Сомнамбула от Винченцо Белини, опера в две действия
Музика: Винченцо Белини
Либрето: Феличе Романи по „ Сомнамбула ” - водевил от Йожен Скриб и Жермен Делавинь от 1819 година, и балета „ Сомнамбула или Пристигането на новия стопанин ” на Йожен Скриб и Пиер Омер от 1827 година Романи трансформира доста от историята и даже отстранява признанието на граф Родолфо, че той е същинският татко на Амина.
Първо зрелище: 6 март 1831 в спектакъл Каркано, Милано.
Действащи лица:
Граф Родолфо – баритон
Тереза, мелничарка – сопран
Амина, храненица на Тереза, избраница на Елвино – сопран
Елвино, млад богат селяндур – тенор
Лиза, гостилничарка, влюбена в Елвино – мецосопран
Алесио, млад селяндур, влюбен в Лиза – бас
Нотариус – тенор
Кмет – бас
Селяни, селянки, сватбари, музиканти, прислужници на рубрика, посетители.
Действието се развива в малко швейцарско село.
Белини написва операта единствено за два месеца, до момента в който живее във вилата на графовете Лучини Пасалакуа, покрай жилището на Джудита Турина, с която той е в близки връзки. Премиерата е на 6 март 1831 в спектакъл Каркано, Милано. Първата Амина е фамозната Джудита Паста, Елвино – Джовани Рубини, а граф Родолфо – Лучано Мариани. Още от първото зрелище операта има огромен триумф. В идващите години тя се показва във всички огромни италиански театри. Играе се в Ню Йорк и Париж, а в Лондон Амина е Мария Малибран. Херцогът на Милано поръчва на Белини да напише опера по „ Ернани ” на Виктор Юго, по-късно по тази творба опера написва Верди. Реакцията на австрийската цензура принуждава композиторът да промени проектите си и по съвет на Романи да одобри едно по-невинно и идилично либрето. Части от композираната към този момент музика Блини употребява в „ Сомнамбула ” и основаната същата година „ Норма ”.
Първо деяние
І картина
В малко планинско село честват годежа на Елвино и Амина. Единствено нещастна е Лиза, която е била изоставена от Елвино и не може да скрие разочарованието си - Tutto è gioia, tutto è festa. Тя отблъсква ухажванията на влюбения в нея Алесио, който е удовлетворен от развиването на събитията, тъй като по този начин може да се надява са завоюва любовта на Лиза. Започва годежът - Come per me sereno. Елвино поставя пръстенът на ръката на Амина и двамата са щастливи - Prendi, l`anel ti dono. В селото идва аристократ, който добре познава тези места, само че който никой от селото не знае - Vi ravviso, o luoghi ameni. Той желае да стигне за замъка, само че защото към този момент се смрачава селяните му оферират да остане да пренощува. Той с наслада приема и се открива в хотела на Лиза. Когато вижда Амина той остава удивен от нея и признава, че тя наподобява на една жена, която той е познавал преди време. Идва мелничарката Тереза, която е отгледала Амина и предизвестява селяните, че би трябвало да се прибират защото може да се появи призракът. Хората описват на чужденеца, че селото е известно с явяващия се от време на време фантом. Мъжът не има вяра и споделя, че той е плод на въображението им. Постепенно всички се прибират. Комплиментите на рубрика са събуждали ревността на Елвино, само че Амина го твърди в своята обич.
ІІ картина
В стаята си непознатият беседва с Лиза, която му споделя, ча селяните са го познали и кметът се готви да го поздрави. Това е граф Родолфо, владетелят на замъка завърнал се след дългото си неявяване. В това време се чуват стъпки. Лиза побягва, само че не помни в стаята шала си. През отворения прозорец влиза Амина, Тя е призракът, който плаши селото. Графът схваща, че момичето е сомнамбул. В съня си момичето още веднъж претърпява вълненията от деня и още веднъж разкрива любовта си към Елвино. След това тя се отпуска в леглото и заспива. Графът бързо се облича и напуща стаята. В това време се доближават кметът и селяните, които желаят да поздравят рубрика. Те влизат в стаята и с учудване откриват там Амина. Лиза изтичва да докара Елвино. Нека той види защо момиче се е сгодил. Шумът разсънва Амина. Тя не може да изясни какво прави в стаята на граф Родолфо.
Второ деяние
І картина
Група селяни са се отправили към замъка, с цел да помолят граф Родолфо, с цел да го помолят да опише какво тъкмо се е случила. Те не могат да повярват, че Амина е способна на сходна постъпка. Амина търси разтуха при майка си. Идва и Елвино. Тя се пробва да го убеди във верността си, само че тай захвърля пръстена й и заобикаля. Амина е обезверена.
ІІ картина
Граф Родолфо се пробва да изясни на селяните, че Амина е безусловно почтена. Тя е сомнамбул и не помни какво прави. Тя е призракът, който плаши селяните. Никой не има вяра на думите му, а Елвино афишира пред всички, че е подготвен да се ожени за Лиза. Когато процесията минава край къщата на Тереза тя му демонстрира шалът на Лиза открит в стаята на рубрика. Елвино е дефинитивно съкрушен. Значи и Лиза е погрешна. Неочаквано се появява призракът. Той постепенно напуща къщата и минава по мостчето над колелото на мелницата. Всички познават Амина. Отчаяна тя пее за изгубената обич - Ah, non credea mirarti. Елвино най-сетне схваща всичко и разкаян още веднъж слага пръстена на ръката й. От допира тя се разсънва. Селото още веднъж е подготвена да чества.
Либрето: Феличе Романи по „ Сомнамбула ” - водевил от Йожен Скриб и Жермен Делавинь от 1819 година, и балета „ Сомнамбула или Пристигането на новия стопанин ” на Йожен Скриб и Пиер Омер от 1827 година Романи трансформира доста от историята и даже отстранява признанието на граф Родолфо, че той е същинският татко на Амина.
Първо зрелище: 6 март 1831 в спектакъл Каркано, Милано.
Действащи лица:
Граф Родолфо – баритон
Тереза, мелничарка – сопран
Амина, храненица на Тереза, избраница на Елвино – сопран
Елвино, млад богат селяндур – тенор
Лиза, гостилничарка, влюбена в Елвино – мецосопран
Алесио, млад селяндур, влюбен в Лиза – бас
Нотариус – тенор
Кмет – бас
Селяни, селянки, сватбари, музиканти, прислужници на рубрика, посетители.
Действието се развива в малко швейцарско село.
Белини написва операта единствено за два месеца, до момента в който живее във вилата на графовете Лучини Пасалакуа, покрай жилището на Джудита Турина, с която той е в близки връзки. Премиерата е на 6 март 1831 в спектакъл Каркано, Милано. Първата Амина е фамозната Джудита Паста, Елвино – Джовани Рубини, а граф Родолфо – Лучано Мариани. Още от първото зрелище операта има огромен триумф. В идващите години тя се показва във всички огромни италиански театри. Играе се в Ню Йорк и Париж, а в Лондон Амина е Мария Малибран. Херцогът на Милано поръчва на Белини да напише опера по „ Ернани ” на Виктор Юго, по-късно по тази творба опера написва Верди. Реакцията на австрийската цензура принуждава композиторът да промени проектите си и по съвет на Романи да одобри едно по-невинно и идилично либрето. Части от композираната към този момент музика Блини употребява в „ Сомнамбула ” и основаната същата година „ Норма ”.
Първо деяние
І картина
В малко планинско село честват годежа на Елвино и Амина. Единствено нещастна е Лиза, която е била изоставена от Елвино и не може да скрие разочарованието си - Tutto è gioia, tutto è festa. Тя отблъсква ухажванията на влюбения в нея Алесио, който е удовлетворен от развиването на събитията, тъй като по този начин може да се надява са завоюва любовта на Лиза. Започва годежът - Come per me sereno. Елвино поставя пръстенът на ръката на Амина и двамата са щастливи - Prendi, l`anel ti dono. В селото идва аристократ, който добре познава тези места, само че който никой от селото не знае - Vi ravviso, o luoghi ameni. Той желае да стигне за замъка, само че защото към този момент се смрачава селяните му оферират да остане да пренощува. Той с наслада приема и се открива в хотела на Лиза. Когато вижда Амина той остава удивен от нея и признава, че тя наподобява на една жена, която той е познавал преди време. Идва мелничарката Тереза, която е отгледала Амина и предизвестява селяните, че би трябвало да се прибират защото може да се появи призракът. Хората описват на чужденеца, че селото е известно с явяващия се от време на време фантом. Мъжът не има вяра и споделя, че той е плод на въображението им. Постепенно всички се прибират. Комплиментите на рубрика са събуждали ревността на Елвино, само че Амина го твърди в своята обич.
ІІ картина
В стаята си непознатият беседва с Лиза, която му споделя, ча селяните са го познали и кметът се готви да го поздрави. Това е граф Родолфо, владетелят на замъка завърнал се след дългото си неявяване. В това време се чуват стъпки. Лиза побягва, само че не помни в стаята шала си. През отворения прозорец влиза Амина, Тя е призракът, който плаши селото. Графът схваща, че момичето е сомнамбул. В съня си момичето още веднъж претърпява вълненията от деня и още веднъж разкрива любовта си към Елвино. След това тя се отпуска в леглото и заспива. Графът бързо се облича и напуща стаята. В това време се доближават кметът и селяните, които желаят да поздравят рубрика. Те влизат в стаята и с учудване откриват там Амина. Лиза изтичва да докара Елвино. Нека той види защо момиче се е сгодил. Шумът разсънва Амина. Тя не може да изясни какво прави в стаята на граф Родолфо.
Второ деяние
І картина
Група селяни са се отправили към замъка, с цел да помолят граф Родолфо, с цел да го помолят да опише какво тъкмо се е случила. Те не могат да повярват, че Амина е способна на сходна постъпка. Амина търси разтуха при майка си. Идва и Елвино. Тя се пробва да го убеди във верността си, само че тай захвърля пръстена й и заобикаля. Амина е обезверена.
ІІ картина
Граф Родолфо се пробва да изясни на селяните, че Амина е безусловно почтена. Тя е сомнамбул и не помни какво прави. Тя е призракът, който плаши селяните. Никой не има вяра на думите му, а Елвино афишира пред всички, че е подготвен да се ожени за Лиза. Когато процесията минава край къщата на Тереза тя му демонстрира шалът на Лиза открит в стаята на рубрика. Елвино е дефинитивно съкрушен. Значи и Лиза е погрешна. Неочаквано се появява призракът. Той постепенно напуща къщата и минава по мостчето над колелото на мелницата. Всички познават Амина. Отчаяна тя пее за изгубената обич - Ah, non credea mirarti. Елвино най-сетне схваща всичко и разкаян още веднъж слага пръстена на ръката й. От допира тя се разсънва. Селото още веднъж е подготвена да чества.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ