка някъде към 01:00 - и да, тогава се е стигало и до пого на песни като Du hast, Basket Case, In bloom... Stage dive мисля, че се е случвало на два пъти, не сме сигурни, че помним тъкмо, само че мислим, че беше на Smack my bitch up - едно момче се качи безусловно пред нас на сцената, обърна се към мен, усмихна се, направи ми знак с палец нагоре и се хвърли в тълпата... Честно, чаках да се пребие, само че хората го хванаха и го понесоха “по вълните ” непосредствено към единия бар.
И публиката ви ли е 90s kids?
И двамата: Първото издание на 90s kids в действителност беше в доста по-малък клуб, като концепцията беше празненството да е съвсем единствено за нас и наши другари... главно родени сред 80-та и 90-та година. Още тогава пристигнаха доста повече хора, в сравнение с чакахме и в този момент към този момент постоянно събираме сред 700-1200 индивида, като всред тях има супер постоянни почитатели на по 18-20 години, за наше огромно удивление и наслада.
6. Имате ли вие обичани 90‘s части, които пускате и има ли такива, които са най-любими на публиката?
И двамата: Едни от най-любимите ни части са Nirvana - Rape me, Pearl Jam - Even Flow, Alient Ant Farm - Smooth criminal. Иначе, публиката разумно избухва най-вече на известни части като Prodigy - Out of space, RHCP - Give it away, RATM - Killing in the name of.
Следващият подобен ваучър е на следващия ден, 19 април, петък, от 21:00 часа, където единствено против 6 лв. вход ще може да се разбиете дружно с няколкостотин други фанатици като вас.
Както постоянно, диджеите на вечерта ще бъдат Пламена Гиргинова и Николай Важаров, които дадоха отговор на няколко въпроса по мотива, които ви представяме в OFFNews.
Вие самите 90s kids ли сте?
Николай: Хаха, условно е. Аз смятам себе си за 90’s kid, защото пубертетът ми мина през 90-те и тогава беше времето, в което се научих да чувам музика. В моята глава аз и хората от моето потомство - това сме 90’s kids.
Пламена: Аз в действителност съм родена съвсем при започване на 90-те, само че схващам себе си също за 90s kid, защото съм израснала около двете си по-големи сестри, тъй че към мен като дете се слушаше доста Продиджи и Нирвана... Също по този начин си припомням по какъв начин и двете се бяха подстригали и имаха сходни ризи като идола си Кърт Кобейн. Още от малко усещах по какъв начин тази музикална ера ще ми повлияе доста!
Как ви хрумна концепцията за 90‘s Kids Party?
Николай: Говорихме си с другари по какъв начин ни се желае да се върне чувството за домашните купони през 90-те - запечатало ми се е в паметта по какъв начин съм в една къща в Горна Баня, слушаме Poison на Продиджи и един съученик скача от втория етаж непосредствено върху масата в средата на хола... Как полудяваме на Josh Wink... Как се блъскаме един различен на Offspring - Come out & play...
Пламена: Като стана дума за Оффспринг, има документирано по какъв начин през 99-а на един абитуриентски бал (аз надлежно съм малко 10-годишно момиченце с лилава сатенена рокличка) куфея и въртя коса на „ Pretty fly for a white guy “. Трудно друга ера може да се съпостави с 90-те като празненство вайб. Затова и взехме решение да пренесем и върнем тъкмо тези години в клубовете с това празненство.
С какво се отличава 90s kids от други сходни празненства? Бихте ли го оприличили като “ретро празненство ”?
И двамата: Както споменахме, концепцията на 90’s kids е да се почувстваш все едно си на домакински ваучър през 90-те. За нас това не е клишираното ретро празненство, на което се изреждат просто най-големите шлагери от минали времена. Не мисля, че в миналото ще пуснем It‘s my life на Bon Jovi, нито пък песента със същото заглавие на Dr. Alban. Идеята е, в случай че пускаме известни песни, то те да са на групи, които в действителност сме харесвали, като Pearl Jam, Bestie Boys, Rage against the machine, както и песни, които тогава бяха много известни, само че в този момент мъчно можеш да чуеш някъде като Meet her at the love parade, Beatbox rocker, Born Slippy, Sonic Empire, Open your eyes на Guano Apes.
Вярно ли е, че с изключение на музиката, и публиката се държи 90s? Чухме, че постоянно се случва да има пого, а даже и “stage dive “?
И двамата: Като диджеи, ние имаме доста други разнообразни концепции, само че това е единственото празненство, на което се усещаме като “музиканти ” - на концерт, на сцена. Точно това е най-якото за нас като прекарване - че публиката е пъклен инволвирана, реагира бурно на съвсем всяко парче. Като логиката, по която редим песните, е такава, че се стараем да се получи създаване и кулминационна точка някъде към 01:00 - и да, тогава се е стигало и до пого на песни като Du hast, Basket Case, In bloom... Stage dive мисля, че се е случвало на два пъти, не сме сигурни, че помним тъкмо, само че мислим, че беше на Smack my bitch up - едно момче се качи безусловно пред нас на сцената, обърна се към мен, усмихна се, направи ми знак с палец нагоре и се хвърли в тълпата... Честно, чаках да се пребие, само че хората го хванаха и го понесоха “по вълните ” непосредствено към единия бар.
И публиката ви ли е 90s kids?
И двамата: Първото издание на 90s kids в действителност беше в доста по-малък клуб, като концепцията беше празненството да е съвсем единствено за нас и наши другари... главно родени сред 80-та и 90-та година. Още тогава пристигнаха доста повече хора, в сравнение с чакахме и в този момент към този момент постоянно събираме сред 700-1200 индивида, като всред тях има супер постоянни почитатели на по 18-20 години, за наше огромно удивление и наслада.
6. Имате ли вие обичани 90‘s части, които пускате и има ли такива, които са най-любими на публиката?
И двамата: Едни от най-любимите ни части са Nirvana - Rape me, Pearl Jam - Even Flow, Alient Ant Farm - Smooth criminal. Иначе, публиката разумно избухва най-вече на известни части като Prodigy - Out of space, RHCP - Give it away, RATM - Killing in the name of.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ