Венци Мицов изригна заради убийството на Валери: Кюстендил не е Гольовци и Кондовци! Не е мутренска столица
Музикантът Венци Мицов написа мощен коментар във Facebook във връзка убийството на 35-годишния Валери Дъбов от циганина Алекс Анков в Кюстедил. Вижте текста без редакторска интервенция:
Гледам какво се случва в Кюстендил и се чувствам ужасно.
Затова се чувствам длъжен да кажа няколко неща.
В края на 70-те и началото на 80-те години, когато бях малък, градът не се славеше като място, където хората се колят по улиците.
Кюстендил беше градът на минералната вода, на черешите, на празника " Мис Пролет " (който никога не съм могъл да понасям).
В града имаше няколко културни центъра - Читалището, Домът на културата, Театъра.
В Дома на културата преподаваха хора от старата немска школа - моята първа учителка по пиано госпожа Папазян, маестро Христов - диригент на духовата музика и човек, познаващ до съвършенство солфежа и елементарната теория.
Госпожа Мицова, преподавателката по пиано, която подготвяше с огромен успех млади пианисти, които влизаха на първите места в софийското Музикално училище.
Школата в рисуването - да говоря ли за нея.
Достатъчно е да ви кажа имената на Майстора, на Стоян Венев, на Свилен Блажев, на Асен Ушев, Иван Пенев, Здравко Анев.
Името на Theodore Ushev дори няма нужда да ви споделям.
В Кюстендил бе създадена и първата българска пънк група - групата " Нови цветя ", които днес намират сериозно отражение в моята докторска дисертация - като пионери на пънк вълната и съпротивата срещу един тоталитарен режим (Иван Попов Джони, да си знаеш):)))
Постепенно нещо се случи с този град.
В края на 80-те и началото на 90-те започнаха тъмните времена.
Заводите бяха фалирани и тогава бившите партийни велможи си направиха приватизационни фондове.
Па изкупиха всичко и го продадоха за скрап.
Ако не вярвате, все още можете да видите останки от някога работещи предприятия, които седят като призраци на входовете на града - Кондензаторния завод, завода за прежди и така нататък.
После, в средата на 90-те започна ембаргото към Сърбия и кюстендилци, останали без основно препитание се втурнаха към нов начин на живот - наливаха бензин на цена от 80 стотинки и го продаваха на цена 2 и половина - 3 дойче марки (все още нямаше евро) на границата.
Целия град беше зает с този алъш-вериш.
Но по-предприемчивите изнасяха цели влакови композиции.
Така се родиха милионери.
А като цяло покупателната способност в града се вдигна илюзорно високо.
Появиха се стотици заведения.
Харчеха се лесно изкарани пари.
Започнаха да се строят някакви невероятни кичозни дворци - още можете да ги видите, ако отидете там.
По това време вече се бяха появили и " добре облечените здрави момчета ".
Кюстендил стана столица на една от няколкото силови групировки у нас - ВИС 2.
Спомням си как един ден отидох за някакви документи в район " Витоша " (тогава там живеехме на квартира) и когато видяха, че съм от Кюстендил служителките ме попитаха какъв съм по професия.
" Пианист " - рекох аз.
Тогава служителките прихнаха в смях - " Да бе, от Кюстендил, с тая външност и пианист "...
Минавам набързо през историята.
Дойде Виденов.
Настана хиперинфлация.
Хората загубиха спестяванията си.
После войната в Сърбия свърши.
И градът остана без икономика и с огромно количество фалирали заведения.
Тогава някъде аз си тръгнах оттам.
И много приятели направиха същото.
Но част от мен остана там - в Кюстендил живее мама, там, в едно село на 10 километра от града живеят родителите на жена ми.
Там живее малката ми племенничка (голямата замина за Англия, където живее и работи), която има 2 дечица и се омъжи за сина на големия български алпинист Людмил Янков (оставил сърцето си на Рила).
И когато остарея, ще отида там, където съм се родил.
В Кюстендил.
Там вероятно ще бъдат положени костите ми.
И за това искам да кажа нещо, което днес прочетох и при моята съученичка от пето основно училище Lyuba Pashova:
Кюстендил не е мутренска столица!
Кюстендил не е арена за поп-фолк побои!
Кюстендил не е Гольовци и Кондовци (враждуващи ромски фамилии в града)!
Кюстендил не е насилие и чалга!
Кюстендил е Майстора, Стоян Венев, Марин Големинов, Свилен Блажев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Тео Ушев!
Това е моят Кюстендил!
Другия Кюстендил е онова, което политици и мутри създадоха.
И да, от него можем да се срамуваме.
Но не и от онова, което в действителност е града - и като история, и като култура, и като наследство!
Гледам какво се случва в Кюстендил и се чувствам ужасно.
Затова се чувствам длъжен да кажа няколко неща.
В края на 70-те и началото на 80-те години, когато бях малък, градът не се славеше като място, където хората се колят по улиците.
Кюстендил беше градът на минералната вода, на черешите, на празника " Мис Пролет " (който никога не съм могъл да понасям).
В града имаше няколко културни центъра - Читалището, Домът на културата, Театъра.
В Дома на културата преподаваха хора от старата немска школа - моята първа учителка по пиано госпожа Папазян, маестро Христов - диригент на духовата музика и човек, познаващ до съвършенство солфежа и елементарната теория.
Госпожа Мицова, преподавателката по пиано, която подготвяше с огромен успех млади пианисти, които влизаха на първите места в софийското Музикално училище.
Школата в рисуването - да говоря ли за нея.
Достатъчно е да ви кажа имената на Майстора, на Стоян Венев, на Свилен Блажев, на Асен Ушев, Иван Пенев, Здравко Анев.
Името на Theodore Ushev дори няма нужда да ви споделям.
В Кюстендил бе създадена и първата българска пънк група - групата " Нови цветя ", които днес намират сериозно отражение в моята докторска дисертация - като пионери на пънк вълната и съпротивата срещу един тоталитарен режим (Иван Попов Джони, да си знаеш):)))
Постепенно нещо се случи с този град.
В края на 80-те и началото на 90-те започнаха тъмните времена.
Заводите бяха фалирани и тогава бившите партийни велможи си направиха приватизационни фондове.
Па изкупиха всичко и го продадоха за скрап.
Ако не вярвате, все още можете да видите останки от някога работещи предприятия, които седят като призраци на входовете на града - Кондензаторния завод, завода за прежди и така нататък.
После, в средата на 90-те започна ембаргото към Сърбия и кюстендилци, останали без основно препитание се втурнаха към нов начин на живот - наливаха бензин на цена от 80 стотинки и го продаваха на цена 2 и половина - 3 дойче марки (все още нямаше евро) на границата.
Целия град беше зает с този алъш-вериш.
Но по-предприемчивите изнасяха цели влакови композиции.
Така се родиха милионери.
А като цяло покупателната способност в града се вдигна илюзорно високо.
Появиха се стотици заведения.
Харчеха се лесно изкарани пари.
Започнаха да се строят някакви невероятни кичозни дворци - още можете да ги видите, ако отидете там.
По това време вече се бяха появили и " добре облечените здрави момчета ".
Кюстендил стана столица на една от няколкото силови групировки у нас - ВИС 2.
Спомням си как един ден отидох за някакви документи в район " Витоша " (тогава там живеехме на квартира) и когато видяха, че съм от Кюстендил служителките ме попитаха какъв съм по професия.
" Пианист " - рекох аз.
Тогава служителките прихнаха в смях - " Да бе, от Кюстендил, с тая външност и пианист "...
Минавам набързо през историята.
Дойде Виденов.
Настана хиперинфлация.
Хората загубиха спестяванията си.
После войната в Сърбия свърши.
И градът остана без икономика и с огромно количество фалирали заведения.
Тогава някъде аз си тръгнах оттам.
И много приятели направиха същото.
Но част от мен остана там - в Кюстендил живее мама, там, в едно село на 10 километра от града живеят родителите на жена ми.
Там живее малката ми племенничка (голямата замина за Англия, където живее и работи), която има 2 дечица и се омъжи за сина на големия български алпинист Людмил Янков (оставил сърцето си на Рила).
И когато остарея, ще отида там, където съм се родил.
В Кюстендил.
Там вероятно ще бъдат положени костите ми.
И за това искам да кажа нещо, което днес прочетох и при моята съученичка от пето основно училище Lyuba Pashova:
Кюстендил не е мутренска столица!
Кюстендил не е арена за поп-фолк побои!
Кюстендил не е Гольовци и Кондовци (враждуващи ромски фамилии в града)!
Кюстендил не е насилие и чалга!
Кюстендил е Майстора, Стоян Венев, Марин Големинов, Свилен Блажев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Тео Ушев!
Това е моят Кюстендил!
Другия Кюстендил е онова, което политици и мутри създадоха.
И да, от него можем да се срамуваме.
Но не и от онова, което в действителност е града - и като история, и като култура, и като наследство!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ