Тези гущери имат зелена кръв и никой не знае защо
Мускулите, костите, езиците и даже кръвта на тези гущери са обагрени в светлозелен цвят.
За разлика от други създания, които удивляват с необикновените си краски, получени в резултат на характерната храна, която одобряват, цветовете при тези студенокръвни се дължат на огромното количество зелена жлъчка в кръвта.
От години учените се пробват да схванат стадиите и методите на еволюция при зеленокръвните гущери, които някак са съумели да усвоят големите количества жлъчка - мощно токсична при такава централизация - намираща се в кръвоносните им системи и да оцелеят.
Ново проучване, оповестено този месец в списание Science Advances, може би е напълно покрай разгадаването на тази мистерия. Според създателите му зеленокръвният сцинк (вид гущер от Нова Гвинея) евентуално е променял цвета на кръвта си от малиново алено към зелено 4 пъти в хода на своята еволюция. Освен това учените открили, че тези промени са се случвали без значение една от друга, което допуска, че са еволюционно удобни за типа.
В публикацията си учените от Университета на Луизиана и Американския природонаучен музей, ръководени от Кристофър Остин, разказват и изясняват резултатите от филогенетичния разбор на 51 типа гущери, шест от които със зелена кръв,.
Зеленият цвят на кръвта им се дължи на високите равнища на биливердин — зелен злобен пигмент, образуващ се при разпада на хемоглобина. Когато при този разпад се отнеме желязната молекуласе образува биливердин, който пък е причинителят на Жълтеницата и на него се дължи пожълтяването на кожата и бялото на очите. Излишъкът от зелен злобен пигмент потиска естествения червеникав нюанс на алените кръвни кафези.
Въпреки че в организма на представителите на рода Prasinohaema равнищата на биливердин са 40 пъти по-високи от концентрацията, която би умъртвила човек, тези създания са изненадващо здрави и витални, настояват откривателите.
Освен при сцинковете, нараснала централизация на биливердин се среща в кръвта на някои типове риби и жаби, инсекти и в черупката на яйцата на разнообразни птици.
"Освен че имат най-висока централизация на биливердин, записана в животно, тези гущери по някакъв метод са развили устойчивост към токсичността на жлъчните пигменти. Разбирането на главните физиологични промени, които разрешават на тези гущери да останат без жълтеница, може да даде един нетрадиционен метод към характерни здравословни проблеми ", отбелязва Захари Родригес, докторант в катедрата по биологични науки в Университета на Луизиана пред уеб страницата Live Science.
Друг зелен сцинк (Prasinohaema virens) със зелена кръв, който живее в низините на Нова Гвинея. Това е единственият тип зеленокръвен сцинк, който снася яйца. Другите типове със зелена кръв раждат живи дребните си.
За да схванат еволюционната история на зелената кръв, Родригес и сътрудниците му направиха генетичен разбор на 51 типа сцинкове, в това число шест типа, които имат зелена кръв (два, от които преди този момент не са били известни на науката).
Техните резултати демонстрират, че Prasinohaema еволюирали към зелената кръв четири разнообразни пъти, без значение един от различен. Фактът, че животните в този жанр са го развивали толкоз доста пъти, допуска, че зелената кръв може да бъде потребна за тях, пишат откривателите.
Защо гущерите се приспособяват към високата централизация на биливердин в кръвта — не е известно. Може би, антимикробните свойства на пигмента играят някаква роля. Освен това той има и мощни антиоксидантни свойства, което пък предотвратява появяването на разновидности.
Как влечугите се оправят с такава централизация на токсичното вещество, към момента е неразбираемо. Възможно е, както при морската риба Clinocottus analis - която също има нараснала централизация на биливердин в кръвта - пигментът да се свързва със серумни албумини и остава под формата на нетоксичен комплекс.
Тази тайнственост може скоро да бъде решена. В идната работа учените се надяват да разпознават гените, виновни за зелената кръв. Крис Остин възнамерява да изследва с екипа си евентуалните резултати на зеления кръвен пигмент върху маларията и други паразити, които заразяват тези гущери.
За разлика от други създания, които удивляват с необикновените си краски, получени в резултат на характерната храна, която одобряват, цветовете при тези студенокръвни се дължат на огромното количество зелена жлъчка в кръвта.
От години учените се пробват да схванат стадиите и методите на еволюция при зеленокръвните гущери, които някак са съумели да усвоят големите количества жлъчка - мощно токсична при такава централизация - намираща се в кръвоносните им системи и да оцелеят.
Ново проучване, оповестено този месец в списание Science Advances, може би е напълно покрай разгадаването на тази мистерия. Според създателите му зеленокръвният сцинк (вид гущер от Нова Гвинея) евентуално е променял цвета на кръвта си от малиново алено към зелено 4 пъти в хода на своята еволюция. Освен това учените открили, че тези промени са се случвали без значение една от друга, което допуска, че са еволюционно удобни за типа.
В публикацията си учените от Университета на Луизиана и Американския природонаучен музей, ръководени от Кристофър Остин, разказват и изясняват резултатите от филогенетичния разбор на 51 типа гущери, шест от които със зелена кръв,.
Зеленият цвят на кръвта им се дължи на високите равнища на биливердин — зелен злобен пигмент, образуващ се при разпада на хемоглобина. Когато при този разпад се отнеме желязната молекуласе образува биливердин, който пък е причинителят на Жълтеницата и на него се дължи пожълтяването на кожата и бялото на очите. Излишъкът от зелен злобен пигмент потиска естествения червеникав нюанс на алените кръвни кафези.
Въпреки че в организма на представителите на рода Prasinohaema равнищата на биливердин са 40 пъти по-високи от концентрацията, която би умъртвила човек, тези създания са изненадващо здрави и витални, настояват откривателите.
Освен при сцинковете, нараснала централизация на биливердин се среща в кръвта на някои типове риби и жаби, инсекти и в черупката на яйцата на разнообразни птици.
"Освен че имат най-висока централизация на биливердин, записана в животно, тези гущери по някакъв метод са развили устойчивост към токсичността на жлъчните пигменти. Разбирането на главните физиологични промени, които разрешават на тези гущери да останат без жълтеница, може да даде един нетрадиционен метод към характерни здравословни проблеми ", отбелязва Захари Родригес, докторант в катедрата по биологични науки в Университета на Луизиана пред уеб страницата Live Science.
Друг зелен сцинк (Prasinohaema virens) със зелена кръв, който живее в низините на Нова Гвинея. Това е единственият тип зеленокръвен сцинк, който снася яйца. Другите типове със зелена кръв раждат живи дребните си.
За да схванат еволюционната история на зелената кръв, Родригес и сътрудниците му направиха генетичен разбор на 51 типа сцинкове, в това число шест типа, които имат зелена кръв (два, от които преди този момент не са били известни на науката).
Техните резултати демонстрират, че Prasinohaema еволюирали към зелената кръв четири разнообразни пъти, без значение един от различен. Фактът, че животните в този жанр са го развивали толкоз доста пъти, допуска, че зелената кръв може да бъде потребна за тях, пишат откривателите.
Защо гущерите се приспособяват към високата централизация на биливердин в кръвта — не е известно. Може би, антимикробните свойства на пигмента играят някаква роля. Освен това той има и мощни антиоксидантни свойства, което пък предотвратява появяването на разновидности.
Как влечугите се оправят с такава централизация на токсичното вещество, към момента е неразбираемо. Възможно е, както при морската риба Clinocottus analis - която също има нараснала централизация на биливердин в кръвта - пигментът да се свързва със серумни албумини и остава под формата на нетоксичен комплекс.
Тази тайнственост може скоро да бъде решена. В идната работа учените се надяват да разпознават гените, виновни за зелената кръв. Крис Остин възнамерява да изследва с екипа си евентуалните резултати на зеления кръвен пигмент върху маларията и други паразити, които заразяват тези гущери.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ