Св. пророк Мойсей Боговидец
Мойсей бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата – Мариам.
Родил се към 1550 година преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 година прочие Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни ограничения не спрели нарастването на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в загадка, поставила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да следи какво ще стане с братчето й. По някое време пристигнала на това място фараоновата щерка да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската щерка. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден ".
Макар и учтив в царския замък, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той открил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки плебеи и страдал по тях. Веднъж в припадък на яд умъртвил един египтянин, който грубо биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там духовник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена щерка си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.
През идващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил овчар.
Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане лидер на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и разчувствуван, чул гласа на Бога изсред къпината:
- Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И така върви! Ще те пратя при фараона, с цел да изведеш Моя народ из Египет! (Изх. 3:7-10).
Св. оракул АаронГоспод отхвърлил всички съмнения и възражения на Мойсей. Аарон му бил притурен като представител, тъй като самичък той говорел тежко, заеквал.
Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил с тъста и фамилията си и тръгнал към Египет. По Божие подстрекателство Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се натрупали доста евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило вдъхновение измежду робския народ. Но скоро то се заменило с отчаяние и безволие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил настояването на Мойсей да бъде позволено на евреите да излязат от Египет. Умишлено били влошени изискванията за работа на евреите. Народът изгубил тлеещата до това време вяра, че ще бъде спасен от робската злочестина в Египет. Мойсей също изпаднал в съмнение. Почнал да губи религия, че задачата му ще успее. Но таман в най-критичния миг по Божия заръка се заредили в Египет 10 естествени бедствия. Едва след последното, десетото злополучие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било разрешено само че двамата братя да изведат еврейския народ из Египет дружно с цялото му имущество.
Като утвърден водач Мойсей наредил на евреите да честват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен самун и горчиви треви в цялостна подготвеност за път, даже с пътнически тояги в ръцете.
Мойсей желал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.
Египтяните се разкаяли, че освободили евреите, се впуснали с войската си да ги гонят и върнат. Червеното море по превъзходен метод се раздвоило и дало опция на Божия народ да премине по дъното му като по изсъхнало. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова армия.
Тогава еврейският народ под управлението на Мойсей, Аарон и Мариам, в символ на признателност, изпял на Господа тая ария:
" Да възпея Господа, тъй като се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Господ е моя мощ и моя популярност. Той ми стана избавление. Той е мой Бог, и ще го прославя; Бог на татко ми, и ще Го превъзнеса! " (Изх. 15:1-2).
По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиянство. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една канара. По съвета на тъста си Йотор, който го посетил при Синай, сложил свои помощници при ръководството на народа. Тук точно той станал медиатор сред Бога и своя народ.
Господ постоянно му се явявал на планината Синай, дал му след четиридесетдневен пост Десетте заповеди и доста други наредби и закони.
Когато Израилевите колена, в негово неявяване, изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с заличаване. Тогава Мойсей показал своето духовно великолепие, като споделил:
- Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!
При своето второ четиридесетдневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, защото първите той счупил в припадък на заветен яд заради идолопоклонството на евреите. Когато се прибирал от планината, лицето му изпущало зари, тъй като приказвал с Бога. Като го гледали цялостен в светлина евреите се бояли да се приближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си постави було. И по-после той покривал лицето си, когато идвал от светилището, където беседвал с Бога.
През време на едногодишното престояване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно напътствие, да построят скинията (подвижен храм), където бил подложен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. Тия славни 10 Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в респект към същинския Бог, да го държат обособен от езическите нации и така да го подготвят да одобри идещия Спасител.
Като стигнали в Миавската низина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му орис. После сложил за своя заместител Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и умрял там на 120 години.
Гробът му останал незнаен за евреите.
По Божие ентусиазъм и признание при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Родил се към 1550 година преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 година прочие Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни ограничения не спрели нарастването на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в загадка, поставила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да следи какво ще стане с братчето й. По някое време пристигнала на това място фараоновата щерка да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската щерка. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден ".
Макар и учтив в царския замък, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той открил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки плебеи и страдал по тях. Веднъж в припадък на яд умъртвил един египтянин, който грубо биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там духовник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена щерка си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.
През идващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил овчар.
Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане лидер на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и разчувствуван, чул гласа на Бога изсред къпината:
- Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И така върви! Ще те пратя при фараона, с цел да изведеш Моя народ из Египет! (Изх. 3:7-10).
Св. оракул АаронГоспод отхвърлил всички съмнения и възражения на Мойсей. Аарон му бил притурен като представител, тъй като самичък той говорел тежко, заеквал.
Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил с тъста и фамилията си и тръгнал към Египет. По Божие подстрекателство Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се натрупали доста евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило вдъхновение измежду робския народ. Но скоро то се заменило с отчаяние и безволие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил настояването на Мойсей да бъде позволено на евреите да излязат от Египет. Умишлено били влошени изискванията за работа на евреите. Народът изгубил тлеещата до това време вяра, че ще бъде спасен от робската злочестина в Египет. Мойсей също изпаднал в съмнение. Почнал да губи религия, че задачата му ще успее. Но таман в най-критичния миг по Божия заръка се заредили в Египет 10 естествени бедствия. Едва след последното, десетото злополучие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било разрешено само че двамата братя да изведат еврейския народ из Египет дружно с цялото му имущество.
Като утвърден водач Мойсей наредил на евреите да честват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен самун и горчиви треви в цялостна подготвеност за път, даже с пътнически тояги в ръцете.
Мойсей желал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.
Египтяните се разкаяли, че освободили евреите, се впуснали с войската си да ги гонят и върнат. Червеното море по превъзходен метод се раздвоило и дало опция на Божия народ да премине по дъното му като по изсъхнало. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова армия.
Тогава еврейският народ под управлението на Мойсей, Аарон и Мариам, в символ на признателност, изпял на Господа тая ария:
" Да възпея Господа, тъй като се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Господ е моя мощ и моя популярност. Той ми стана избавление. Той е мой Бог, и ще го прославя; Бог на татко ми, и ще Го превъзнеса! " (Изх. 15:1-2).
По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиянство. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една канара. По съвета на тъста си Йотор, който го посетил при Синай, сложил свои помощници при ръководството на народа. Тук точно той станал медиатор сред Бога и своя народ.
Господ постоянно му се явявал на планината Синай, дал му след четиридесетдневен пост Десетте заповеди и доста други наредби и закони.
Когато Израилевите колена, в негово неявяване, изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с заличаване. Тогава Мойсей показал своето духовно великолепие, като споделил:
- Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!
При своето второ четиридесетдневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, защото първите той счупил в припадък на заветен яд заради идолопоклонството на евреите. Когато се прибирал от планината, лицето му изпущало зари, тъй като приказвал с Бога. Като го гледали цялостен в светлина евреите се бояли да се приближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си постави було. И по-после той покривал лицето си, когато идвал от светилището, където беседвал с Бога.
През време на едногодишното престояване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно напътствие, да построят скинията (подвижен храм), където бил подложен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. Тия славни 10 Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в респект към същинския Бог, да го държат обособен от езическите нации и така да го подготвят да одобри идещия Спасител.
Като стигнали в Миавската низина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му орис. После сложил за своя заместител Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и умрял там на 120 години.
Гробът му останал незнаен за евреите.
По Божие ентусиазъм и признание при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ