Ивайло“, опера в три действия, седем картини, от Марин Големинов
Музика: Марин Големинов
Либрето: Магда Петканова (по едноименната драма на Иван Вазов)
Първо деяние
Първа картина
В селото на Ивайло. Селяните желаят да изоставен родните си места поради страха от татарски набези. Гусларят дядо Продан ги успокоява с ария за войводата Ивайло. Приближава армия и настъпва суматоха. Всички в уплах чакат да се появят татари, само че вместо тях идва самият Ивайло със своята вярна тайфа. Приближеният на кралица Мария византиец Андроник се е преоблякъл като търговец и се е промъкнал в селото. Уговаря куманския наемник Дуругуч да постъпи на работа при Ивайло и да го убие. Край чешмата идва брачната половинка на Ивайло – Кремена. Нейната другарка Млада с усмивка й подмята, че скоро ще стане кралица. Идва се Ивайло и Кремена му разкрива терзанията и страданията си до момента в който той е на война. Ивайло я успокоява нежно и двамата се увличат в фантазии за благополучие. В селото стартира забавление, само че идва вестител с новината, че татарите са наоколо. Ивайло събира дружината си и потегля на пердах.
Второ деяние
Втора картина
В кулата на Ивайло. Кремена чака завръщането на мъжа си. Дуругуч към този момент е спечелил доверието на Ивайло и пази кулата му. Всички се спускат да посрещнат войводата при чуването на тръбния му вик. Промъква се Андроник и споделя на Дуругуч, че не би трябвало да убива войводата, а да отвлече жена му. Ивайло се връща благополучен от новата победа над татарите, само че насладата му е къса – идва нова битка с болярина Годеслав и неговата тайфа. Ивайло подрежда на Вихъл да приготви войската за пердах. Пристига боляринът Тертер, който е неудовлетворен от кралица Мария и желае да подкрепи Ивайло да се възкачи на престола. Войводата е удовлетворен, само че Тертер му слага изискване: царят би трябвало да има за жена болярка. Ивайло с отвращение отхвърля. И дума да не става – той ще стане цар, а Кремена – кралица.
Трета картина
Манастир в Стара планина. Годеслав и другите боляри са разрушили войската на Ивайло и той се крие в манастира. Преследвачите претърсват цялата постройка и най-неочаквано пред тях изскача самия челник и самоуверено ги провокира на пердах. Болярите са удивени от сходна смелост. Ивайло въодушевено приканва бойците да тръгнат с народа и те се причисляват към него. Болярите също са покорени от обаянието на войводата и също се причисляват към него. Настава наслада, само че още веднъж е помрачена от вестта за отвличането на Кремена.
Четвърта картина
Царският замък в Търновград. Андроник укорява кралица Мария, че е осуетила проекта за убийството на Ивайло. Но тя има други проекти – ще се омъжи за овчаря, с цел да резервира трона за сина си. Андроник е влюбен в царицата и се изпълва с ревнивост и завист. Напуска залата с твърдата решителност самичък да убие Ивайло. Пред Мария стои задачата да отстрани Кремена. Тя я вика при себе си и й оповестява, че Ивайло считал да се ожени за болярска щерка. Коварството на византийката продължава и тя предлага на ужасената Кремена освежаваща чаша с отрова. Доверчивата Кремена я изпива и царицата ехидно й споделя истината. Самата тя желае да се омъжи за Ивайло, с цел да резервира трона за сина си. Кремена се вцепенява, чува звук и се скрива в ъгъла. Така вижда Андроник, който се среща с Дуругуч и го убеждава да убие Ивайло. Кремена към момента има сили и бяга, с цел да избави мъжа си.
Трето деяние
Пета картина
Лагерът на Ивайло край Търновград. Въпреки скръбта по отвлечената брачна половинка Ивайло се готви за решаваща борба – завземането на столицата. Неочаквано при него идва Кремена и съумява да го предизвести за готвения против него дворцов скрит план. Издъхва в ръцете му и войводата потегля на пердах.
Шеста картина
В двореца на Царевец. Придворните на кралица Мария са в суматоха, тъй като Ивайло е пред портите на града. Мария взема решение да реализира желанията си и направлява сина си по какъв начин да се държи с Ивайло. Коварната византийка е твърдо решена да заплени непременно бъдещия цар и потегля да го посреща.
Седма картина
Площад пред двореца. Мария и болярите чакат идването на Ивайло. Народът възторжено слави спечелилия. Царицата се покланя надълбоко и назовава Ивайло „ собствен безценен посетител “, а той й дава отговор, че тук е пристигнал като цар и стопанин, а не като посетител. Народът ликува.
Либрето: Магда Петканова (по едноименната драма на Иван Вазов)
Първо деяние
Първа картина
В селото на Ивайло. Селяните желаят да изоставен родните си места поради страха от татарски набези. Гусларят дядо Продан ги успокоява с ария за войводата Ивайло. Приближава армия и настъпва суматоха. Всички в уплах чакат да се появят татари, само че вместо тях идва самият Ивайло със своята вярна тайфа. Приближеният на кралица Мария византиец Андроник се е преоблякъл като търговец и се е промъкнал в селото. Уговаря куманския наемник Дуругуч да постъпи на работа при Ивайло и да го убие. Край чешмата идва брачната половинка на Ивайло – Кремена. Нейната другарка Млада с усмивка й подмята, че скоро ще стане кралица. Идва се Ивайло и Кремена му разкрива терзанията и страданията си до момента в който той е на война. Ивайло я успокоява нежно и двамата се увличат в фантазии за благополучие. В селото стартира забавление, само че идва вестител с новината, че татарите са наоколо. Ивайло събира дружината си и потегля на пердах.
Второ деяние
Втора картина
В кулата на Ивайло. Кремена чака завръщането на мъжа си. Дуругуч към този момент е спечелил доверието на Ивайло и пази кулата му. Всички се спускат да посрещнат войводата при чуването на тръбния му вик. Промъква се Андроник и споделя на Дуругуч, че не би трябвало да убива войводата, а да отвлече жена му. Ивайло се връща благополучен от новата победа над татарите, само че насладата му е къса – идва нова битка с болярина Годеслав и неговата тайфа. Ивайло подрежда на Вихъл да приготви войската за пердах. Пристига боляринът Тертер, който е неудовлетворен от кралица Мария и желае да подкрепи Ивайло да се възкачи на престола. Войводата е удовлетворен, само че Тертер му слага изискване: царят би трябвало да има за жена болярка. Ивайло с отвращение отхвърля. И дума да не става – той ще стане цар, а Кремена – кралица.
Трета картина
Манастир в Стара планина. Годеслав и другите боляри са разрушили войската на Ивайло и той се крие в манастира. Преследвачите претърсват цялата постройка и най-неочаквано пред тях изскача самия челник и самоуверено ги провокира на пердах. Болярите са удивени от сходна смелост. Ивайло въодушевено приканва бойците да тръгнат с народа и те се причисляват към него. Болярите също са покорени от обаянието на войводата и също се причисляват към него. Настава наслада, само че още веднъж е помрачена от вестта за отвличането на Кремена.
Четвърта картина
Царският замък в Търновград. Андроник укорява кралица Мария, че е осуетила проекта за убийството на Ивайло. Но тя има други проекти – ще се омъжи за овчаря, с цел да резервира трона за сина си. Андроник е влюбен в царицата и се изпълва с ревнивост и завист. Напуска залата с твърдата решителност самичък да убие Ивайло. Пред Мария стои задачата да отстрани Кремена. Тя я вика при себе си и й оповестява, че Ивайло считал да се ожени за болярска щерка. Коварството на византийката продължава и тя предлага на ужасената Кремена освежаваща чаша с отрова. Доверчивата Кремена я изпива и царицата ехидно й споделя истината. Самата тя желае да се омъжи за Ивайло, с цел да резервира трона за сина си. Кремена се вцепенява, чува звук и се скрива в ъгъла. Така вижда Андроник, който се среща с Дуругуч и го убеждава да убие Ивайло. Кремена към момента има сили и бяга, с цел да избави мъжа си.
Трето деяние
Пета картина
Лагерът на Ивайло край Търновград. Въпреки скръбта по отвлечената брачна половинка Ивайло се готви за решаваща борба – завземането на столицата. Неочаквано при него идва Кремена и съумява да го предизвести за готвения против него дворцов скрит план. Издъхва в ръцете му и войводата потегля на пердах.
Шеста картина
В двореца на Царевец. Придворните на кралица Мария са в суматоха, тъй като Ивайло е пред портите на града. Мария взема решение да реализира желанията си и направлява сина си по какъв начин да се държи с Ивайло. Коварната византийка е твърдо решена да заплени непременно бъдещия цар и потегля да го посреща.
Седма картина
Площад пред двореца. Мария и болярите чакат идването на Ивайло. Народът възторжено слави спечелилия. Царицата се покланя надълбоко и назовава Ивайло „ собствен безценен посетител “, а той й дава отговор, че тук е пристигнал като цар и стопанин, а не като посетител. Народът ликува.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ