Музеите са в криза. В миналото тяхната социална роля се

...
Музеите са в криза. В миналото тяхната социална роля се
Коментари Харесай

Музеите във Великобритания са пълни с откраднати артефакти

Музеите са в рецесия. В предишното тяхната обществена роля се приемаше за даденост като пространства за запазване на предмети и възпитаване на благородното общество, което да им се възхищава. Това е порядъчен, приключен сън. Но няма ли да е хубаво да забележим цялата човешка история, свободна и открита за всички?

Освен това историята е гадна и грозна. И е цялостна с принуждение. Всеки миг, всяко събитие са се случили в динамичността на властта и постоянно има подчиненост в тази игра. Цялата идея на музея е колониална, империалистическа фикция, родена от заблудата, че по някакъв метод целият свят може да бъде каталогизиран, да се помести в една постройка, разчертана за елементарно храносмилане. Няма такова нещо като свободен обект и всеки експонат в музея е преместен от неговия първичен подтекст. Неудобно и жестоко е да се вглеждаме прекомерно деликатно в това, което е направено.

Но хората са изтощени да не се вглеждат прекомерно деликатно. Наскоро не по-малко от 300 индивида окупираха Британския музей в символ на митинг против продължаващото му партньорство с Бритиш Петролеум. Те всички са изтощени от музеите показани като безспорни, неетично финансирани къщи за наслаждение, и където мръсните пари вложени в тях наподобяват като блестяща гражданска горделивост. През миналата година близо 2000 души посетиха моите неуместни арт обиколки и участваха в диалозите за властта и националните идентичности затворени в тези пространства. Всички те бяха изтощени от дебата за репатрирането като тематика табу, нещо, което музеите разясняват единствено тогава когато са принудени.

Пускам тези неоторизирани събития с цел да запълня пропуските, които музеите отхвърлят да признаят, когато не се занимават с кражбите и имперските наследства, от които са основали своите сбирки, само че някой би трябвало да ги натисне с цел да дават тази информация. Уморени сме от парфюмирани истории и полуистини. Уморени сме от институциите, които държат всички мощни карти, поставяйки невъзможни цели пред доказване на „ културната последователност “, преди да прегледат всяко искане за репатриране, да упорстват, че нелегално добитите и значително пренебрегнати остатъци от нашите предшественици би трябвало да бъдат държани при положение, че ненадейно станат потребни за предполагаем проучвателен план.

По-рано тази седмица, Guardian разгласява отговорите на някои огромни музеи за претенции за репатриране. Тези претенции за свободата на информацията разкриват разтревоженост в институциите, параноични до неприязън, изцяло неспособни да видят това, като непрестанно отхвърлят да одобряват съществено репатрирането, до степен да станат смешни. Те не одобряват концепцията, че един музей може да върне един предмет в неговата общественост по генезис, а считат че, тяхната сбирка ще се изпразни за една нощ, и единствената опция на унищожаването на всички музеи вечно, е те да са тъкмо такива, каквито са, и оттатък всички упреци. Това е подправена колебливост, която подценява културните нюанси и сплотява всички Първи народи и Постимперски общности в някаква алчна орда, която се държи вратата залостена.
Не всички желаят назад своята благосъстоятелност. Има доста артефакти, които не са откраднати или са нелегално добити. Тези невърнати назад сбирки към момента могат да ни опишат за човешката история. Тя може да е малко локално фокусирана, и в тях може да има истории за търговията и мрежите на властта. Това е добре. И Вие към момента ще имате Вашите музеи.

Но на първо време, тези музеи би трябвало да се трансформират. Те към този момент не би трябвало да са тези студени и властни пространства. Нуждаем се от нов вид музей, подобен, който не се опасява да си признае, че няма всички отговори и приема рецензията и несъгласието, и това, че голям брой от неговите отговори ше бъдат без отбрана. Нуждаем се от друг сюжет за придобиването, притежанието и репатрирането. Не е задоволително да твърдим, че откривателите на експонатите са техните пазачи, или да се крият зад остарели дейности, които в действителност не попречват разпореждането с тях.

Разбираемо е, музеите да са в отбрана, само че винаго е мъчно, когато хората не ви се доверяват. Лицата, които работят в тези сбирки, може би се пробват да показват своите истории, колкото е допустимо по-справедливо. Иска ми се да допускам в това. Но до момента в който господства тонът „ ние знаем кое най-хубавото, и не задавай…, не задавай въпроси “, положителните планове не са задоволителни.

Какво е належащо, с цел да стигнем до същинската бистрота? Дайте ни причина да Ви имаме доверие. Покажете ни вашите записи, само че не някакъв лабиринт, покажете ни какво имате и от кое място идва. Нека забележим историята на тези обекти, от които толкоз обезверено не желаете да се откажете, и да ни покажете същинските случки за тях. Нека хората да реагират и в действителност да чуят за болката и вредата, които вашите сбирки са нанесли. Приемете това, което се оспорва, вместо да се преструвате, че всичко е наред.

Неудобната истина би трябвало да се опише

Произходът на артефакта е част от неговата история и публиката е гладна да я чуе. Ние сме в решителен миг, защото натискът се усилва от страна участниците в тази акция, държавните управления и посетителите. „ Проблемът с репатрирането “ не е липсващ. И не е краткотрайна подсладена нова наклонност. В последна сметка ще има промяна, независмо дали ви харесва или не. Тази атмосфера на неловко отказване и взаимни отстъпки не може да продължава доста дълго. Мина много време и музеите би трябвало да ни опишат цялата история.

*Авторът е самостоятелен екскурзовод и историк по изкуствата от University College London
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР