Мушици в плен на полово объркване, неспособни да различат мъжките

Мушици в плен на полово комплициране, неспособни да разграничат мъжките от женските - замърсяването на въздуха, което към този момент заплашва опрашването на растенията, сее безпорядък и в размножаването на някои инсекти, съобщи Франс прес, базирайки се на резултатите от проучване, оповестено в сп. " Нейчър къмюникейшънс ". 

В основата на явлението е озонът - един от най-разпространените замърсители, който даже в умерена доза утежнява обонятелните усещания на насекомите. Газът също по този начин въздейства и върху феромоните - ароматни химикали, които провокират несъзнателни полови или обществени реакции у субект от същия тип.

Резултатът - в опити с дрозофили (плодови мушици), изложени на типичните за огромните градове равнища на озон, мъжките ненадейно се оказват лишени от всевъзможен " съблазън " в очите на женските, които към този момент нямат интерес да се чифтосват. Объркването е толкоз огромно, че някои " полово замъглени " мъжки даже преследват свои събратя от същия пол, свеждайки до нула всякаква опция за възпроизводство.

Това нарушено полово другарство е провокирано основно от окислителния резултат на атмосферното замърсяване върху въглеродните вериги на феромоните и продължава дни наред.

Проблемът е следен при девет от десетте изследвани типа дрозофили, само че може да засегне и други инсекти, чието държание също е основано на феромони, означават учените.

Този незнаен до момента фактор може да ускори още намаляването на броя им, което визира съвсем половината от всички типове инсекти през последните десетилетия.

" Говорим за милиони типове - молци, пеперуди, мравки, пчели, оси ", споделя Маркус Кнаден, един от създателите на проучването от института " Макс Планк ". 

Преди индустриализацията естествените равнища на озон във въздуха са били приблизително към 40 елементи на милиард (ppb) в международен мащаб. Днес обаче в градовете и промишлените зони те елементарно могат да доближат 210 елементи на милиард или към пет пъти повече. 

" Всичко беше наред, до момента в който не се появихме ние. Вината е напълно наша ", споделя ученият. 

Изследването сочи, че даже краткосрочното излагане на равнища на озон от 100 елементи на милиард води до доста разграждане на феромоните, а колкото по-висока е концентрацията на газа, толкоз по-голямо е въздействието. Други замърсители, като азотен оксид, които се окисляват с още по-бързи темпове, също биха могли да засилят явлението.

Понастоящем учени от университета на Рединг, Англия, правят опити, с цел да открият доколко могат да бъдат наранени други летящи и пълзящи инсекти.